BEFSA - ski routes in Pirin mountain, Bansko region

СКИ МАРШРУТИ ЗА ЕКСТРЕМНИ СКИ И ФРИИРАЙД В ПИРИН

От доста време района на вр.Тодорка е известен сред любителите на екстремните ски и сноуборд като най-доброто място за фриирайд в България. Никъде другаде не могат да се пуснат толкова приятни места с толкова малко усилия. Нещо повече - ако чуете някой да разправя история за невероятно каране в пръхкав дълбок сняг, обикновено е свързана с Банско. Това, което прави тукашните условия толкова добри е перфектно съчетание между климат, гори и наклони. Благодарение на влиянието на влажните средиземноморски маси, когато тук вали обикновено е по много. Вековните мурови гори са в състояние да запазят снега пръхкав дори и при дни наред топло и слънчево време. А стабилния наклон и дългия склон правят пусканията наистина интересни!

Улеите по между писта Тодорка и Платото (местността Ечмища или като е по-известна сред скиорите - "Дупките")

Става дума за стръмен склон с източно изложение в дясно от пистата, с няколко улея по него. Поради това, че се огрява от слънцето през най-топлите часове на деня, снега бързо започва да се преобразува. Често след няклко дни топло време склона се фирнова и става твърдичък. И тъй като при снеговалежи обикновено вятъра навява доста сняг именно тук, след буря лавинната опастност обикновено е доста висока. Често се образуват твърди снежни даски, които изглеждат измамно стабилни, но не е така. Пиша всичко това защото именно в тези улеи много хора са били завличани от лавини (обикновено предизвикани от тях или техните приятели) и за съжаление наколко от тях загинаха. Преди да потеглите натам добре си помислете дали сте сигурен в стабилността на снежната покривка. Може би най-важното нещо при спускане тук е винаги в да кара само един човек и никой да не тръгва, докато той не мине равната част след улеите и не подаде някакъв сигнал! Ако се изчаквате няма да загубите кой знае колко време, улеите се пускат за минута-две! Най-големия от улеите се намира в средата на склона, но по-стръмните са в лявата и дясната част. Често над последния улей по посока на Шилигарника се образува голяма козирка. Улеите са разделени от стръмни склонове, които са доста интересни за спускане. Най-крайните откъм платото завършват с 10-на метрови прагове , които лесно се заобикалят през улеите в ляво и дясно. Под целия склон има голямо, почти равно клеково поле. После следва нов улей с умерен наклон, който за кратко ства тесен в долната си част. Той извежда на голяма поляна. След пресичането й се хваща широка пътека, подсичаща склона през гората. Излиза се на пистата малко над финалния й равен участък. (сиреч над "Salomon-a").

Става дума за гори в дясно от по-равния ръкав на пистата. Те започват непосредствено след края на споменатите по-горе улеи. Характерно за тях е, че снегa бързо се скапва от слънцето (и в това отношение са изключение) и, че са доста стръмни в горните и средните си части. Много от тях имат и скални прагове. Ако ги уцелите в добър сняг са доста интересни. Трябва обаче да се кара по-внимателно заради скрити под снега изненади (леко покрити скали). Имайте в предвид, че тук лавини от мокър сняг не са рядкост, а при този наклон и най-малкото свличане може да ви удари с доста голяма скорост в някое дърво.

Става дума за стръмни гори, пресечени от улеи, които започват в дясно от влека на писта Платото и свършват на равната поляна под "Дупките". Скоро след падане на нов сняг са доста приятно място за каране. Проблемът е, че бързо се отъпкват. Тук таме горите стават доста стръмни и осеяни с големи скали, така че не се засилвайте много, ако не знаете на къде отивате. Приятни за спускане са и споменатите улеи. В долната си част се стесняват доста. Това обаче не е проблем, защото там са и доста равни а и лесно се излиза на гористите била. Единият от тях дори представлява естествен халф-пайп.

Горите в ляво от пистата

Началото им е голямо клеково поле, което обикновено е осеяно от следи. Лично според мен това определено е най-"сладкото" място на Банско. Почти винаги тук може да се намери пръхкав сняг. Като добавим и стабилния наклон и дългите просеки във вековната мурова гора, картината става още по-омайваща. Никъде другаде в България няма по-дълги гористи спускания толкова бизо до лифт! До преди няколко години хората , които караха из тях се брояха на пръсти, но сега положението е по-различно. И тук основните маршрути се огазват скоро след падането на снега. Хубавото обаче е, че винаги остава по нещо неотъпкано за карачите, навити да се спуснат чак до пътя за Бъндерица. Та горите започват от края на клековото поле и се спускат стръмно надолу към пътя между Шилигарника и х.Бъндерица. Най-красивия вариянт за спускане е да слезете до долу. Ако обаче ви мързи и не ви се ходи можете да се отбиете и в дясно (обикновено има следи) и по пътека, пресичаща гъста гора да излезете на малък улей. От неговия край има широка пътка, която отвежда на ски пистата. Ако сте решили да слизате до долу имайте в предвид, че в средната част на горите има един доста стръмен участък. По него има и няколко скали, удобни за скачане. Ако обаче не ви се минава през стръмния участък, не е проблем да го заобиколите от ляво или дясно. (Това място може да е доста опасно ако е заледено. Обикновено на таква ситуация можете да попаднете скоро след Нова Година, в случай че са валели дъждове).

