Е нема такъв сценарий
24 December, 2011 - 12:59
Автор: mp2
И така, дойде ми музата. Ама не за онова място с две нулички на вратата, а за да напиша нещо смислено. Сценарий например. За филм. Ама за ски филм. Напоследък май са модерни, имаше тази година цял фестивал, казаха го по телевизията. Ще го нащракам значи, ще го пратя на онзи кинематографа, Алеко Желязков, дето ги прави ски филмите. Гледали сте „Бяло”, нали? Е, та на него ще му го предложа, ще му покажа няколко снимки и той, ако го снима, ще спечелим награда на някой от големите фестивали на независимото спортно и планинарско кино в България и с кинтите може и да покараме малко истински ски… В истински курорт, я Банско, я Боровец, я Витоша.
И така, сценарий значи. А историята? Ами нещо забавно трябва да е, с интересни случки, може и без кой знае какъв сюжет, те нали тези филми са предимно позиране и резки завои в малко сняг, та да се вдигне пушилка и да изглежда добре. А и сега с тези камери, дето си ги слагат навсякъде, то и без да има сняг може да стане като че ли има сняг.
И така, сипвам си едно Уиски, както правят по филмите сценаристите и старт:
Първо разбира се започваме със задължителното
„ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА ИЛИ СЪБИТИЯ Е НАПЪЛНО СЛУЧАЙНА”!
Тъй де, трябва да се презастраховаме. Ако случайно нещо подобно се е случвало с някой известен човек, не дай си боже политик, к’во ще правим после…
Може би първо да започна с нещо, което ще създаде „напрежение” и ще фокусира вниманието.
Например суша. Дълга суша. Есен без капка дъжд, да не говорим за сняг… Може да се вкара кадър от онези модерните, дето се слага една камера на стъклото в апартамента и тя снима едно дърво, на което листата са зелени, после стават жълти, окапват, стоят само голи клони, клатят се на ветреца, но все е слънце и хич не вали…
После може да се покажат изнервени скиори. Например да се снима някой на работното си място, стои, през 10 минути зарежда на екрана уеб сайт с прогноза за времето, все се вижда само слънце и никакъв сняг, той пали цигара, дърпа нервно, дърпа пак, зарежда някакъв форум, в който се заяжда с други такива като него, чете нещо, гаси полуизпушената цигара нервно и пише нещо във форума… После се прибира вкъщи, разбира се с кола, трябва да има задръстване, сяда в кухня (може и с мушама на масата), яде нещо, гледа телевизор, а там може онзи досадния синоптик с голата глава да се хили глуповато и да дрънка нещо от сорта на „очакват ни още прекрасни и топли есенни дни” и така нататък. Нашия човек процежда нещо през зъби, гаси телевизора, подхвърля дистанционното на масата и пали цигара.
После кратък кадър как на другия ден пак е на работа, пак навън е сухо и слънчево, пак компютър и цигара. Вечерта отива в нещо като бирария, там има много такива като него, говорят си за сушата, пушат много цигари, пият много бири, говорят си как ще карат ски, ако някога, ама някога все пак свърши тази суша и завали… Трябва да се усеща, че направо са обсебени от тази идея.
И после, когато всички са загубили надежда, филма е взел да става много сив и досаден, изведнъж нашия човек вижда ПРОГНОЗА. Лицето му грейва, озърта се за шефове, сам бачка в офиса, отваря шкафчето и вади от малко скрито хладилниче дълго пазена бира, отваря я и се обляга на стола, отпива с кеф, удря “reload” на екрана и със задоволство вижда, че прогнозата още я има. Вдига телефона и набира. Говори кратко, отсреща може и да се чуват отговорите, може и не: „Видя ли?” „Видях” „Изглежда жестоко, дали ще стане, а?” „Дано…”
В следващия момент може кадър как той стои облегнат в стол и гледа, доволен е, камерата се завърта и се вижда как навън вали сняг, по дърветата е натрупало, после кадъра се плъзга, на пътя се виждат буксуващи коли… Нашия човек говори по телефона с друг, трескаво обсъждат, как някой им се е обадил и е казал, че еди къде си имало много сняг, след ден може би щели да въртят лифта, никой нямало да знае за това. Условия за велик, не, епичен ден. Прогнозата е обещаваща. На екрана се виждат сложни картинки, на някои има цветове, които са ярки и явно значат много сняг. А после се вижда слънце на картинката. Нашият човек го сочи и си говори по телефона с друг човек, как ще отидат само четирима-петима, лифта ще върти само за тях, слънце, як сняг (използват модерни кодови думи като „пудра”, „фейс шотове”, „пилоу лайнс”, „ейч ди камери” и други такива).
