|
"Един ден в Рая"
Заглавието на историята ми дойде ей така, отвътре. Вярно е, че звучи
малко "изхвърлено", но за мен историята, която ще разкажа наистина беше
изживяване, което бих могъл да опиша само така. Дълго се размотавах преди
да се реша все пак да седна и да понапиша малко от това, което е по-надолу.
Днешната утрин обаче окончателно ме убеди, че ща не ща ще трябва да посветя
известно време на тази работа.
А какво му е по-особенното на днешния ден ли? Е, не всеки ден е Коледа
и не на всяка Коледа на човек му се налага да копае тунел в половин метър
сняг, за да си измъкне колата от малкото софийско гаражче.
Та, да се върнем назад във времето.... Имало едно време един 15 декември.
Както и други години в началото на Декември мощна дружина ентусиасти от
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил се отправила към
високите части на Рила Планина, за да открие сезона. Както и други години
уютната хижа Рилски езера ги приютила. Първия ден също бил както други
години - приятен и слънчев, с хубав пръхкав сняг и доста скрити под него
камъни.... Е, какво тогава било по-различното? Еми вторият ден! Та нещата
се развиха горе-долу така:
15.12.2001г, 21:00, х.Рилски езера. В голямата зала развеселена група
от около 25-30 млади скиора гледа "Индиана Джоунс", залива се от смях
и си спомня добрите стари времена...
22:00 Фин снежец започва да вали навън. Всички са доволни. Най-вероятно
на другия ден ще има 10-15 см нов сняг и карането ще е още по-приятно!
16.12.2001г, 9:00, х.Рилски езера. Всички са станали. Някои (като мен)
все още закусват. Върху планинските склонове има около 20 см. нов сняг.
Времето е тихо и мъгливо. Вали сняг.
10:00 Ски влека започва да работи. Първите пускания са предпазливи. Бързо
става ясно, че на пистата е трудно да се кара. Прекалено е равна за количеството
на новия сняг.... А той продължава да се трупа ли трупа...
12:00 Писва ни да "циклим" вече излъскания първи улей. Събирам малка "сговорна
дружина", включваме двата налични "Пипса" (малки лавинни предаватели)
и започваме да пробиваме пъртина към "Втори улей". Първия ни опит е неуспешен,
но на втория подхождаме по-отвисоко и успяваме да заобиколим надвисналата
козирка. Правим няколко леки завоя по билото и спираме да огледаме и преценим
ситуацията. Новия сняг лежи стабилно върху стария. Поемам си въздух и
потеглям. Най-горния слой потегля по улея. Изчаквам го и тръгвам отново
надолу. За мое изненадване снега не е толкова много и карам по твърдата
основа. Явно лекия вятър го е свличал надолу. Няколко завоя по-късно се
убеждавам, че наистина е така след като изведнъж потъвам до кръста. Върховете
на ските хърлят лекия сняг към гърдите ми. Скоростта ми се увеличава с
всеки завой. Заедно с нея се увеличава и потъването в края на завоя и
количеството на снега. Не мога да повярвам! На билото имаше 30-на сантиметра
нов сняг. Тук е много повече... А и не всеки ден човек може да кара в
толкова лек сняг. Даже доста рядко. За голямо съжаление склона свършва
и трябва да спра. Извиквам от кеф и давам знак на първия от чакащите горе
да потегля. Един по един скиорите потъват в дълбокия сняг. Истинско удоволствие
е човек да гледа как потъват и след секунда отново изникват от снега.
Като плуване на делфин.... Всички са изненадани приятно. След като се
събираме се отправяме към хижата. Останалата част от дружината е видяла
спускането и бърза също да се качи...
14:00 Към този момент бяхме успяли да "нашарим" снега и в "Трети" и "Четвърти"
улеи. А снега продължаваше да се трупа ли трупа. Пред хижата всеки разказва
как се е заровил "до уши" , как снега го е прехвърлял целия и как никога
не е карал на такова нещо преди. Май единствено Илиан го е яд, че при
един скок предишния ден си е счупил хубавите ски и днес е принуден да
кара доста по-лоши.
15:00 За съжаление на следващия ден всички са на работа и трябва да си
тръгваме. След прекрасно спускане по пътя се събираме над хижа Пионерска.
Естествено колите са зарити. Малко работа с лопатките, малко бутане и
теглене на един капризен дизелов Golf и всички потегляме надолу. Половин
час по-късно се събираме пред банята в Сапарева баня. Предварително съм
убедил повечето хора, че не трябва да изпускаме тази възможност... Прегазваме
дълбокия сняг, купуваме по билетче, разсъбличаме се и бавно влизаме в
басейна. Бързо не може, защото водата е почти вряла. Минути по-късно никой
не се съмнява в правилния избор. От време на време се чува по някой възглас
от сорта на "Маш алах", "Супер кеф" и други такива. Но какво да обяснявам,
който не е бил в гореща минерална баня няма да ме разбере...
19:30 Банята затваря. Натоварваме се по колите и потегляме по кошмарните
пътища към София. На лицето ми грее усмивка. Спомням си прекрасния ден,
спомням си и малкото толкова хубави дни от предишни години. Пак успяхме
за да се откъснем от сивото ежедневие и да спечелим няколко часа "В Рая"
...
А навън продължава да вали. Мисля утре да се кача на Витоша. А след два
дни заминаваме за Пампорово....Дали няма да се повтори изживяването?:)
Момчил Панайотов, Коледа, 25.12.2001г
|
