| |
Да спиеш или да не спиеш-това е въпроса!
Отговори дал Бог,ама когато започна всичко за мен беше начин да
продължа вече започната глава от книгата:"1001 начина да не
се прибираш вкъщи или как да умреш от студ на майната си",а
за Момчи беше просто"от пуск"-от къде се от пуска и кой
точно го пуска така и не разбрах...
Късно лягане с леки злоупотреби, кратък сън (тогава още не знаех,
че за това което съм правил има измислена дума-"спиене"
и това е не толкова дума, колкото жизнена философия). Сутринта -
бързо стягане на раница (за хората,които не знаят това е много сложен
процес, състоящ се в натъпкване на какви ли не ненужни и тежки неща
и забравяне на други жизненонеобходими и не толкова тежки неща като
например примус, топли дрехи и храна)... Както разбрах по-късно
Момчи с много усилия беше успял да приготви багажа си точно като
по учебника:"какво от нещата, които много ще ми трябват да
не взема", в резултат на което се озовахме на хижа Яворов с
много метални и невъзможни за ядене продукти като ексцентрици, клеми
и други такива.
Познатия до болка път към Банско. На Предела ни посреща силен вятър,
ние още не знаем на къде точно сме тръгнали и затова опъваме платната
и накъдето вятърът ни отвее, пък после каквото снегът покаже и краката
мамо мъжките...в случая това е път към някаква станция около която
се вихри безумна сеч. Оставяме колата и се молим да не насекат и
нея на трупи, слагаме в раниците по още някоя ненужна вещ и намираме
пътеката.
горе: Приказната гора; долу: "хижаря"
|
Не видях табелка на която
пише:"Добре дошли в страната на чудесата", но то се
подразбира - гората се оказа омагьосана и не се подчиняваше
на никакви остарели закони за гравитация и нормален разтеж...преминаваме
на лимбо под няколко паднали над пътеката дървесни гиганта.
Някой беше омагьосал и уазката на хижаря (всъщност това не е
никаква уазка а същински раттрак или поне се беше опитала да
мине за такава-вж снимката), а от самия хижар беше останала
само главата придвидливо закачена на стената в столовата. Хижарката
се оказа рижава котка, която ни посрещна с любовно мяукане,
а влизането в хижата ставаше само с пипс(поради опасност от
покривни лавини) и много пълзене.
Бяхме сами в цялата долина, имам впредвид единствените, които
все още не бяхме загубили естественната си форма. Бърз обяд
с каквото дал Господ(Момчи) и после с коланите през гората в
търсене на пръхкав сняг и добър склон. За разлика от Банско
на Яворов пистите се правят не от дървосекачи, а от падащите
лавини, така че места за пускане не липсват. На билото ни посреща
вятър и започва да вали. Прибираме се в хижата и оставяме пръхкавия
сняг за следващия ден. |
горе:"а нямало сняг,а?" долу:"
хижарката и нашата камина"
|
|
Огънят и ромът с кола ни правят компания до едно известно
време, хижарката още не е свикнала съвсем с новата си форма
и настоява да спи на легло, нощта е приказна, водата от поточето-също,
навън духа вятър и се прави че вали...
|
 |
Сутринта установяваме,че някой
ни е задигнал тридесетте сантиметра пръхкав сняг, посреща ни
слънце а и вятъра е постихнал. Пътят си го правим сами, принципът
е да се държиш колкото се може по-далеч от зимната стълбова
маркировка, която е прекарана "доста странно". |
 |
 |
Плавно се качваме на премката
и после по ръб със снежни козирки се отправяме към връх Окаден.
Момчи явно не е чувал нищо за земното притегляне, пък и на земното
притегляне не му пука много за нас, защото през по-голямата
част от времето се упражняваме да стъпваме във въздуха....Тестване
на склона, после около 700 метра пускане на един дъх(с няколко
почивки за по цигара)...Богът на ледената кора в долината си
иска жертвоприношението-я някоя ска, я коляно. Ние минаваме
тънко само с няколко "човки". |
 |
 за
рисуването... Борко, вр.Безбог, ден-следващ... |
Рисуването по склона не отстъпва на произведение на Дали, само
дето не можем да окачим целият склон в рамка и после да го продадем
за няколко милиона...На тези картини мястото им е там, под слънцето
и сред върховете, билетче за вход все още няма, така че заповядайте...
В добавка получавате безплатно гарантирано мръзнене, слънчеви изгаряния
и мускулна треска, но си стува. Защото суровите бадеми с мед имат
съвсем различен вкус, огънят топли различно и водата е жива вода...
Мартин Неделчев
п.п. От Момчи: Съжалявам, ако някой чете историята на монитор с
ниска резолюция (800х600) и я вижда доста не-нагласена. Просто исках
да вкарам повече снимки а стана много набързо...
|