После може да започне нов кадър, тъмно е, на челници се товарят ски върху кола. Готина музика, бавна, но епично звучаща. Колата кара, вътре хората се хилят, говорят възбудено, някой вади бира. Може кадър от пътя, целият е в сняг, колата изпреварва други коли по нещо като път, целия зарит в сняг, после се движи по планински снежен път, после пристига до сграда в планината. Нашите хора слизат и започват да вадят ски, раници, щеки. В това време пристига още една кола, и още една, и още една. Явно много хора знаят за тайната, ама изглежда са приятели, смеят се, крещят някакви шеги, може тук да се вкарат няколко остроумни вица за Перник, камерата от време на време хваща много сняг наоколо. Някакви момчета се опитват да отрият с лопати затрупани маси на кафене, явно е непосилна задача, гледат много нацупено. Нашите се катерят по стълби, дават пари на лелка, тя им дава билети, на които пише „вход”. Хилят се, че това е „вход за пътя към щастието”, даже единият снима другия, който държи билетчето пред засмяното си лице.
После се натоварват в лифт, ама да е от онези с кабинките. И да се вижда, че явно е доста стар. Камерата е вътре, стъклата са запотени, те си говорят как ще се сцепят от каране, навън не се вижда много, но е бяло, явно има сняг.
Стигат до горе, слизат от лифта, камерата хваща как излизат от голяма кафява сграда и попадат в снежно поле, кадъра се завърта, навсякъде сняг. Чува се рязко щракване на автомат за ски, може тук да има пресечка и да се види какъв точно е автомата и каква е ската, ако се намери спонсор да даде някой лев, после ските започват да се плъзгат по белия сняг. Може да има кадър как всички се бутат енергично с щеки по равен терен, опитват се да се изпреварят, явно всеки иска да е първи, някой вика нещо като „ноу френдс он паудър дейс” (отдолу да има превод на български „без приятели в пудрата”), другите се хилят и бутат ли бутат. После може кадър с два-три завоя в лек пухкав сняг, забавено да се вижда как ските се плъзгат, хвърчи сняг, може нещо игра със светлината да има.
И тук трябва да започне някаква интрига. Докато някой прави завой и камерата хваща хвърчащия лек сняг нейде заглушено се чува нещо като рязък продиращ звук, едно такова „хххръъц” и вик „камъни”. Тук ските рязко спират, камерата се обръща и се вижда един цял склон все с камъни и малко сняг около тях. Нейде отзад се чува „К’во стаа бе копеуе?”, друг човек отвръща „камъни, сигурно е отвял вятъра малко сняг тук, надолу ще е навято и дълбоко, давай внимателно”. После може камерата да остане на едно място, те нещо се свличат надолу, чуват се тия „хххръъц” звуци, изчезват зад по-стръмен участък, приглушено се чуват от време на време пак такива звуци и едвам доловими резки повиквания от сорта „Да ти ева…” и заглъхва звука.
На следващия кадър хората ходят по бял склон надолу, носят ските, около тях от снега стърчат много камъни. Някой казва „баси, колко са остри и колко са много”, после минават покрай камерата…
След това може да стане малко по-хубаво, да има нещо да зарадва зрителите, например нашите хора да стигнат до склонче с хубав сняг, правят там пак красиви завои, камерата хваща как се движат бързо и хвърчи сняг. После стигат долу до голямата сграда, някои се оплакват, други говорят, че ставало. Един се провиква, че малко по-настрани имало стар ски влек, който се качвал точно до там, откъдето било хубаво. Камерата хваща как някой от тях отива и си говори приятелски с човек от персонала, провиква се, че всичко било „О кей”, нашите хора се качват на ските и потеглят на някъде в мек дълбок сняг. Явно ще има още красиви кадри, от тези, дето камерата е на върха на ските и се вида много сняг как хвърчи. После стоят до малка спретната къщурка, която е начална станция на ски влек. Шегуват се, може пак да се чуе някой хубав виц за Перник, някой от тях вади манерка, в която явно има хубава течност, отпива, въздава доволен възглас като например „ох котьооо”, подава на другите, и те така. Всички гледат как лифтаджия се гласи да се повози пръв на влека. Подвикват му, че техните ски са по-правилните, ако иска те могат да се качат първи, да огазят дълбокия сняг, той отвръща нещо като „не, не, трбува тука да видим нешо”, хваща се за една влечка и тя направо го изстрелва на пет метра напред и нагоре, той тупва в снега, целия се заравя, нашите се хилят, вадят камери и фотоапарати и подвикват „давай пак, този път ще снимаме”. Влекаджията застава пак, стяга лицето, стяга краката, този път просто потегля рязко като тръгва влечката, но не пада, нашите хора пак се смеят и някой от тях вика нещо като „ейй, язък, този път не стана”.
