Двама нахилени младежи
25 February, 2011 - 15:50
Автор: izkukal
Една история за двама нахилени младежи тръгнали на проучване в дивата Благоевградска джунгла. Място малко посетено от фрирайдърска ска, камо ли пък от фристайлърска. Терен с доста нов сняг и място за заигравки и наигравки.
Денят е съвсем обикновен четвъртък. Нормалните работещи хора тепърва разтварят очи и се запътват към работа, а аз към 6:00 съм извел кучето и закусвам. Мятам ските и раницата в мръсния Голф и потеглям от ул. Перник, където живея да събирам другия герой – Сашо Гипса. Закъснявам малко спрямо уговорения час, но и Сашо не е още готов. Качвам се у тях да пийнем чай и да тръгваме. На вратата той ме посреща по боксерки и шепнеше... хм...
Оказва се, че е чертал цяла нощ и му остава още малко. Някъде около един час пийвам чай и го чакам да се размотава напред назад по гащи. Слава богу нахлузва грейка и тръгваме. Не знам дали помни баниците, задръстването в София и как махаше на влака пълен с перничани, след което заспа и се се събуди в Благоевград, където аз се опитвах да налучкам пътя за Бързата помощ. С невероятно прозрение той налучка пътя и ме отведе право на място. Там аз заръчвам линейка за другата седмица. Нали сме организатори на Седмицата на свободния дух 2011, трябва да се подсигурим. Отначало смятах, че това е пресилено и не ни е нужно, но не знаех всъщност къде отиваме и какво предстои да се случи.
Отново невероятни сигнали от Сашо и сме на пътя за Ски Център Картала. Пътят е дълъг, но хич не беше зле. Тъкмо ми писна и то взехме че пристигнахме. Там огледахме, разпределихме номерата на стаите и тръгнахме на проучване на трасето.
Това което се виждаше преди мъглата много ни зарадва ... сняг ... бабунки ... полянки... и всичко това е недокоснато. Докато опознавахме пистата и правехме оглед за линия на трасето за Даунхила и мястото на скока аз не можах да се наскачам и нарадвам на всичко отвесно наоколо.
Огледахме се и в долната част и на влечката, която прави много интересен за мен завой, а даже и слиза на долу на едно място.
След като вече се ориентирахме добре на място решихме и да покараме малко.
Усета на Сашо за избора на ски този ден го беше измамил, но продължаваше да получава сигнали и да ни води на страхотни местенца.
Летяхме от всяка бабунка. На места се приземявахме на равно, налагаше се да си търсим ските, да се чистим от сняг, да викаме от кеф...
Каквото можахме сами двамата обработихме и като си разменяхме фотоапарата документирахме.
Гладни и уморени спряхме да хапнем. Цените са поносими: Пилешка супа-2лв, Шкембе – 2.50лв, Пиринско – 2лв. А понеже сме дошли на проучване и двамата сме с „френски” каски, Гипса е и с официалното си бяло „сако” с яка.
Запътихме се под лифта, където не можахме да обхванем всички бабунки, но се изкефихме максимално. Като фотограф не се справях добре и все изпусках момента на снимките. Но Сашо не се сърдеше и продължавахме да цепим на долу.
От лифта бяхме набелязали най-високата скаличка. Трябваше да я метнем, но Сашо я пропусна. Седейки от долу ми разправяше че било равно и ме насочваше на лево, на десно... но какво да му мисля, тоя ден ми вървеше страхотно ... и се метнах. Невероятно ... Снимки няма щото и да скачам и да се снимам - трудно.
На лифта ни предупредиха за последно качване. Това означаваше, че ни предстои проучване на ляво от лифта... Гората не изглеждаше приятна ... но нали този ден на нас ни върви.
Перкахме си надолу. Снега имаше коричка от горе, но се караше. Не се бяхме заболи в улея. И терена беше доста полегат. На границата с горския пояс Сашо прояви интерес към снежната обстановка. Веднага откликнах и наизвадих лопата, сонда и други джиджавки. Снега беше 130см. Горния пласт от нов сняг и надолу по-старите слоеве си ги описахме прилежно. Гипса много се изкефи на триона и направи всичко съвсем сам.
На лице бяха високи температури на въздуха, а и на слоевете. Компресионният тест не ни притесни... Пресния сняг се компресираше, а на 24 удар падна всичко заедно. На земята видяхме, че имаме повече на брой дъски от колкото предполагахме.
От това място продължихме надолу и се забодохме в гората, където от полянка на полянка се забихме в нещо като тунела на влакче от луна парка.
Горните снимки ще коментирам само с думите: Сашо е уцелил момента когато да натисне копчето.
Излизайки от този гъсталак цели и с пълна екипировка беше голяма радост. Следвахме чужди следи през деренца и рекички, храстчета и дръвчета. Всичко щеше да приключи прекрасно ако ме слушаха повече ските. Време е да изхвърля тези стари обувки. Твърде много ми дойде удара в три дървета. Бях като топче във флипер. Всичко приключи с малки поражения.
От там газ към Софето, че Сашо го чака път към Пампорово тази вечер. Той отново проспа целия път, но нищо, нали трябва да има сили, че в събота ще се мята във Халфпайпа. Мерси, че изчетохте моето разказче и заповядайте от 3 до 6 Март в „Квартала” за да се забавляваме заедно.
Снимки: Александър Карадинков, Владимир Астарджиев
Карачи: Александър Карадинков, Владимир Астарджиев
Текст: Владимир Астарджиев
влез или се регистрирай за да пишеш коментари | 2119 разглеждания