Го открихме сезонот!

Добър ден май ще бъде... Момчи и Геша Не е зле като за сефте...Геша И Момчи е на същото мнение

И така, след дълго очакване най-сетне сезонът беше открит! На 26.11.1999г-Петък, Момчи и Геша от БАССЕС оставиха първи следи в пръхкавия снежец на "Вододайна Зона". Как се зароди идеята е ясно- малкото паднал сняг веднага разпали у нас желанието да покараме. А кристално синьото небе над Витоша в 7 сутринта не ни и остави шанс да се откажем. Метнахме се в "Трабантухата", надухме си "Blood Shugar..." и поехме нагоре по заснежения път. Първи поднасяния, първи спомени за отминали дни из планините...Гледката горе беше една от най-невероятните, които някога съм виждал - заскрежени дървета, искящ сняг и всичко това на фона на ярко синьото небе. На всичкото отгор и не духаше вятър. Набързо закачихме ските на раниците и поехме по стената. За нещастие точно като стигнахме първата тераска на заека и "Романа" завъртя. Та ето ти сега дилема- да се върнем и да се качим на него или да проължаваме със свежа крачка. За щастие Чавдар от чайната на Черни връх мина и ни "светна", че просто свалят някакъв войник, на който горе не му понесло...И така, продължихме. За около половин час стигнахме до "Вододайна", сложихме обувките и ските и поехме по заснежената трева. За щастие на самата "Вододайна" бате "Ветро" беше си свършил работата и имаше бая навят снежец. И от там нататък - "кеф голем". Минута две катерене и награда от 5-6 завоя. А снега си го биваше - добра основа с 15-на см. пръхкавичко отгоре. Направо не ни се тръгваше, ама к'во да се праи' - имах час за зъболекар. Та поехме ние надолу и изведнъж кой да срещнем на "Зелената" - Ясен (приятел планинар и надяваме се бъдещ скоир) с една англичанка. От дума на дума стана ясно, че апаратчето им няма батерии. Та аз нали съм си добра душа( а и исках да се изщрака филма по-бързо) и им оставих моя. Е да, ама 20 мин. по-касно се сетих, че с апарата съм оставил и ключовете за колата у Яшо. Трабанта лесно го отворихме а и Геша се прояви като добър жичкаджия и бързо го запали, но някак си не ми се щеше да трошим блокировката на волана.  Та си изчакахме двойката туристи да слязат отгоре и да ни връчат ключовете. Е, имаше и покрай тази работа истории, ама да не ставам прекалено подробен. Поне направихме шоу на англичанката. Никога не беше се возила в Трабант и й беше адски весело да гледа как Геша постоянно стърже лед от вътрешността на прозорците и приглася на касетофона...А като й обясних, че колата в момента се пали само с кабели а ключа е за параван и стана още по-весело... Зъболекаря естествено го изтървах....