Камерата стои неподвижно и показва как те един по един се хващат на влека и изчезват нагоре. После пак хубави завои, красиви кадри със сняг, събират се долу, но някой от служителите им казва, че има паднало дърво, влекът не може да работи повече, съжалява и ако искат, пак може да се возят на този големия лифт, който качва към многото камъни. Нещата явно все към лифта отиват… Нашите хора се шегуват, явно са доволни, всички пият бира, после пак слагат ръкавици, каски и отиват към лифта.
Кадъра показва как всички са насядали в кабинките, първата потегля, но 10 метра след излизането от лифт станцията спира. Камерата показва как кабинката стои там неподвижно, зад кадър се чува, как другите хора нещо се шегуват и си подвикват. После кадъра се завърта и хваща леко угрижен поглед на един служител, който ту поглежда кабинката, която виси навън, ту гледа едно табло с лампички, ту звъни по телефон и нещо си говори с някакъв друг служител. Трябва да се усеща леко притеснение в тях. После се чува изсвирващ звук като силен клаксон на кола, някой от нашите скиори се провиква „Дай му газ беее, не му мисли”, лифтаджията натиска едно копче и втора кабинка потегля. Камерата стои неподвижно и дава как кабинките потеглят и изчезват нагоре в мъглата. Трябва да се създаде усещане, че нещо ще се случи. Например може с музиката да се работи нещо за „съспенс”, камерата да снима за малко празно въже на лифт, въртящо се голямо колело, което задвижва въжето, после пак мъгла, кабинките току що са се изгубили в нея.
След това кадъра рязко се прехвърля в една от кабинките. Вътре е много тясно, има три момчета и едно момиче. Единият е извадил термос с чай и малка манерка, налива и от двете в капачката на термоса, всички отпиват и казват, че било много готино. Ядат нещо, например може, за да изглеждат по-модерни да си хапват ядки и сушени плодове от пликче, без сандвичи, че те изглеждат като от ерата на соца.
По едно време лифта явно спира, единият казва „спре”, но разговорът продължава за модерните им шарени дрехи, които току що са си купили от МОЛ-а и с които ще изглеждат по-яко тази година. Ако някой спонсор си плати тук може да се набие кадър в логото на дрехата, ама да не е много дълго, че става много тъпо, почти като в долнопробен сериал по българска телевизия.
После малко мълчание в кабинката, явно минава време. Някой казва „абе, кво стана?”. Пак мълчание. Друг казва „лелее, ще се напикая. Ако не го пуснат скоро не знам направо…” После пак мълчание. Може кадър в мъглата навън, или просто да стои и да снима отвътре запотените стъкла, през които нищо не се вижда. После онзи с напикаването пак казва, че повече не може да издържа, трябвало да пусне биричката да си ходи, другите му подхвърлят шеги да открехне леко вехтата вратичка и да пробва от там да облекчи напрежението, ама да внимавал, да не изпусне вратата, че щяло да му защипе гордостта насред планината. Хилят се. Тук камерата го дава в гръб нещо залепен за вратата, той въздава доволни възгласи, явно е щастлив, другите се смеят и бъзикат с него.
После пак тишина. Единият предлага да си пуснат музика, друг отвръща скучно нещо, дето го е чел по форумите, че в такива случаи трябвало да се пестят батериите и да не се говори по телефоните и да не се слуша музика. Другият обаче пуска музика (нещо готино тук), момичето вади огромен шоколад, казва „само малко де”, другите лапат парчета и се шегуват, че момичетата все големи ги търсели (имат предвид шоколадите). Обсъждат кратко дали да си пийнат от манерката, защото пак по форумите пишело, че не е добре в планината да се консумират алкохолни напитки, ама се съгласяват, че по малка глътка може, за да не губят настроение и камерата ги дава как си отпиват по малко.
