Усещане за планина
14 April, 2009 - 15:22
Автор: Cloun
Това не е разказ точно за каране на ски.Това е разказ за приключението в пролетната планина.За пребиваването в планината, използвайки ските като средство за подобряване на преживяването и усещането за Пирин планина по време на фирновия сезон.
Идеята е проста и ясна.Пътуваме към бъндеришка долина, а компанията ни е добра - Ками, Алеко, Митко, Иван и моя милост!През следващите два дни от изходна точка х.Вихрен имаме намерение да пантим, да караме ски и да изкараме добре с много членове и приятели от БАССЕС.
След приятната петъчна вечер в хижата , на сутринта по никое време (разбирай късно около 9 ч.) тръгваме през м.Равнака, с идеята да стигнем Дончови Караули, от където да се спуснем.Така да се каже пантене за аклиматизация и опипване на снежните условия.Слънцето пече жарко и жегата ни подсказва, че тактиката за неделния ден ще е по-ранно тръгване.
Малко преди Муратово езеро се оглеждам и успявам да видя всички групички, които пъплят като мравки по околните ребра и склонове на планината.Всички тези хора обединени от това да са там и да споделят една и съща идея.Да усетят планината.Нейното величие и спокойствие в този ден.Единствените звуци са плъзгането на коланите по размекнатия сняг и собственото ритмично дишане.
Групата на Митко Беров се е запътила към вр. Малка Тодорка, а масовката е към вр.Хвойнати с продължение (за който има сили) вр.Вихрен.
Денят завършва благополучно с хубаво спускане от ръбчето преди Дончови Караули, които са окичени със страховити козирки.
Неделя - Цветница е! Сутринта е прохладна и ясна, а теренът твърдичък!Откопчаваме петите и поемаме в посока вр.Вихрен по летния път (повечето кулоарите са изтекли).След малко пантене ските са на раниците и нещата придобиват вид на ски алпинизъм - напред и нагоре!Движението по стъпки от предишни гости на планината, създава усещането, че някой ти помага без да знае това.След първия стръмен участък турингът продължава със ски на крака, но не за дълго.
Застанали в подножието на Хвойнати и Вихрен разбираме, че стъпките ще си ги бием сами...един за друг и за тези след нас.През Кабата на крака, че чак горе до върха.Започва обичайното суетене, преобличане, хапване и други дейности.Боян и Митко Беров тръгват с още трима да карат по източния склон и излизат на хижата!Нашият замисъл обаче е друг - западния склон на Вихрен, през Казаните та чак до х.Бъндерица.
Предварително сме огледали склона от ръба и решаваме, че директно влизане отгоре не е много добра идея.Слизаме малко по-надолу по ръба, като аз съм със ски на крака (някакси си ми е по-комфортно), докато Иван и Димитър са със ски в ръка.Стигаме до мястото и аз се прежалвам и решавам да съм пръв.Кантовете на върховете на ските ми се опират о склона и изтъргват на лед.Споглеждаме се и аз казвам: "А чакай малко, тук освен, че е лед, е и бая стръмно!".Гледам склона, а той един стръмен, огромен под мен и лъщи.Поглеждам ръба нагоре, където вятърът се е заиграл със снега и прави леки снежни вихрушки и си казвам: "Няма да се качвам пак нагоре!".
Тръгвам с един дълъг диагонал, за да потърся нещо като по-мек терен, за да направя завой и стигам до такъв, но той е като спирачка.Правя първия завой с облекчение.Продължавам с още един голям диагонал, оглеждайки всичко наоколо по склона - пред мен, нагоре, надолу.Правя втори завой, както първия - с подскок, защото в този момент аз искам само да обърна посоката на движение!Следващите няколко завоя успявам да направя малко по-спокойно, като на ум си казвам, че просто искам да сляза долу на Премката, колкото се може по-бързо и да се махна от този ужасяващ леден склон!Правя завойте, стържейки с кантове, а бедрата ми са се напомпали толкова яко, че аха-аха да изпуснат...Последните метри са дори приятни и успявам да спра и да поема многократно въздух, усещайки огромното удовлетворение и адреналин, които се разхождат из тялото ми.
Гледам как първо Иван, а после и Димитър се справят по подобен начин със западния склон и пристигат при мен.Усмивките на лицата ни са плод на това, че бяхме в ситуация - ако изпуснеш нещата от контрол, се суркаш до долу (Премката) с неясни последствия - и тя вече е зад гърба ни.
Продължаваме от Премката да караме по много мазен терен до големия Казан, където правим почивка, след която зад нас остава и малкия Казан!Излизаме на х.Бъндерица след кратък каньонинг в гората, благодарение на GPS-а!Там се засичаме с групата на Момчи и Марто, които идват от Кутело и каране на Палашица! GP с усмивка на лицето ни пита, дали утре сме на зъболекар, което разсмива всички.
Разпускащотото прибиране към х.Вихрен става малко досадно, поради факта, че то е единствено, за да си вземем багажа, но пък времето е приятно!
На път за София, продължаваме да обсъждаме и преразказваме преживяното през подследните два дни.Заредени с позитивна енергия се впускаме в забързания късен неделен ден и слизаме бързо в реалността на цивилизацията.Остава споменът за изживяното приключение в реалността на природата, който е толкова силен, че "държи" до следващия път.
Явор Нецов
14 Април 2009 г.
Още снимки:
 |
 |
 |
 |
влез или се регистрирай за да пишеш коментари | 3144 разглеждания