Привет,
многото приказки напоследък за миналото, настоящето и бъдещето на Витоша, "най-високото" над главите ни, ме провокира да публикувам енда малка част от фото-архив за Витоша.
Просто защото е тъжно да се слуша как се настройва общественото мнение, че едва ли не именно хората, които са пазили и градили каквото има на Витоша и благодарение на тях планината е достъпна за нас във вида, в който е, са най-големите и противници.

Следва:

Започваме с общ изглед към Стената и хижа Алеко. В тези години скиорите са се изкачвали ПЕША от София, спали са в пострения от тях заслон Алеко (преди хижата), и са карали ПАК пеша...


Ето я и сградата на "новата" за годините си хижа Алеко. Сторена с доброволен труд. Само си помислете - тогава не е имало път догоре...


Стената и хижа Алеко, без "Романски"


Мост над каменните реки. Още тогава (всъщност именно тогава) интелигентните софийски граждани са осъзнали колко привлекателни са "морените" и че е добре да се пазят и да им се любуват туристите:


Драгалевския манастир през 30-те. Погледнете внимателно склонът на "Голи връх" над днешната станция на "Бай Кръстьо". Тогава е бил ГОЛ, навявал е много сняг, има даже затрупван от лавина човек на склончето, където днес е завоят на опесъчителна... ЦЕЛИЯТ склон е залесен с доброволен труд на софийските граждани през 30-те и 40-те години!



Резньовете, стената и "Мечите поляни". "Витошко лале" го няма. За сметка на това е добре да се помисли върху посланието: "Витоша, където са погребани много огорчения!"


Фриирайдъри на вр. Черни връх, 1933г. Не са се качили с лифтовете;


И отново фриирайдъри горе. Стълпотворение направо...


Пренасяме се 30-на години по-късно (60-те и по-скоро 70-те). Лифт още няма (кабинков), хората са карали ски и са се наредили културка да чакат 66 да дойде и да ги откара за София.


Гордостта на ски-туризма на Витоша до края на 80-те. Много хора дори не подозират, че този хотел е работил, пълен с туристи (и чуждестранни), със сладкарница с "най-хубавите палачинки в София".... Аз помня последните му години и ски гардероба...


Вместо финал: Витоша е обявена за парк трудно. Имало е сериозни "брожения" от местните жители на селата Железница, Бистрица, Симеоново, Драгалевци, Бояна и др., че ще останат без поминък, ако не им се дава да пасат "стоката" по тревистите склонове и да секат дърва. Тогава по-интелигентните хора са предвидили правилно, че растящия град ще има нужда от природа и са убедили царската администрация. Обявяването на "Витоша" за парк (един от първите в Европа и на Балканите) е сред малкото демонстрации на европейско мислене в България.
В последващите десетилетия са правени и грешки. Любопитен факт е, че когато до Тодор Живков достига оплакване, че за строежа на Витошко лале се навлиза в резерват, той е забранил по-нататъшно развитие... Не че не го е искал, но все пак "законът си е закон"

Ами това е. Дано не позволим тази невероятна комбинация от природа и възможности за активен туризъм да се превърне в строителна площадка с неясна цел...

Април 2010, Момчил Панайотов, който също обича Витоша!