После се шегуват глуповато с нещо от сорта на това, как биха представили тяхната ситуация медиите. „Представяте ли си ей сега, главната страница на някой от големите вестници. С огромни черни букви пише „Скиори бедстват в Рила”. После под заглавието с дребни букви, че няколко скиора били стояли в лифт и били поизмръзнали”. Хилят се. Друг подхваща „Не бе, представете си новините довечера по „б. ти вито”, „Генка, какви са новините от ситуацията със замръзващите скиори в Рила?” „По последна информация те все още са в капан на планината и не могат да напуснат лифта. От спасителната служба съобщиха, че поради падането на мрака и засилилия се вятър спасителната операция се прекратява и ще бъде подновена утре. Преди броени минути господин Борисов заяви, че веднага ще се разпореди екипи на гражданска защита да потеглят към мястото на произшествието и да оценят ситуацията на терен.” Хилят се. Друг подхваща „Не бе, представете си вестник „Места” със заглавието „Заблудени скиори се оказали в трудна ситуация, тъй като са се качили на неизправен ски лифт. Според координаторката на центъра за борба с наркоманията в нашия град, те сигурно са направили сами тази грешка, защото са употребявали наркотици и не са разпознали, че лифтът не работи надеждно” Пак се хилят.
После пак тишина. Може и малко да се намали светлината, да се усеща, че нещата отиват на студ и мрак… Единият се обажда по телефона и говори с някой, който явно не се е качил на лифта „К’во става? Ама тези лифтаджиите казват ли нещо? Нищо? Ама според теб имат ли идея какво става? Не? Леле… Ами не, ако искаш дай да изчакаме още половин час и после да звъннеш на Боб, той е в предната кабинка, май има въже и може да се спусне, после ще ни го хвърли на нас”. После си говорят, как единия имал двайсет метрово въже и винаги си го носел със себе си, защото едно време се катерил и знаел как да се спаси от счупен лифт. Ама снощи го бил захвърлил в последния момент, за да не му тежало в раницата. Друг пък казва, как бил имал специална седалка за такива неща, и винаги също я носел, след като го спасявали миналата година, като се загубил на ски в Австрия, ама също я бил захвърлил сутринта, за да не му тежи. Тя пък била само 300 грама. Трябва да се усеща, че нещата са много нелепи и се нареждат едни случайности, които една по една явно водят до хорър…
После и друг казва, че му се пикае, хилят се, той е по-дълъг и му е много трудно да застане така, че да може да свърши тази работа. Открехва вратичката, коленичил е много смешно, сгънал си е главата в тавана, другите се хилят, той е с гръб и дрънка глупости от сорта на „лелее, колко е високо, знаете ли как се разпръсква струята. Ама поне опазих ските, хич не ги докоснах”. Хилят се.
После пак тишина. Явно вече не им е толкова до шеги, може да има кадър на лицето на момичето, те са по-разсъдливи и обикновено първи схващат сериозните ситуации, може да започне да изглежда угрижена. След това някой казва „я, гледайте какво става в предната кабинка”. Всички се залепят за изпотения прозорец, бършат го с ръце, камерата минава между тях и дава, как от предната кабинка едни се спускат по въже. Нашите герои се смеят, викат нещо като „йеее, уникално йеее, стана екшън, ще се евакуираме”.
После единият си е заврял главата в процепа на леко открехнатата врата и крещи нещо, явно на тези отдолу, дето са дошли от предната кабинка. От виковете се подразбира, че явно един от тях ще се качи по стълба и ще хвърли въже към кабинката. После камерата може да покаже гледна точка отвътре, вижда се как по близкия стълб се качва човек, после нещо прави и вратата леко се открехва, единият от нашите си провира главата и говори с другия. Камерата остава вътре, но може да долови, че е високо и опасно. Този, с главата навън се пъха в кабинката и държи въже. Камерата се фокусира на въжето, нещо го оправят, едни ръце връзват възел, прехвърлят се раници, чува се говорене като „ти дръж тук, не мърдайте много, да не падне някой. Дръж сега да го спусна да видя дали ще стигне до долу. Мамка .у, късо е, ще е малко триково”. После пак нещо си викат с тези навън, нещо обсъждат за проблем с това, че въжето било късо, че било от две части, някакви технически неща (трябва да говорим с алпинисти да ни кажат как да стане по-драматично). Изглежда драматично, да се усеща, че май ще се пребиват и нещата идват към развръзка.
