|
ЕКСТРЕМНИ СКИ МАРШРУТИ НА ВИТОША
"Лавината" (1)
Доста популярно място сред витошките скиори. Намира се непосредствено
в дясно от писта "Горно лале". Представлява широк и стръмен склон, разделен
от скално ребро на две части. Лявата (1b) е с по-голям наклон. Обикновено
до средата на м.февруари по нея има доста скали и ясно се различават няколко
много стръмни улея. Дясната част (1с) се зарива със сняг още в началото
или средата на м.януари. Повечето хора обикновено се пускат по нея. "Лавината"
е склон, на който трябва да се внимава. Не, че е с нещо по-особена, но
поради това, че се спуска доста често много хора считат, че там лавина
не може да падне. А това съвсем не е така!
 "Междинния
улей"(2)
Всъщност това е склон, а не улей. Намира се между "Лавината" и първия
скален масив на вр.Голям резен. В горната си част е с умерено стръмен
склон, под който следва заледен скален праг. Прагът се заобикаля по снежно
поле от лявата му част. Може да се заобиколи и от дясно, но е по-сложно
и не винаги снежните условия го позволяват. От там надолу навлизате в
постепенно стесняващ се улей, който свършва в началото на споменатия скален
масив. Вариант за минаване в долната част (след прага) е по стръмен улей,
намиращ се в ляво от описания маршрут (има ясно видим преход) (2а). Това
е много популярно спускане, тъй като не е сложно и се вижда отлично от
лифт "Горно лале". По него се проведе първото в България състезание по
Екстремни ски, организирано от БАССЕС (27.02.2000). Улеите на вр.Голям
Резен Характерна особеност за повечето от улеите на вр.Голям Резен, е
че са с източно изложение и се огряват от слънцето повече от "Лавината".
Достигат се с лек траверс на дясно от горната станция на лифт "Горно лале".
Пътят за връщане е чрез траверс под скалите на Големият резен, леко изкачване
и достигане на долна станция на лифта с леко спускане. Друг вариант за
връщане е да се спуснете по диагонал до пътеката от Железница и по нея
да стигнете до Алеко (междинна станция на лифт "Романски".
"Първи улей" (Фунията)(3)
Улеят започва непосредствено в дясно от "Междинния". Представлява постепенно
стесняваща се фуния, заградена със скали. Най-тясното място е широко 2-3м
и в началото на сезона е малък леден прег (минава се без проблеми). След
стеснението улеят се изравнява и излиза в началото на първия скален масив
на вр.Голям Резен. Приятен и популярен улей за пускане. С повишено внимание
трябва да се пуска след силни ветрове, тъй като най-горната и стръмна
част на улея става изключително твърда. (а понякога има и навяти снежни
дъски).
 |
"Втори улей"
Представлява голям улей, започващ в дясно от "Първи". Често в началото
на централната и дясната част се образува голяма козирка. Най-стандартното
и безопасно влизане е по реброто в левия край на улея (откъм Първи улей).
Многото малки прагчета (които без проблеми се заобикалят или скачат при
добри снежни условия) правят горната част интересна. Вариант за минаване
на средната част е през малък и стръмен улей, минаващ под големите скали
от дясно на големия улей. За да се достигне той трябва да се насочите
към началото на споменатите скали и входът се вижда. Хубав и дълъг улей,
на който единствения проблем е, че се огрява от слънцето още в ранните
сутрешни часове, снега се разтапя бързо и става много тежък. Поради тази
причина препоръчително време за пускане е рано сутринта (до 10-10:30ч).
В дясно: Георги Лилянов в средната част на Втори улей.
"Трети улей"
Най-интересния, но и най-страховития улей на вр.Голям Резен. Често горната
му част е отвесна или представлява голяма козирка. В такива случаи влизането
в улея си е доста "екстремничко". Влизането е по реброто в левия му край.
Тъй като в началото има много скали, при по-малко сняг се налага да се
мине надясно след като се влезе в улея. Това пускане е много интересно,
но и по-сложно. Не потегляйте, ако не сте сигурен, че можете да се справите.
