Първият опит за пускане на Еверест със ски прави японеца Юичиро Миура през 1970 г. Той изминава около 800 метра, тръгвайки от височина 7800 м., без да завива и спира, използвайки парашут за намаляване на скоростта.

В предмусонния период на 1970 г. около Еверест се намира първата японска ски експедиция. Нейната цел е спускане на Еверест със ски. Плановете на японците включват документиране на събитието, чрез заснемане на кинолента. Експедицията се състои от 34 души и включва двама скиори и 10 кинооператори. В екипа е професионалният скиор Yuichiro Miura. Неговата идея е да се спусне от Еверест, като използва парашут за забавяне на скоростта. Без да завива! Само директно спускане със скорост около 170 км/ч . Убийствен план! Той вече е осъществил подобно спускане от връх Фуджи през 1964 г., развивайки скорост от 165 кm/ч малко преди да използва своя парашут като спирачка. Времето по време на експедицията се оказва изключително неблагоприятно. Докато опъват парапети, лавина отнася шестима от шерпите, наети от японците.

В началото на месец май е организиран лагер 5 на Южното седло. На 6-ти мaй 1970 г. Миура застава на около 7800 метра височина от юг на Еверест, дишайки кислород, и се приготвя за спускане. Операторите го чакат 1500 м по ниско. Докато очакват началото на спускането на Миура, заснемат красивия Лхотце с телеобективите.

Миура тръгва с много лек завой. Много скоро той развива прекалено висока скорост и отваря парашута си. За щастие парашутът се задейства успешно. Над 8000 м въздухът е толкова "тънък", че отварянето на парашут въобще не е сигурно. Докато операторите филмират опита на Миура, шерпите затвят очите си, очаквайки да се случи най-лошото.

Без да се нарани сериозно, японецът успява да премине 800 метра със ски, спускайки се от върха. Миура се чувства много щастлив от постигнатото на Еверест. Спускането го прави известен в цял свят. Миура обаче никога не се връща към първоначалния си план за спускане на цялото разстояние. По-късно той написва книга "Мъжът, който се пусна със ски от Еверест" (The Man Who Skied Down Everest).

Заснетият филм се превръща в хит за времето си. Той все още се прожектира в Япония.

Днес Миура живее в Япония, където има собствено ски училище.



Опитът на Тардивел

През 1992 г французинът Пиер Тардивел тръгва със ски от още по висока точка Южния връх (8770 м), малко под централния връх на Еверест.

Той обаче напуска "третия полюс" по-скоро неудовлетворен. Съвсем малко не му достига, за да запише името си в историята, като първия пуснал се от самия връх. По същото време от другата страна на масива действа словенски екип. Времето се оказва неблагосклонно към тях и те стигат само до 8 200 м. В състава на словенската ски експедиция е Даво Корничар. Той губи две фаланги на пръстите на ръцете си. Осем години по-късно той ще се върне, за да опита отново спускане от Еверест.





Опитът на Камерландер

През 1996 Ханс Камерландер стига със ски върху раницата си до самия връх. Той става първият човек, тръгнал със ски от Еверест по северните склонове.

На 24 май 1996 г. в 10.00 часа със ски на краката си той започва спускането си от самия връх. Но непрекъснатото спускане е възможно само до 8 600м. От тази височина до 7050 той използва ските само на някои места, поради липсата на сняг и скалните пасажи, изискващи използването на катераческа техника. От 7000 до базовия лагер той слиза със ски, наслаждавайки се на невероятното спускане.

Но все пак цялото разстояние от върха до базовия лагер остава непреминато изцяло със ски.



Първият успешен опит за спускане от Еверест

Словенецът Даво Корничар (Davo Karnicar) на 7 октомври 2000 г спуска със ски Eверест (8848 м). За разлика от Ханс Камерландер, който през 1996 г за първи път тръгва със ски от най-високата точка на света, Корничар успява да премине цялата дистанция от върха до базовия лагер (5 300м) без да маха ските от краката си. Спускането продължава 4 часа и 40 минути.

На 7 октомври 2000 година в 8:00 часа местно време Даво Корничар осъществява своята мечта, към която се стреми от 1996 г. - спускане със ски от Еверест. Тогава снежна буря осуетява плановете му. Този път Даво има късмет с времето и за пет часа, без да спира и без изобщо да сваля ските от краката си, слиза от самия връх до базовия лагер - на 5 340 м надморска височина.



Даво Корничар и Франк Одерлап започват изкачването на Еверест в сряда, много рано сутринта. Тръгвайки от базовия лагер, те преминават опасния ледопад Кхумбу и достигат до лагер 2 към обяд. В същия ден шерпите, които ги придружават, тръгват към лагер 4 и подготвят палатките, за да могат Даво и Франк да отпочинат. След почивката словенците продължават изкачването. В петък преминават траверса под стената на Лхотце през Женевското ребро и Жълтия пояс и достигат до лагер 4, намиращ се на южното седло на височина 7 950 м. Даво е в отлично настроение и чувства, че се е приближил много близко до върха. Заемайки две палатки, заедно с шерпите, Даво и Франк се опитват да се възстановят, което на тази височина съвсем не е лесно. В 5 часа вечерта двамата се пъхат в единствения чувал. Вторият остава в базовия лагер, заради теглото. Спят три часа, ползвайки кислород. При събуждането се чувстват по-зле, но стискат зъби, приготвят екипировката си и се обличат. В 10:30 вечерта напускат четвърти лагер. Франк слага пухенката си; Даво - уиндстопер и анорак. Според думите на Даво, нощта била много романтична: "луната светеше изключително силно". Поставят котки, защото склоновете са доста обледенени, а снегът, изключително твърд и набит от вятъра. Там, където снегът е навят, правят стъпки. Като цяло обаче, пътеката е пробита от корейците, тръгнали преди тях към Еверест. Доближавайки стъпалото на Хилари, Даво се чува с базовия лагер по станцията. На най-опасния участък условията се оказват идеални, така че на Даво са му нужни само два часа, за да стигне от южния до главния връх.
Даво на върха  



На самия връх времето е идеално. Открилата се пред двамата гледка към Лхотце, Макалу и другите близки върхове е великолепна. В седем часа сутринта обаче на най-високата точка на планетата е ужасно студено. След като се приготвя и се снима на върха, Даво започва спускането си, а Франк Одерлап, Анг Дордже Шерпа (който изкачва Еверест за седми път) и Пасанг Тензинг Шерпа слизат пеша. Най-сложният участък за спускане със ски се оказва не стъпалото на Хилари (60 градуса), както си мисли Даво, а стръмен участък към южния връх с наклон 50 градуса, където лавинната опастност е твърде висока. Стигайки до лагер 4, Даво взима камерата, тежаща цели три килограма, която именно заради теглото не носи към върха. Преминавайки през няколко доста стръмни пасажа, Даво достига до лагер 3, където намира другите участници в експедицията: Tadej, Urban, Matej, Grega и доктор Jurij. Опасното приключение все още не е завършено. Предстои преодоляването със ски на ледопада - доста сложно психологическо препятствие за всеки. Даво трябва да премине и през застрашително надвисналите ледени блокове, всеки от които може да се отчупи всеки момент. Когато достига до базовия лагер, радостта на всички е огромна. В чест на историческото събитие е изпито доста шампанско.

1 600 000, потребители на мрежата проследяват спускането на Корничар в Интернет.

Даво на ледопада  


Пътят на Даво

Преди много време от някъде ми попадна този материал. Не мога да си спомня кой го беше писал за да цитирам името му. Във всеки случай мисля, че ще представлява интерес за Вас.

/Capelle