Но точно тогава звъни телефон: „Какво? Оправили ли са го? Чакай, кажи им да не го пускат, докато затворим вратата и Боб слезе до долу, че иначе може да го претрепят. Ще ти се обадя когато сме готови да го пускат”. После лифта потегля, всички викат щастливо.
В следващия момент пак излизат навън от голямата черна сграда, пак са сред сняг, ама вече е по-тъмно. Камерата може да се заиграе и да хване малко красиви пейзажи, да покаже, че слънцето явно залязва зад облаците и небето е с жълто-розови отенъци. Отварят по бира (трябва да се усети, че тия все имат бири в задния си джоб и много злоупотребяват с тях. Един вид, на зрителя да не му е много жал за тях..., смеят се, че всичко е хубаво, щом свършва хубаво...
Тръгват надолу, камерата хваща как изчезват в снега, светлината е много приглушена, трябва да има усещането, че нещата още не са се оправили и че може да има още по-страшен обрат. В следващия кадър вече има силуети в мъгла, почти тъмно е, като сенки се пързалят, някой се спъва и се заковава в снега с рязък вик….
На следващия кадър вече едвам се вижда, но сенките приближават светлина. Това е голямата база долу. Кадър отвътре. Един по един влизат хора, целите са в сняг, ски очилата им висят от каските, явно са падали. Всички крещят, шегуват се с някакво местно момче, който явно ги е поканил да дойдат да се изкефят на яката пудра. Нещо го бъзикат, че го признават за „голем”, „че са очаквали всичко, ама чак толкова не”. Единия казва, че ще си вземе бира, тръгва, стига бара, отварят му бира (може да се набие марката, ако си платят), подава левчета, камерата следи ръката на касиерката, тя чуква нещо на касовия апарат, бележката тръгва и … блокира в апарата. Явно това е поредното нещо, което се издънва. Онзи нашия вика нещо като „е не е истина, днес всичко е с главата надолу”, другите се чува как се бъзикат с местното момче „батка, обаждай се на онези долу да режат дървото да пада на пътя, явно си нагласил още изненади”. Чува се буен смях, дзънване на бири, кадъра се размива, явно има хепи енд….
После дават тъмнина, няколко лампички мигат, фокусира се, явно е табло на кола. Наши хора пътуват за вкъщи. Тишина, леко мъркане на двигател. Тук зрителя трябва да се зачуди „Е ся пък какво, не свърши ли?” В следващия момент двигателя започва нещо да трещи, започва да работи като Фолксваген костенурка от 60-те без ауспух, звукът заглъхва плавно и светлината също……
Баси, май стана доста бозав тоя сценарий, а? Ама ще го пратя на този-онзи, може пък да им хареса, да скалъпят нещо и да ме черпят някоя и друга биричка…
И така, сценарий значи. А историята? Ами нещо забавно трябва да е, с интересни случки, може и без кой знае какъв сюжет, те нали тези филми са предимно позиране и резки завои в малко сняг, та да се вдигне пушилка и да изглежда добре. А и сега с тези камери, дето си ги слагат навсякъде, то и без да има сняг може да стане като че ли има сняг.
И така, сипвам си едно Уиски, както правят по филмите сценаристите и старт:
Първо разбира се започваме със задължителното
„ВСЯКА ПРИЛИКА С ДЕЙСТВИТЕЛНИ ЛИЦА ИЛИ СЪБИТИЯ Е НАПЪЛНО СЛУЧАЙНА”!
Тъй де, трябва да се презастраховаме. Ако случайно нещо подобно се е случвало с някой известен човек, не дай си боже политик, к’во ще правим после…
Може би първо да започна с нещо, което ще създаде „напрежение” и ще фокусира вниманието.
Например суша. Дълга суша. Есен без капка дъжд, да не говорим за сняг… Може да се вкара кадър от онези модерните, дето се слага една камера на стъклото в апартамента и тя снима едно дърво, на което листата са зелени, после стават жълти, окапват, стоят само голи клони, клатят се на ветреца, но все е слънце и хич не вали…
После може да се покажат изнервени скиори. Например да се снима някой на работното си място, стои, през 10 минути зарежда на екрана уеб сайт с прогноза за времето, все се вижда само слънце и никакъв сняг, той пали цигара, дърпа нервно, дърпа пак, зарежда някакъв форум, в който се заяжда с други такива като него, чете нещо, гаси полуизпушената цигара нервно и пише нещо във форума… После се прибира вкъщи, разбира се с кола, трябва да има задръстване, сяда в кухня (може и с мушама на масата), яде нещо, гледа телевизор, а там може онзи досадния синоптик с голата глава да се хили глуповато и да дрънка нещо от сорта на „очакват ни още прекрасни и топли есенни дни” и така нататък. Нашия човек процежда нещо през зъби, гаси телевизора, подхвърля дистанционното на масата и пали цигара.