Това е общо название на улеите, които се спускат по западния склон на вр.Тодорка и слизат в Бъндеришката долина. Сред ски и сноуборд компаниите са извесни с имена, тясно свързани с местоположението им спрямо горната станция на седалковия лифт. Характерно за тях е, че са с респектираща денивелация (над 600м) и сенчесто изложение. Често тук може да се намери и доста добър пръхкав сняг. Винаги обаче имайте "едно на ум" заради лавините. Тук те не са толкова чести, колкото в "Дупките", но ако нещо ви подхване става наистина страшно. Най-сигурно е да се спускате по билата между улеите. Опита показва, че често по тях снегът е и по-добър!

Горски улей

Нарича се така, защото през цялото време е заобиколен от гора. Започва от характерна голяма "бабуна", намираща се към края на споменатото вече клеково поле. В горната си част не е много оформен, но по-надолу приема ясни очертания на улей. Хубавото му е, че ако нещо не ви харесва можете да избягате в горите в ляво или дясно. Ако изберете този вариант, не се отдалечавайте от улея, защото ще трябва да се връщате в него. Просто в края на горите има прагове (на тази в дясно от улея прагът е доста голям). Улея също има няколко метров праг. (Обикновено не е удобен за скачане заради многото клекове). Заобикаля се със завиване на дясно малко преди него и навлизане в голямо снежно поле под виски скали. Началото на това поле обикновено е с доста неприятен сняг. Следва обширна поляна, която извежда на бъндеришкия път. По него се стига до Шилигарника.

Започва непосредствено от горната станция на лифта. Поради това, че е много лесно достъпен, е и може би най-караният бъндеришки улей. Горната му част предсавлява наклонени скално-клекови полета. Ако снегът е малко лесно можете да потрошите ските си нейде из тях. По надолу улея придобива по-ясни очертания. Към края на първата му третина в ляво има продълговата козирка, висока около един-два метра. Непостредствено след козирката в ляво от улея започва широко било, което е доста приятно за каране. В долната си част улея се стеснява и заприличва на халф-пайп, а в края лявата му стена е отвесна скала. След излизането от това стеснение се озовавате на широка поляна, която извежда на Бъндеришкия път. Ако решите да карате в горите в страни от улея имайте в предвид, че дясната завършва с "изненада". За да я избегнете е необходимо в края на споменатото вече било да се върнете в улея.

Започва от обръщалото на влека на Платото. Началото му е широка фуния с порядъчен наклон. Фунията постепенно се стеснаява и завършва с 10-на метров ледопад. Той се заобикаля чрез "изправящи косите" маневри между скали в дясно. Определено не ви препоръчвам това място, ако имате слаби нерви и не се чуствате много уверен в способностите си. След ледопада следва нова фуния, която също се стеснява (най-тясно място - около 4-5метра). От тук надолу улея продължава право надолу с лек наклон. Широчината е около 6-7 метра. Лявата стена е отвесна скала, а дясната е стръмно било, на което обаче можете да се качите. Спускането завършва с голяма поляна, която ще ви изведе на моста над р.Бъндерица. По описаният път се прибирате към Шилигарника (освен ако не спите в хижата). В долната половина на улея може да се влезе и без да ви се налага да минавате споменатия ледопад. Това става през така наречения "междинен втори" (2а). Той се намира между горната част на "Първи" и "Втори". До него се стига след пресичане на "Първи" и къс траверс през клекови полета. Спускането му е доста приятно, но наближите ли "затварянето" намалявайте скоростта! Следва стабилен праг! Тук е момента да пресечете в ляво и да навлезете в съшинския "Втори" точно под ледопада. Най-добре е да започнете пресичането под голяма мура. Тази "операция" не е сложна, но трябва да внимавеате, защото снега тук обикновено е или кишав, или фирнован. Има и "скрити" камъни.

Ако харесвате карането по огромните склонове на Аляска от новите филмчета и искате да изпитате нещо подобно без да ходите цял ден, това е мястото. Огромен, дълъг и невероятно разнообразен. Това е най-краткото описание на този улей. Началото му представлява много широк склон, набразден от едва забележими улейчета. Горния ръб на този склон е реброто, извеждащо на вр.Тодорка. То (а съотвено и улеят) започва от голяма снежна тераса, намираща се след късо склонче точно над обръщалото на влек "Платото". Обикновено спускането в улея започва именно от споменатото поле. Най-сигурния (а и често най-приятния) вариант е лека полека да минавате все по-в ляво и по-в ляво докато карате. Така ще достигнете началото на широко било, ограничаващо улея от ляво. Билото е с доста приятен наклон а и обикновено с хубав сняг. По ръба му се образува дълга не-висока козирка. При добри снежни условия може да се скача от нея и после да се връщате с обратен скок на билото (за целта естествено трябва да се движите с достатъчна скорост). В края си билото става доста стръмно, но има клекове и дори снегът да не е много хубав се слиза лесно (от клек на клек). Ако искате да се върнете в улея, трябва да го направите по-рано (скоро след края на козирката). По-надолу стената на улея става доста висока и стръмна (на места и отвесна) и влизането е много рисковано. Ако не ви се излиза на билото, а искате да продължите в самия улей, просто продължете надолу през някое от под-улейчетата. От тях обаче трябва да избягвате най-дясното! На едно място има наклонен лед, който често е покрит със сняг. Не е необходимо да описвам изненадата при внезаптното подхлъзване... А по-долу има и скалички... Постепенно улейчетата се събират и образуват голям и широк улей с много стръмни стени. След края на улея най-добре излезте надясно към конуса на "Втори улей"!