"Четвърти улей" (Булеварда)
Най-десния улей. Представлява две много големи фунии, свързани
със стеснение. (широко няколко метра). Влиза се по малко ребро в дясно
от "Трети". Често е удачно след като минете входящото тясно улейче да
траверсирате улея и да отидете в дясната му част, от където да продължите
спускането. Обикновено това спускане напомня на каране по огромна и празна
писта и доставя голямо удоволствие.
Районът на "Комините"
Подход: От Алеко се тръгва по пътеката за "Златни мостове" и се върви
по нея през платото , докато не започне да се изкачва. В дясно има отбивка
за х. Преспа, която се подминава. Малко по късно се отбивате на дясно
като посоката е към група скали. Ще се ориентирате по табелките за лавинна
опастност (квадратни с жълто-черен шахматен щрих). След спускане на мястото
се хваща пътека по десния склон на Драгалевска река. Тя извежда на "Бай
Кръстьо".
Този район е печално известен с няколкото смъртни
случая. Броят на хората, завличани от лавини в големият улей на "Комините"
според мен е много голям. Лично аз познавам трима човека, на които това
им се е случвало напоследък (единият съм си аз). Характерно за този улей,
е че е с юго-източно изложение и се намира точно под обширно плато. Слънцето
лесно го разтапя и първото застудяване превръща мекият сняг в лед. След
това започва буря и ураганните ветрове навяват целия сняг от платото именно
тук. Това е причината, поради която тук често падат много големи лавини.
Ако сте решили да пускате улея, най-доброто време е
в края на зимата, след фирноването на снега. Влизането се извършва от
левия край (1). Често началото на улея е стръмно. Иначе от там нататък
ще карате по дълъг широк склон с умерен и слаб наклон.
Варианти:
"Малкия улей" (2)
Представлява стръмно улейче в дясно от "Големия". Лесен ориентир
за него е група изгорели дървета. Улеят се намира в ляво от тях, а в дясно
е гора, за която ще стане дума след малко. Често горната част е много
стръмна и дори се образува козирка.
Друг вариант е минаване между "Големия"и
"Малкия" улей (3). Представлява група скали с проход
между тях. Често мястото е доста стръмно.
Ако сте решили все пак да карате в района на "Комините" в "разгара"
на зимата аз ви съветвам да изберете спускане през гората, в дясно от
улеите (4). Ориентир за началото й е група изгорели борове. Маршрутът
минава между тях и гъста мурова гора. В началото е равно, но после наклонът
става приличен (има и скалички за скачане). Следва широколистна гора,
която на места става гъста, но се минава без проблеми. Накрая се включвате
в долната част на улея. Препоръчвам ви тази гора не само защото е по-безопасна,
но и защото тук често може да се намери добър Powder!
 |
Улей "Орлово гнездо"
Това е улея, който се вижда от София като тънка снежна ивица, слизаща
стръмно надолу от "платото". Началото му е в ляво от местността "Комините".
Времето за пускане на този улей е само едно: на пролет след фирноването
на снега. Началото е фуния, която понякога става доста стръмна. Класическото
влизане е от към левия й край. Фунията завършва между две големи скали
и от там улеят продължава почти право надолу. От този момент нататък широчината
никъде не е по-голяма от 3-4м. Постепенно улея става все по-тесен и равен.
В един момент се стига и до водопад. Той се заобикаля през гората в дясно.
Ако снегът е малко е по-добре тук да се преобуете и да продължите слизането
право надолу през гората. Често това минаване през гората е по-екстремно
от самото ски спускане. Помнете, че се слиза право надолу и не правете
опити да излизате на Драгалевската река (намира се от дясно на гората)
и да се движите по нея. Лесно ще познаете, че сте стигнал пътеката за
"Бай Кръстьо" по дървен мост (На това място се събират улей "Орлово гнездо"
и Драгалевската река).
Описанията на маршрутите са подготвени от Момчил Панайотов.
Ако се нуждаете от допълнителна информация или имате предложения и препоръки,
моля пишете на momchi@befsa.com
|