После кратък кадър как на другия ден пак е на работа, пак навън е сухо и слънчево, пак компютър и цигара. Вечерта отива в нещо като бирария, там има много такива като него, говорят си за сушата, пушат много цигари, пият много бири, говорят си как ще карат ски, ако някога, ама някога все пак свърши тази суша и завали… Трябва да се усеща, че направо са обсебени от тази идея.
И после, когато всички са загубили надежда, филма е взел да става много сив и досаден, изведнъж нашия човек вижда ПРОГНОЗА. Лицето му грейва, озърта се за шефове, сам бачка в офиса, отваря шкафчето и вади от малко скрито хладилниче дълго пазена бира, отваря я и се обляга на стола, отпива с кеф, удря “reload” на екрана и със задоволство вижда, че прогнозата още я има. Вдига телефона и набира. Говори кратко, отсреща може и да се чуват отговорите, може и не: „Видя ли?” „Видях” „Изглежда жестоко, дали ще стане, а?” „Дано…”
В следващия момент може кадър как той стои облегнат в стол и гледа, доволен е, камерата се завърта и се вижда как навън вали сняг, по дърветата е натрупало, после кадъра се плъзга, на пътя се виждат буксуващи коли… Нашия човек говори по телефона с друг, трескаво обсъждат, как някой им се е обадил и е казал, че еди къде си имало много сняг, след ден може би щели да въртят лифта, никой нямало да знае за това. Условия за велик, не, епичен ден. Прогнозата е обещаваща. На екрана се виждат сложни картинки, на някои има цветове, които са ярки и явно значат много сняг. А после се вижда слънце на картинката. Нашият човек го сочи и си говори по телефона с друг човек, как ще отидат само четирима-петима, лифта ще върти само за тях, слънце, як сняг (използват модерни кодови думи като „пудра”, „фейс шотове”, „пилоу лайнс”, „ейч ди камери” и други такива).
После може да започне нов кадър, тъмно е, на челници се товарят ски върху кола. Готина музика, бавна, но епично звучаща. Колата кара, вътре хората се хилят, говорят възбудено, някой вади бира. Може кадър от пътя, целият е в сняг, колата изпреварва други коли по нещо като път, целия зарит в сняг, после се движи по планински снежен път, после пристига до сграда в планината. Нашите хора слизат и започват да вадят ски, раници, щеки. В това време пристига още една кола, и още една, и още една. Явно много хора знаят за тайната, ама изглежда са приятели, смеят се, крещят някакви шеги, може тук да се вкарат няколко остроумни вица за Перник, камерата от време на време хваща много сняг наоколо. Някакви момчета се опитват да отрият с лопати затрупани маси на кафене, явно е непосилна задача, гледат много нацупено. Нашите се катерят по стълби, дават пари на лелка, тя им дава билети, на които пише „вход”. Хилят се, че това е „вход за пътя към щастието”, даже единият снима другия, който държи билетчето пред засмяното си лице.
После се натоварват в лифт, ама да е от онези с кабинките. И да се вижда, че явно е доста стар. Камерата е вътре, стъклата са запотени, те си говорят как ще се сцепят от каране, навън не се вижда много, но е бяло, явно има сняг.
Стигат до горе, слизат от лифта, камерата хваща как излизат от голяма кафява сграда и попадат в снежно поле, кадъра се завърта, навсякъде сняг. Чува се рязко щракване на автомат за ски, може тук да има пресечка и да се види какъв точно е автомата и каква е ската, ако се намери спонсор да даде някой лев, после ските започват да се плъзгат по белия сняг. Може да има кадър как всички се бутат енергично с щеки по равен терен, опитват се да се изпреварят, явно всеки иска да е първи, някой вика нещо като „ноу френдс он паудър дейс” (отдолу да има превод на български „без приятели в пудрата”), другите се хилят и бутат ли бутат. После може кадър с два-три завоя в лек пухкав сняг, забавено да се вижда как ските се плъзгат, хвърчи сняг, може нещо игра със светлината да има.
