Страстната седмица на нашия сезон
5 February, 2007 - 11:41
Автор: Kotsaev
Изглежда тия дни всички бяхме оглупели... почти непоправимо. Тоя snow-forecast тотално ни разстрои, влизах в сайта поне по 10 пъти на ден. Митака изби рибата като плати 8 евра за по-дългосрочната версия. И народа като видя прогнозирани десетки сантиметри сняг през следващите дни полудя. Видя се края на снежната импотентност. На мен ми идеше ми да отида в някое студио за татуировки и ги накарам да ми типосат на челото шарената таблица с всичките и подробности... шантава работа. Към четвъртък колегите ми взеха да ме поднасят - "Коце гледай, заваля", аз скачам като опарен, а навън няма абсолютно нищо бяло ... смях в залата. Ако бях кокошка сигурно нямаше да снасям 2 седмици... А снежната прогноза ни се подиграваше, направо се гавреше с нас. Към края на седмицата ставаше все по песимистична. Носеха се какви ли не слухове за десетки наваляли сантиметри по планините, ама аз като гърмян заек си казвах, че докато не нагазя до коляно в пудра няма да сложа край на песимизма. И реших да чакам приятната изненада.
А още в понеделник нагласихме програмата за седмицата - вторник посрещане на Иво в бирарията, петък разцепване на първака на Боровец, събота и неделя Безбог. Направо грандиозно. От скоро съм в занаята и беше крайно време да налапам въдицата. Обзе ме почти революционен ентусиазъм. Жив и здрав да е прекия ми началник задето без никакви уговорки ми разписа отпуската за петъка, "Не мисли, че света ще се свърши без теб" разправя. Вторника мина перфектно, едвам си тръгнах от бирарията, срещнахме Батко подобаващо (браво на нас). В сряда се почна snow-forcast кошмара. Който го е следил из тия дни знае за какво става въпрос. Сантиметрите от 20 станаха на 5, вятъра от 10 стана на 40 км/ч и студ (-19 градуса). Дори пословичният оптимист Капеле започна да се пречупва. Съобщенията му ICQ-то по едно време някак си носеха аромат на дъжд !?! По всичко личеше, че се задава едни разпети петък, в който всички ентусиасти ще сковем кръст от собствените си ски и ще увиснем като прани гащи. Малко след това ще тръгнем по водата, щото сняг няма да има.
А сняг имаше и то много повече отколкото очаквахме. Не беше най-перфектния, но беше много. Всички бяхме толкова окуражени, че дори и гигантската опашка на кабината не можа да ни изкриви усмивките. Колкото по-нагоре се изкачвахме с лифта, толкова повече се убеждавахме, че сме попаднали на подходящото място в подходящия момент. Планината непрекъснато ни даваше знаци, че днес трябва да се отнесем с огромно уважение към нея. Все пак зимата най-после беше дошла и ни предлагаше от най-добрите си екстри. Малко след това вече плувахме в пудрата на необработения М3.
Спусках се докато не ми изтръпваха краката и болката в мускулите почваше да става неприятна. Направо ми се дорева, когато единия път Капеле ми извика "Не спирай, продължавай към Къртача" за да ме снима докато минавам покрай него. А станаха чудесни снимки. Спирах за кратка почивка и после пак, и пак, и пак. След всяко спускане се чувствах все по-добре. А при всяко спиране около мен виждах много сняг и много усмивки ... какво по-хубаво.
Малко след това петъкът отиде по дяволите!
За трагедията с хижаря на х. Мусала се изписа и изприказва много, няма да добавя нищо повече. Само една молба - моля ви, мислете. Най-хубавото нещо на живота е самото живеене, нека не си го спестяваме.
Добре поне, че завършихме деня на чисто. Едва ли скиора с кодовото име Jack Daniel's ще осмисли някой ден колко голям късмет изкара с нас, но не ми и пука. В ден, в който един живот си отиде е добре, че друг се върна.
После приказвахме много, направо ни заболяха устите. За себе си бяхме изяснили всичко около трагичния случай, просто искахме в приказки тоя ден по-скоро да свърши...
...За да дойде великата събота! От събуждането до самия край нямах един лош момент. Вкусно кафе с цигара, приятно пътуване с добри приятели (Мите, мерси за бирата), слънце и мек сняг, приятно каране в страхотна компания, едно страхотно спускане през просеката на Васото, което ще ми държи влага още две седмици, нищо че беше късо. Но най-чудесното беше, че усмивките пак си бяха по местата и не си тръгнаха до края. С неделята дойде и рождения ден на Петя. Има някаква символика във факта, че хлапето навърши точно 16, точно в тази Неделя и точно сред нас. Може би заради това я "кръстихме" в пудрата. Добре че не я простудихме. BEFSA party squad се представи традиционно на ниво. Започвам много да се привързвам към онова задимено мазе, което наричат "Нощен бар Безбог". А и домакините ни бяха добре подготвени и не допуснаха бирата да свърши по никое време.
На сутринта духаше ураганен вятър. Лифта не работеше и нямаше каране, какъв по-добър момент за още малко сладки приказки, повечко бира и още много усмивки. С нежелание преполовихме деня около камината. А трябваше и да си тръгваме. И този празник трябваше да свърши все някога, за да може да започне следващия, но до последно оказвахме съпротива на закриването.
Вечерта, въпреки далеч от планината също беше приятна. Накрая почти смазан от сладка умора заспах без да усетя и вероятно насън съм се хилил... Сезонът беше започнал.
влез или се регистрирай за да пишеш коментари | 887 разглеждания