|
За едно весело изкарване на Рилски езера...
И за едно красиво спускане
Първо действие: пристигането
Всички са потеглили към езерата сутринта. Аз и Йоанна обаче сме
прекарали три много хубави дни в района на Банско и пристигаме на
хижа Пионерска по тъмно (след цял ден каране на Добринище и задължителния
обяд в "Орлово гнездо"). Започваме да си гласим раниците
за двата часа нагоре и изведнъж: моторна
шейна. Та ситуацията в един момент стана такава: Пълен мрак, ние
се мотаем около колата, а към нас е насочен фар на моторна шейна.
Трима хора (тези, които са с шейната) нещо човъркат по един джип...
Бая се стресирахме. После се оказа, че са си загубили ключовете
от джипа, а на всичкото отгоре и другата им кола е заседнала в снега
по надолу. Другата кола се оказва огромен и тежък Мерцедес и бая
мускули влагаме докато го измъкнем... Е, човек като направи добро
понякога му се връща. На нас ни се върна така: след около час сме
отново с раници на гръб и се каним да потегляме нагоре. Отново се
появява шейната. Спира и чуваме: "Ако искате да ви дръпна нагоре"
Е, има си хас да не искаме. Три минути по-късно шейната лети нагоре,
а аз и Йоанна се плъзгаме със ските зад нея. Скоростта е почти такава,
каквато развивам когато се
спускам надолу. Само че сега е нагоре... При това е тъмно, пътя
се вижда само от фара а и през цялото време ни бомбардират снежни
топчици от шейната... 10 минути по-късно се хилим на дружината в
хижата.
Действие второ: Веселбата
01:30. Борко влита с шут и рязко изсвирване в стаята си. "Ставайте
всички!" Марсо уж спи, но се изправя като навита пружина. Само
дето не козирува.... Изпълнението е придружено с бенгалски огньове
и скачане по леглата. Колева нещо ни кълне изпод завивките си...
01:45. Иво джамбазина иска да кара ски в коридора. Някой поставя
условието: само ако си гол. 30 секунди по-късно в коридора има гол
скиор само със ските на краката... Момче и момче минават и гледат
втрещени... И аз щях да гледам така ако не бях си пийнал... Иво
Алтънов пък е готов да се обръсне "от - до" ако някой
му подаде самобръсначка. Добре че не намираме. На следващата сутрин
се разказват истории...
Ние обаче сме свежи като кукуряци и се отправяме към неизследвани
улеи. Целта е тясен улей с леден праг, за който си мислим от години...
Действие трето: За СПОРТА
След 3 часа много приятно ходене се подреждаме на скалата над улея
зловещ. На първо виждане нещата не изглеждат много добре. Стеснението
се губи зад голяма скала. Блести лед... Снега не е еднороден и аз
сериозно се замислям относно това, в какво състояние е... Решаваме
да починем и тогава да помислим. А почивката и раздумката под галещите
лъчи на слънцето са толкова приятни... След 20-на минути все пак
се оправяме, връзваме Илиан с въже и тестваме склона. Добре е. Аз
решавам да вляза в улея малко по-отстрани и да снимам следващите
хора. Едвам успявам да се наглася и покрай мен един по един профучават
Илиан, Емо и Геша. Надъхали са се. Събираме се на скала над стеснението
и Илиан потегля надолу. Не се вижда нищо. Чакаме напрегнати докато
не се чува: "Прага е ОК". Малко по-късно виждаме, че Илиан
прави дълги завои в основата на улея. Значи наистина е ОК.... Ред
е на Емо. Аз ще съм след него и затова минавам да го гледам. След
като скача прага се забавя малко и изчезва с дълги завои надолу.
Най-сетне тръгвам и аз. Тесничко е, снега малко спъва а и се сипе
доста. Имайки в предвид какво има малко по-надолу карам доста внимателно.
Достигам прага и за моя радост виждам, че снега наистина се държи
доста стабилно на леда. Приземяването също не е твърдо. Замислям
се за секунда, поемам въздух (по принцип е грешка) и скачам. То
не било трудно.... Ама след като си се приземил... След мен е Геша.
Снимам го и продължавам надолу. След като се събираме на езерото
се обаждаме по станцията на момчетата горе и им даваме "зелена
светлина" С други думи: вече сме долу и няма нужда да се притеснявате.
Можете да тръгвате към вашия склон. Тяхния склон е по-широк от нашия
и изглежда е с по-добър сняг. Как ми се ще и аз да съм горе за още
едно спускане. Малко по-късно всички са долу и след кратки хвалби
колко добро е било си поемаме обратния път към хижата. Събираме
се отново на хълмчето над старата хижа и се отдаваме на дълго любуване
на гледките. След това се спускаме по стръмно склонче с хубав пръхкав
сняг до долното езеро, където Иво е щастлив, че все пак е хванал
някаква рибка (доста миниатюрна) през издълбаните в еднометровия
лед дупки.
Действие следващо: Почивката
Вечерта: по-спокойна от предишната. "Уморените лъвове"
почиват. Обсъжда се име на улея (така де, няма да го описваме като
:"ония тесния отсреща ама в другата долина...") Май най-добре
звучи Icefly (нещо като "леден полет").
Е, освен почивката има и малко "заря" с пиратки по случай
настъпването на 3-ти Март (заради която Киро ни се
скара и каза да пазим тишина, защото хората "спиат". Не
разбрахме дали спят
или пият...)
Дейстие последно: Ден последен
3-ти Март. Национален празник. Ставаме трудно. Денят е великолепен.
Само за полети с хеликоптери на президенти... Ех, да имахме и ние
един хеликоптер под ръка... Като нямаме се налага да ходим пеша.
С Илиан сме си харесали едно улейче, което никой още не е "уважил".
Около 11 сме над него. Йоанна ни придружава.Не за да се мъчи, а
за да се любува на гледките. А тях си ги бива. Улея се оказва много
красив. Над него има силно надвесени жълти скални тавани. "Опущаме"
го и се излягаме на заслужена почивка пред хижата. Около 1 се събираме
вярна дружина (Момчи, Илиан, Йоанна, Борко и Иво (автоджамбазина))
и потегляме към Скакавица. Намираме си склонче с невероятно лек
и естествено непокътнат пръхкав сняг... Повечето хора за първи път
слизат в долината и са възхитени от гледките. То и аз съм възхитен.
Красиви ледени висулки, широки поляни, вековни мури и една от малкото
наистина хубави хижи в Рила. Кътче от Рая... Колко такива си имаме
в малката, но красива България. Само трябва човек да свали "тъмните
очила" и да попътува....
С усмивка на уста: Момчил Панайотов
05.03.2003
п.п. В секция х-стил, страница "галерии" има 20 снимки
от преживяването....
|