И тук трябва да започне някаква интрига. Докато някой прави завой и камерата хваща хвърчащия лек сняг нейде заглушено се чува нещо като рязък продиращ звук, едно такова „хххръъц” и вик „камъни”. Тук ските рязко спират, камерата се обръща и се вижда един цял склон все с камъни и малко сняг около тях. Нейде отзад се чува „К’во стаа бе копеуе?”, друг човек отвръща „камъни, сигурно е отвял вятъра малко сняг тук, надолу ще е навято и дълбоко, давай внимателно”. После може камерата да остане на едно място, те нещо се свличат надолу, чуват се тия „хххръъц” звуци, изчезват зад по-стръмен участък, приглушено се чуват от време на време пак такива звуци и едвам доловими резки повиквания от сорта „Да ти ева…” и заглъхва звука.
На следващия кадър хората ходят по бял склон надолу, носят ските, около тях от снега стърчат много камъни. Някой казва „баси, колко са остри и колко са много”, после минават покрай камерата…
След това може да стане малко по-хубаво, да има нещо да зарадва зрителите, например нашите хора да стигнат до склонче с хубав сняг, правят там пак красиви завои, камерата хваща как се движат бързо и хвърчи сняг. После стигат долу до голямата сграда, някои се оплакват, други говорят, че ставало. Един се провиква, че малко по-настрани имало стар ски влек, който се качвал точно до там, откъдето било хубаво. Камерата хваща как някой от тях отива и си говори приятелски с човек от персонала, провиква се, че всичко било „О кей”, нашите хора се качват на ските и потеглят на някъде в мек дълбок сняг. Явно ще има още красиви кадри, от тези, дето камерата е на върха на ските и се вида много сняг как хвърчи. После стоят до малка спретната къщурка, която е начална станция на ски влек. Шегуват се, може пак да се чуе някой хубав виц за Перник, някой от тях вади манерка, в която явно има хубава течност, отпива, въздава доволен възглас като например „ох котьооо”, подава на другите, и те така. Всички гледат как лифтаджия се гласи да се повози пръв на влека. Подвикват му, че техните ски са по-правилните, ако иска те могат да се качат първи, да огазят дълбокия сняг, той отвръща нещо като „не, не, трбува тука да видим нешо”, хваща се за една влечка и тя направо го изстрелва на пет метра напред и нагоре, той тупва в снега, целия се заравя, нашите се хилят, вадят камери и фотоапарати и подвикват „давай пак, този път ще снимаме”. Влекаджията застава пак, стяга лицето, стяга краката, този път просто потегля рязко като тръгва влечката, но не пада, нашите хора пак се смеят и някой от тях вика нещо като „ейй, язък, този път не стана”.
Камерата стои неподвижно и показва как те един по един се хващат на влека и изчезват нагоре. После пак хубави завои, красиви кадри със сняг, събират се долу, но някой от служителите им казва, че има паднало дърво, влекът не може да работи повече, съжалява и ако искат, пак може да се возят на този големия лифт, който качва към многото камъни. Нещата явно все към лифта отиват… Нашите хора се шегуват, явно са доволни, всички пият бира, после пак слагат ръкавици, каски и отиват към лифта.
Кадъра показва как всички са насядали в кабинките, първата потегля, но 10 метра след излизането от лифт станцията спира. Камерата показва как кабинката стои там неподвижно, зад кадър се чува, как другите хора нещо се шегуват и си подвикват. После кадъра се завърта и хваща леко угрижен поглед на един служител, който ту поглежда кабинката, която виси навън, ту гледа едно табло с лампички, ту звъни по телефон и нещо си говори с някакъв друг служител. Трябва да се усеща леко притеснение в тях. После се чува изсвирващ звук като силен клаксон на кола, някой от нашите скиори се провиква „Дай му газ беее, не му мисли”, лифтаджията натиска едно копче и втора кабинка потегля. Камерата стои неподвижно и дава как кабинките потеглят и изчезват нагоре в мъглата. Трябва да се създаде усещане, че нещо ще се случи. Например може с музиката да се работи нещо за „съспенс”, камерата да снима за малко празно въже на лифт, въртящо се голямо колело, което задвижва въжето, после пак мъгла, кабинките току що са се изгубили в нея.
