В Пирин с панти и колани
22 April, 2011 - 22:59
Автор: izkukal
В момента когато сядам да пиша това разказче съм доста уморен. Но започвам с бърз преглед на снимките изпратени ми от други участници в съботното състезание – Стоян Мицин и Васил Латин. Веднага придобивам по-свеж вид и в главата ми нахлуват спомени. В ушите си чувам онзи шум от коланите търкащи се в твърдия сняг. Той бива накъсан от тракането на адапторите.
2 Април/Събота/ - Ски Рали. Това обаче не е първото ми ски рали. Аз съм опитен състезател. Имам зад гърба си два маратона ”От Витоша по-високо нема” . Е явно има и по-високо от Черни връх и по-дълго от Лалето. Аз със такъв голям житейски опит зад гърба си подавам мухата и на Стоян. Той от своя страна успява да навие Дамян /Джи Пи/ и в петък се озоваваме в кръчмето Бай Миле. Там на място разбираме, че другарите с чорапогащите не са се записали. В най-трудния маршрут има само двама участници. Мислим задълбочено, но думите на Черния, че на Бъндеришка порта има пудра ни карата да се запишем точно за маршрута с пудричката. Не знам дали това не е премиера за БАССЕС, тук трябва старите да кажат. Трима членове на БАССЕС в състезание по ски рали и то не къде да е, а в най-дългото маршрутче.
Шилигарника-х.Вихрен-Муратово езеро-Бъндеришка порта-Муратово езеро-Хвуйнати връх-х.Вихрен.
Та от този ден щеше да стене много интересен филм. Камерата беше фиксната на каската ми, батериите заредени, но кой да прецени че паметта къса!
Вечерта преди лягане трябва да загреем малко. Направих и един хииуудж дроп от гардероба, ама не се получи красива снимка.
В долината има и други плешиви и известни скиори ама за тях не се отнася това разказче.
Дамян е олекотил максимално теглото – махнал е дръжките на очилата си/73грама/, отрязал е пръстите на ръкавиците/58грама/, махнал е каишката на часовника си и е извадил триона от дръжката на лопатата.
Слънцето тамън изгрява и таз купчина полуидиоти хукват нагоре без никой да ги гони!
Чак горе разбираме за какво е бил целия този труд и гърч. Ще си позволя да цитирам един небезизвестен поет –„Големия кеф идва след голямото бъхтане!”.
До бъндеришка порта успяваме да се доберем само Дамян и аз. Онези пред нас не ги броим. Те в ходенето нямат стигане, но надолу ... Няма да казвам нищо повече, за да не се обидят. По върховете вятъра е ужасяващо силен. Мощни пориви на вятъра едвам ме пускат да вляза в склона. Бързайки да се спася от студа тръгвам към ниското с мръсна газ от Бъндеришка порта. Предварително като се качвах от долу не спирах да обмисля евентуалната ми линия. Колкото и да се надявах на хубаво спускане не вярвах, че ще е чак толкова приятно. Мекия сняг изтри от главата ми мисълта за запълнената карта памет на камерата. Щеше да излезе доста интересен филм – прекрасна пудра и две скалички до тука!
На Муратово езеро не видях съдийската група и реших, че са ме зарязали. Хапнах малко и залепих коланите за второ качване. Тогава един човек се появи изодзадзе. Разменихме две приказки, той завърши с думите добре и аз реших да хващам пътя. Високо над мен виждах последните хора от маршрут Б. Сред тях се оказа и Стоян.
Докато се мотка на върха, позира и хапва аз го настигам.
Чувствах се горе долу добре като се има предвид, че не съм спирал от сутринта. Тук обаче също не отделих много време на гледките около нас. Вятъра продължаваше да е силен и беше време да си ходим.
Въпреки феноменално малкото сняг през тази зима, тук дълбоко в планината ние успяхме да си направим страхотен кеф. Второто пускане беше във приятен фирн, макар и разчертан от около 20-30 човека преди мен.
Прилично уморен се изсулвам към финала. Под Муратово езеро снега е странен, а и клека нещо много го поливат явно, как само е обрасъл. Точно пред хижата си бях набелязал една цел още сутринта към 9:00. Но и дойде времето след четири часа и половина пантене и спускане. Благодарение на Васил Латин съм увековечен в историята на ски ралитата.
Пред хижата опит трупат млади надежди.
БАССЕС дружинка в Пирин планина.
Пипайте се!
До година обмислям да сменя сетъпа за пантене, само дано спадне цената на нафтата.
Дойде време за край та искам да благодаря на Георги Черния за цялото мероприятие и съдействието. За тези който не го познават ... това е човека с букет жълтурчета в раницата си.
Да благодарим на всички съдии горе по трасето. Не им знам имената, но съм обеден че са мъже от камък.
Съжалявам че изпуснахме награждаването. Не обещавам много, много, но догодина може да се видим пак.
КРАЙ
влез или се регистрирай за да пишеш коментари | 2505 разглеждания