На 28.06.2003 бе учредена асоциация по клекинг* екстремен стил.

Идеята възникна по време на един преход с висока степен на трудност (9+) от Вада към Рилски езера.
Учредители на асоциацията и привърженици на идеята “Клек без граници” са: Венци, Светла, Ани, Йоана и Илиан.

Моменти от създаването:
Подтиквани от неустоимото желание да се докоснат до девствения клек, въпросната група учредители взе най необходимото за оцеляване (няколко домата) и пое своя път към неизвестното. След успешното загубване на маркировката, което не беше особено трудно за професионалисти като нас, се озовахме сред безкраен и необятен район обрасъл с непроходим клек(Pinus mugo). “Какво райско местенце” – помислиха си всички – “Ще си подскачаме волно от клек на клек”. И не след дълго очакванията на всички се потвърдиха и така се бяхме омотали в клек че 3-те часа борба минаха неусетно (почти). Какво да се прави, като в такива моменти времето спира и ти и клека се сраствате в едно цяло. И както при всеки екстремен спорт така и тук силата на човешкия дух се извиси и провокира участниците да демонстрират завидни умения и техники с елементи на “фрирайд” като претъркулване, охлузване, заклещване, затъване, загубване на ценни предмети и др.

Устав:
Член на асоциацията може да бъде всеки който е верен на принципите: защо трябва да е трудно като може да е още по-трудно; тесният клек е за широко скроени хора; пътят от точка А до точка Б винаги е права линия.
Цел на организацията:
Да се прекарат(прецакат) възможно най-много хора през приказните клекови гори.

Речник на клекъра:
Клекинг – преодоляване на непреодолим участък обрасъл с клек. Няма нищо общо с клякането, въпреки че понякога се използва за преминаване на технични участъци
Клекър – човек, притежаващ чувство за дезориентация, клоузтро-мания и упоритост граничеща до лудост.
Маркировка – странни знаци по дърветата, от които трябва да се държим на далече.
Карта – абсолютно ненужна вещ в раницата на истинския клекър.
Пътека - ???

Илиан Петров
(заслужил клек майстор на спорта)