В началото на април 2026 г. в Пирин паднаха няколко доста големи лавини. В дебелите книги за лавини умните хора са писали, че когато има нещо специфично, човек трябва да погледне внимателно в него, да знае, защо и как се е случило и следващия път, когато нещо подобно се задава, евентуално да го разпознае (pattern recognition). 

Та, какво и как се случи? 

В началото на април 2026 г. ден-два след интензивен снеговалеж в рамките на едно денонощие има падане на няколко доста големи лавини в Пирин. До тук “нищо необичайно”, но специфичното са размерите, изложението на склоновете, броят големи лавини. За кои знаем (за някои още може би не знаем)?
• местност Погледец (срещу хижа Яворов), големия улей и 2-те съседни просеки през горите – лавината, станала печално-известна след 08.03.2015 г., когато там загинаха 3-ма млади мъже. Първата оценка на лавината е маса над 11 000 тона, което я класифицира като лавина в един от най-големите класове по размери – D4. 
• Палашица – предизвикана със ситемите Газекс, но доста голяма зона на отцепване
• „Ледопада“ на западния склон на вр. Тодорка
• Западен склон на Дуниното куче от ръба към Котешкия чал. Доста голяма лавина, като има и вторично по-дълбоко отцепване в средата на склона; 
• Западен склон на вр. Окаден, най-десния ръкав на лавината, която слиза към долината на Бяла река
• Църна могила СЗ склон – голямо отцепване;
• Голяма лавина на северния склон на вр. Каменица – предизвикана от моторна шейна
• Няколко лавини, предизвикани от хора, включително и в популярните гори на западния склон на вр. Тодорка; За щастие няма затрупани или наранени хора

• чува се и за голяма лавина на ЮЗ склон на вр. Разложки суходол (към Влахина река), но не е потвърдено още. 

Какво доведе до тези лавини?
Обичайният отговор е „състоянието на снежната покривка“, но предисторията е:

От нощта на 02 към 03.04.2026 започва падането на големите лавини. Тази в местността Погледец пада в 15:10 ч при условия на леко затопляне през деня, но не прекалено – вдигнала се е атмосферната влажност, но е превалявал лек сняг; 

Видимо линиите на отцепване на тази лавина са не от най-високите ръбове на склоновете, а малко по-надолу, във вдлъбнатите части, където е натрупано по-голямо количество сняг. Дълбочината на отцепване е над 50 см, на места и по-голяма. Стартовата зона на лавината в големия улей е с площ около 47000 кв. м., а на двата по-малки улея („горски просеки“) – по около 10000 кв. м. Изминатия път от лавините е порядъка на 800 (десния улей със завоя) до 1100 м (големия улей). 
Отложенията на сняг (депозиран сняг) в лавинните конуси са приблизително:
около 7700 куб.м. в лавината, идваща от двете „горски просеки“ и 14500 куб. м. от лавината, идваща от големия улей. Оценките са вероятно занижени, поради невъзможност да се измерят точно дълбочините в някои точки (има места с над 400-500 см сняг). Приблизителна маса на снега при плътност 0.5 (средна за такъв тип сняг) – около 11 000 тона; Клас по размер – “малка D4” (при максимално големи лавини с клас D5). Лавината не е от „най-големите“ виждани в този улей, но е определено по-голяма от обичайна. 

Bottom line: За запомняне са няколко фактора:
-слой от скреж, затрупан от сняг и останал на места като слой (не е напълно смачкан). Постепенна трансформация на горния сняг в „дъска“ (по-плътен сняг)
-затрупване на тази дъска от по-пръхкав и лек сняг, който само по себе си също може да остане като „слаб слой“ между два по-плътни слоя. 

-обилен снеговалеж с не-особено типична посока на вятъра – пренос на снега още по време на валежа към западни склонове и формиране на меки дъски в западните склонове. При натрупване на по-голямо количество (и маса) на този сняг явно е достигнат предела на задържане на долните слоеве и те са „поддали“ – това е предизвикало отцепването на лавините, които поради характера на „меки дъски“ са били с големи площи. 

Как се разпознават подобни ситуации?

1. Помнене на историите на подобни лавинни цикли, редовно следене на обстановката и мислене по въпроса “какво се случва в снега?” Именно за това е хубаво да има редовни наблюдения, правене на снежни профили, издаване на бюлетини, базирани на данни и наблюдения, не само на усещане за ситуацията;

2. Копане на снежни профили – това малко хора го правят, особено в ситуацията на “конкуренция кой първи да огази снега”. За това пак е хубаво да имаме лавинни наблюдатели… 

По-долу няколко снимки: 

aval_cycle_03_04_26_Pre_history_Todorka_N_after_20_march_storm

вр. Тодорка, северен склон, изчистване на 29.03.2026 след по-обилни влажи от пръхкав сняг (около 30 см). Явно видима “снежна дъска” зад лавините от мек пръхкав сняг на преден фон (и при тях по-нагоре има дъски)

aval_cycle_03_04_26_Pogledec_West

Лавината в м. Погледец, 03.04.2026 – Големият улей (на снимката видим в дясно) и двете “горски просеки”

aval_cycle_03_04_26_Okaden_West

Северозападен склон на вр. Окаден. Лавина, която слиза в горско дере;

aval_cycle_03_04_26_Dunino_kuche_West

Лавина на западния склон на ръба между Дуниното куче и Котешкия чал (посока Парева поляна). Отцепването е от ръба, но обърнете внимание и на второто по-дълбоко в средата на склона; 

aval_cycle_03_04_26_Deposit_1_Forest_avalanches

Депозит “ляв ръкав” от лавините през горските просеки. На места над 4-5 м дълбочина; 

aval_cycle_03_04_26_Deposit_2_Forest_avalanches

Долната част на лавинно отложение от лавината в големия улей. На много места дълбочината е над 2.5 м, достига и до над 4-5 м.

aval_cycle_03_04_26_Deposit_3_Forest_avalanches

Средна част на отложението от голямата лавина; 

aval_cycle_03_04_26_Deposit_4_Forest_avalanches

Средна част на отложение от “горските просеки” с начупени малки дървета; Дълбочина в участъка около 2-2.5 м. Малко по-долу в големите дървета, където е спряла е около 3 м.

10.04.2026 г., Момчил Панайотов