| |
On the Road Again
Ден първи - мотаене, май не остана време за каране... Е, след това горещо
и сухо лято и не по-рaзличната есен, дойде денят - никога не е бил толкова
очакван и мечтан... въпреки, че снегът беше малко за началото на декември.
Времето никак не беше приятно - поне в София. С две думи - мръсно и мрачно.
Но щом излязохме на Панчарево - слънце. И синьо небе. Защо да не е за
вярване? Наистина, не е за вярване самото тръгване - от магазин в магазин,
а и Анди се връща за забравени документи, абе въобще - жестоко туткане.
Все пак отново бяхме на път към планината със ски на багажника. А то,
не бяха опулени физиономии по улиците като ни видеха, а пък бензинджията
попита нещо от сорта: "Къде че карате". Трябваше ли да му се отговаря...
На ЦПШ-то цареше невероятно спокойствие, приятно, топло, слънчево и тихо.
Снегът наистина бе малко, но нали все пак го имаше. И тук се помотахме
- ама за къде да се бърза, няма да избяга. Поговорихме с Васил и Тодор,
стегнахме раниците и нагоре. Не съм имал по-приятно качване до хижата
от това - страшно време. А и на хижата нямаше хора, празно. Склоновете,
изгорели през лятото изглеждаха като подстригани - неприятна гледка.
Та хижата празна и тиха. Единственото, което можеше да правим бе да чакаме
/аз, Анди и Мая/ останалите. И по-точно Емката /№2/ и Савата. Довлякоха
се към 11 вечерта надъхани и леко ,нали. То не е лесно да се сгряваш по
пътеката с ракия и кола!?, въпреки че като ходиш се сгряваш достатъчно.
Не, все пак мъкнеха джамборето /аз така му викам/ или тарамбуката. Малко
раздуване, една-две глътки и в леглото.
Ден втори - къде ли може да се кара? Катерене в малко сняг и много камъни
и трева. Но на Мальово поле се оказа с повече сняг, достатъчно да се кара
спокойно. По пътя на горе изпробвахме с Андрей радиостанциите, които ни
даде Момчил. На връщане към хижата, пак на Мальово поле, намерихме място
подобно но Вододайна - идеално за скок, и решихме на другия ден да го
построим... Минахме и през Овчарския улей - жестока трагедия, малко сняг
с камъни и трева. Е, аз като инат свалих ските чак по средата, та оправдах
прякора си - "багера" (от Брезите - бел.ред.) Горките ски, но този чифт
и без това е предназначен за подобни условия. Пробвахме и как се работи
с фотоапарата на Боби Нoтовски. Не е лесно да се снима с обектив х72 увеличение...
Като слязохме до хижата тя беше почнала да се пълни. Дойдоха и Петя Лъвът,
Генчев, Стуци, Ники, Бонката, Коста (за който не се знаеше дали ще идва),
Момчил, Ники Колев, Йоана, Ботьо и Мишето, Киро секиро с приятели. Май
това са всички. Нямa нужда да се описва вечерта...!
Ден трети - на скока Целият ден го откарахме на скока, който направихме
/има и доста снимки - дано по-скоро станат готови, за останалото Момчи,
Ники и Данчо си знаят/. Получи се добре. Както му се вика: "като по филмите".
Анди се скъса да лети. Показа и новия скок - българско откритие и кръстен
от нас /по-точно от Анди/ - "карате граб". Киро секиро усъвършенства 360-то,
макар че от време на време захапваше снега; Петя се опитваше също да се
върти, но го докарваше на мисти флип, ох горкият й кръст. Аз, след серия
несполуки (2 предни салта, забиване по задник и болки в коляното), реших,
че скокът не е за салта и също започнах да усъвършенствам карате граба.
Ники правеше 180-ки, а Ботьо /един от двамата бордисти/ вилнееше на скока
както си трябва. В това време Емката, Стуци, Савата, Ники и Бонката направиха
умопомрачителен преход под вещото водене на Емката. Виждахме ги от скока
идеално и от време на време се забиваха на такива места, че само се споглеждахме,
а после им крещяхме накъде да тръгнат - то да им бяхме дали една радиостанция
поне.
Ден четвърти - ами, пак на скока Този ден разнообразихме и с малко каране.
Аз, като много надъхан, не спрях и се качих на връх "Ушите", та се чудех
защо и другите след мен не ме последваха. Досетих се едва, когато се спусках
- този път наистина горките ски. Де все имаше камък, през него. А отдолу
изглеждаше толкова примамливо бяло. Но не съжалявам, защото гледката от
върха към Мальовица и долината на Урдина река наистина си заслужаваше.
На скока Петя отново пробваше от нейните умопомрачителни винтове /има
го документирано на снимка - изчекната поза, неопределено на къде, но
много ефектно/, докато буквално не се размаза. Та и главата не пощади
освен гърба. После й се виеше свят, но какво да се прави - случва се.
Знам го от опит, даже може да бъде и по-лошо /comotio cerebri, contusio
capitis/. Затова с каска, за всеки случай, току виж се оказало полезно.
Момчил и Савата /надявам се, че Момчи ще опише от своя гледна точка дните
на Мальовица/ пробваха в екип с Емката /№2/ и Стуци пипсовете и май им
се отдаде да "спасят човек" за няколко минути. Последва групово спускане
през Овчарския - един пада, друг псува камънака, трети се набира надолу
пеша. Интересна гледка. Малко лигавене по пътеката до ЦПШ, по една бира,
натъпкахме багажа в колите, докато времето се разваляше /според Петя се
оправяше/ и отново на път, само че към София. С надежда за много сняг
през следващите месеци...
А, вали и то сняг, в София! Тихо да не спре. 18.12.2000г. Емануил /Емо
"Багера"/
п.с. Историята е написана в дена, когато заваля първия сняг в София.
Май има нещи символично, а?...
|