"Четвърти улей" (4, 4а), "Пети улей"(5) и "Шести улей"(6)

Extreme е думата в английския език, която най-точно ги описва. Естествено същата е и на български. тези улеи са тесни, стръмни и дълги. В два от тях (четвърти и шести) има и много големи прагове. На всичкото отгоре, за да ги достигнете, ще трябва да се изкачите на вр.Тодорка, а това става по тесен скален ръб. Имало е доста случаи на екстремни скиори и сноубордисти, които като са виждали какво ги чака, са се връщали... И честно казано, ако човек не се е движил никога по такъв терен и няма котки, това май е най-правилното решение! (след малко - още по темата) По-подробно описание на тези улеи тук няма да бъде публикувано (поне докато не решим да започнем описанието на "хард маршрути"). Ако имате нужда от информация, пишете ни!

Той представлява огромен и не особено стръмен снежен склон. За да го пуснете обаче ще трябва предварително да се изкачите на вр.Тодорка. Това става по ръба от към лифта, и съвсем не е лесно и безопасно начинание. Макар лятно време този пасаж да не представлява никакъв проблем, зимата си е доста рискован. От дясно са началните склонове на трети и четвърти улеи, които обикновено са позаледенички, от ляво са не-малки отвеси, а самия ръб е смесица от скала и твърд фирн. Ако имате котки, тук ще ви свършат изключително добра работа. Ако нямате, предвидете си поне един час за лазенето нагоре! Най-дивото е че катеренето завършва с "изненада". Точно в момента, в който си мислите, че сте горе се оказва, че трябва да минете едно снежно "конче" и да се поизкатерите още малко. В ляво от кончето започва красив улей, гледащ към "Платото". В дясно е "Четвърти".
Но поне гледката от Тодорка си заслужава бъхтането! Величествена панорама се открива към целия Пирин! На където и да се обърнете пред очите ви се изправя поредният връх с идеална форма. От тук Вихрен и Кутело изглеждат още по-респектиращи, Каменица и Самодивски връх извисяват мощните си санги, Дженгала е като "на една ръка растояние", а и Синаница наднича зад Муратов (Гранитен)... От Тодорка в посока към дъното на долината започва широк снежен ръб, който я свързва с Малка Тодорка. Именно той е началото на споменатия снежен склон. Спускането определено е доста "въздушно". Скали няма почти никъде, други "укрития" също. Наляво, надясно и надолу всичко е снаяг. След многото завои обаче идва малка "изненадка" . Изведнъж склона започва да се "губи". Въпреки, че не изглежда добре горе-долу единственото решение е да се влезе в широк улей. "Дискомфортното чувсвто" е заради стръмничкото и "издуто" начало на улея. При слаба светлина (аз и Геша го пускахме почти по залез) изглежда доста страховито. Веднъж озовете ли се в улея, включвайте четвърта и засилвайте по "магистралата". Усещането наистина е такова, защото се озовавате в широк като първокласен път улей с леки завои. Излиза се точно под хижа Вихрен. Ако ще слизате към хижа Бъндерица пресечете реката още тука и се движете по другия й бряг без да се задържате много много по големите снежни полета (прокарани от Вихренските лавини). Приятно каране!

Е, поне този склон всички са го виждали. Няма начин докато сте се возили на влека на "Платото" да не сте се заглеждали по него. А от време на време може да сте виждали и по някоя "луда глава", която върти завой след завой през огромните снежни полета! В общи линии вариантите за пускане са два - през сравнително тесен (но не прекалено) и приятно стръмен улей (1) и през самия склон (той е със северно изложение). Качването до горе е по вече описания ръб. Началото на улея е споменатото "конче". А за влизане в "големия склон" трябва да си изберете място без козирка (или с такава по възможностите ви), да си поемете дъх и да кажете "Да върим!". Естествено, с това далеч не се изчерпват вариантите за спускане по склона. По него на 16.03.2002г. и през 2003г. се проведоха международните състезания по Екстремни ски, организирани от БАССЕС и участниците в тях демонстрираха доста голяма фантазия в избор на маршрути.

Описанията на маршрутите са подготвени от Момчил Панайотов. Ако се нуждаете от допълнителна информация или имате предложения и препоръки, моля пишете на momchi@befsa.com