Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

За снега: него ту го има, ту го няма. Божа работа. И колкото и да се гледат всички възможни прогнози, около Нова Година никога човек не може да сигурен над 50%, че изобщо ще кара. И тази година - пак така. Гледахме, мислихме, мислихме. Накрая едни тръгнаха към Пампорово, други към Безбог, а аз - към работата. Ден по-късно координирах по телефона ситуацията. Пампоровска бригада - набляга на заучаване на закантване по твърд лед и авто разходки из района на китното селце Гела. Безбожката бригада - набляга на яко каране на ски в района на върха и по пистата и на стабилни разпои с оперативната бригада на лифта. Аз пък се взирам във всички възможни прогнози, защото заминавам за Банско на 1-ви вечерта...
01.01.2003г. Нова Година - нов късмет! Рано сутринта се качвам на колата, защото в 8:00 трябва да застъпя смяна на работното място. Е...ти късмета! Да ама финния дъждец обръща на сняг! Няколко часа по-късно се убеждавам, че утрешния ден ще е силен. Нейде около обяд се чуваме контролно с Асен (откакто кара голям Мерцедес може да му се вика и Асен-1:). Идеята е той да потегли от Пампорово, да ме вземе от София и да продължим към Банско.
23:00 Наздравици в някъква механа в Банско!

Ден 2-ри: За снега: Денят е ясен, времето - хладно, снега - перфектен. По билата на 1-ви улей намираме около 20 - 30см супер пръхкав и недокоснат сняг. Пориме с кеф на "мръсна газ" и си мислим колко щастливи хора сме на моменти...
За късмета и приятелите: та късмета ту е добър, ту е лош. В един момент намираме страхотен сняг, в следващия момент група номер 2 звъни по радио станцията и с доста зор разбираме, че някой е пострадал. След проблеми с уточняване на местоположението им накрая ги достигаме и разбираме, че на Иво не му е провървяло и си е усукал много лошо коляното. Следва шиниране с подръчни материали (все пак алуминиевите летви на раницата ми и бинта свършиха работа) и трудно спускане на долу. Иво по задни части, наместени на лавинната ми лопата (още едно полезно приложение на лоппатката), аз и Асен над и под него, за да го спираме на стръмните участъци и бутаме на равните... След около час сме на хижа Бъндерица. След още 2-3 часа, разкарване до болницата в Разлог (в бъдещия голям курорт Банско няма нито рентген, нито лекар) и малко разправии с лекарите там (разбра се, че просто искали някой лев) диагнозата е: частично разкъсана колатерална връзка. Шиниране и няколко седмично лечение.

Ден 3-ти. Бурен югозападен и дъжд. След няколко измъчени спускания по малката писта се качваме на колите и поемаме към Огняново.
Мааашала, Ееевала и други подобни се чуват от размазалите се от кеф в топлия открит басейн скиори. На главите ни се сипе фин студен дъждец. При скок в реката става още по-студено. Ама като се върня човек обратно в топлия басейн е велико!
После с друзята в "Македония" в Добринище. Виното е добро! Специалитета на майстора - също!
Ден 4-ти. Специалитета добър, ама около 10 сутринта "предадох" остатъка от него на белите снегове... Същата нощ Асен и Биляна се тръшнали от лош вирус. Милен пък си чупи крака в скапана обувка, взета под наем! Пак лош късмет. И мен се опитва да ме бори вируса, ама аз не се давам и го контрирам със спускания през горите. Снега е дълбок, но тежък. В долния край на пистата вали дъжд. Мокри сме като кокошки. В горния край обаче снега се увеличава.

14:10 По време на обедната почивка долу продължава да вали дъжд.
14:30 Първо следобедно пускане. Снега се е увеличил много! Ама наистина много! И е взел да става пръхкав!
15:50 Последно спускане! Снега е поне 50см! Група щастливи физиономии се ровят усмихнати в него! На всеки завой талази бели кристалчета ни удрят в гърдите! а скокчетата от големите бабуни (прясно зарити клекове) са жестоки! Венци се опитва да стане поредния тежко контузен от компанията и ми изкарва акъла с едно лошо падане и викове от сорта "Ох, коляното", но за щастие не е зле и ще може да селзе на самоход. Тя поне е лекичка и ако се налеше, можеше да я свалим на гръб (Иво, почвай диета:). Добре, че не се наложи. Този път - добър късмет!
Ден последен: Мъглива утрин. Рано-рано сме по колите и се засилваме по ужасния път към пистите. Лифта работи. Хора няма - нали вали сняг. Горе духа умерен ветрец. След кратко съвещание решаваме първото да е през "дясните" гори. Добро! Не, много добро! Около 30см. пръхкав. Вчерашния е слегнал, но няма значение - нали пак вали и то "по бански". Второ пускане - през левите гори. положението - същото. Ставите лека-полека сработват. Снега също се увеличава. Трето пускане - през стръмните гори до "дупките".

Вече започва да има нужда от "fluff management" сиреч да се избягва пръхкавия сняг, койото се стича на по-големи наклони след всеки завой. В горите няма проблем - широко е, а и дърветата дават известана доза спокойствие. Пипсовете обаче са включени. Набелязваме няколко готини местенца за следващото. На следващото Емо се отбелязва със страхотен скок от около 10-на метрова скала. После малко му се въртят звездички, ама той изглежда доволен. Снега е над 50см по моя преценка. И в горните части е доста пръхкав. Удоволстието не може да се опише, трябва да се изпита! Последно качване. Доста сме мокри, а и вятъра се е усилил. Даваме на возенето 8-ца по 10 балната скала за гадост наречена "лифт Романски". Решаваме да се отправим към едно дълго спускне по "Голямата просека". Днес никой не е минавал. В мъглата обаче виждам, че и Люси и Мъно са тръгнали на там. Люси също ни вижда и засилва. Както после ще каже: "Само като ви видях и си представих как се засилвате по моите следи и ме изпреварвате тъкмо в началото на наклона..." Е, не сме такива хора. Даже поспряхме. При толкова много сняг и необятни терени няма защо да се бутаме и да си пречим. Разделяме се на два отбора. Аз, Ричи и Краси поемаме по "стръмното под козирката" а Илиан и Багера - през "класическата просека". Кратък диалог между мен и Краси след първия участък. Задъхани: "Краси, ти в такъв сняг карал ли си? Не! Повече от жестоко е!" На негово място някой приятел с една дъска на краката би казал "Нечовешко man!" ама ние не казваме така а продължаваме да караме надолу! навлизаме в зоната с "многото малки скокчета". Този участък е изпъстрен с паднали дървета и зарити клекове, вески от които дава възможност за кратки летежи и каране в стил "100% fun". В долната част изправяме ските през тясна просека и скоро сме на пътя. Всички разправят за визии "като на забавен кадър", за хвърчащ сняг, за меко "плуване" и други такива нещица... Върти се мисъл, че карането в такъв сняг е нещо като "скрит наркотик" за тялото и че природата е оставила една вратичка за по-висши усещания с естествени средства...

Момчил Панайотов, 08.01.2002г, София

п.п. Повече снимки от събитията можете да видите във Фото галериите на БАССЕС