След това кадъра рязко се прехвърля в една от кабинките. Вътре е много тясно, има три момчета и едно момиче. Единият е извадил термос с чай и малка манерка, налива и от двете в капачката на термоса, всички отпиват и казват, че било много готино. Ядат нещо, например може, за да изглеждат по-модерни да си хапват ядки и сушени плодове от пликче, без сандвичи, че те изглеждат като от ерата на соца.
По едно време лифта явно спира, единият казва „спре”, но разговорът продължава за модерните им шарени дрехи, които току що са си купили от МОЛ-а и с които ще изглеждат по-яко тази година. Ако някой спонсор си плати тук може да се набие кадър в логото на дрехата, ама да не е много дълго, че става много тъпо, почти като в долнопробен сериал по българска телевизия.
После малко мълчание в кабинката, явно минава време. Някой казва „абе, кво стана?”. Пак мълчание. Друг казва „лелее, ще се напикая. Ако не го пуснат скоро не знам направо…” После пак мълчание. Може кадър в мъглата навън, или просто да стои и да снима отвътре запотените стъкла, през които нищо не се вижда. После онзи с напикаването пак казва, че повече не може да издържа, трябвало да пусне биричката да си ходи, другите му подхвърлят шеги да открехне леко вехтата вратичка и да пробва от там да облекчи напрежението, ама да внимавал, да не изпусне вратата, че щяло да му защипе гордостта насред планината. Хилят се. Тук камерата го дава в гръб нещо залепен за вратата, той въздава доволни възгласи, явно е щастлив, другите се смеят и бъзикат с него.
После пак тишина. Единият предлага да си пуснат музика, друг отвръща скучно нещо, дето го е чел по форумите, че в такива случаи трябвало да се пестят батериите и да не се говори по телефоните и да не се слуша музика. Другият обаче пуска музика (нещо готино тук), момичето вади огромен шоколад, казва „само малко де”, другите лапат парчета и се шегуват, че момичетата все големи ги търсели (имат предвид шоколадите). Обсъждат кратко дали да си пийнат от манерката, защото пак по форумите пишело, че не е добре в планината да се консумират алкохолни напитки, ама се съгласяват, че по малка глътка може, за да не губят настроение и камерата ги дава как си отпиват по малко.
После се шегуват глуповато с нещо от сорта на това, как биха представили тяхната ситуация медиите. „Представяте ли си ей сега, главната страница на някой от големите вестници. С огромни черни букви пише „Скиори бедстват в Рила”. После под заглавието с дребни букви, че няколко скиора били стояли в лифт и били поизмръзнали”. Хилят се. Друг подхваща „Не бе, представете си новините довечера по „б. ти вито”, „Генка, какви са новините от ситуацията със замръзващите скиори в Рила?” „По последна информация те все още са в капан на планината и не могат да напуснат лифта. От спасителната служба съобщиха, че поради падането на мрака и засилилия се вятър спасителната операция се прекратява и ще бъде подновена утре. Преди броени минути господин Борисов заяви, че веднага ще се разпореди екипи на гражданска защита да потеглят към мястото на произшествието и да оценят ситуацията на терен.” Хилят се. Друг подхваща „Не бе, представете си вестник „Места” със заглавието „Заблудени скиори се оказали в трудна ситуация, тъй като са се качили на неизправен ски лифт. Според координаторката на центъра за борба с наркоманията в нашия град, те сигурно са направили сами тази грешка, защото са употребявали наркотици и не са разпознали, че лифтът не работи надеждно” Пак се хилят.
После пак тишина. Може и малко да се намали светлината, да се усеща, че нещата отиват на студ и мрак… Единият се обажда по телефона и говори с някой, който явно не се е качил на лифта „К’во става? Ама тези лифтаджиите казват ли нещо? Нищо? Ама според теб имат ли идея какво става? Не? Леле… Ами не, ако искаш дай да изчакаме още половин час и после да звъннеш на Боб, той е в предната кабинка, май има въже и може да се спусне, после ще ни го хвърли на нас”. После си говорят, как единия имал двайсет метрово въже и винаги си го носел със себе си, защото едно време се катерил и знаел как да се спаси от счупен лифт. Ама снощи го бил захвърлил в последния момент, за да не му тежало в раницата. Друг пък казва, как бил имал специална седалка за такива неща, и винаги също я носел, след като го спасявали миналата година, като се загубил на ски в Австрия, ама също я бил захвърлил сутринта, за да не му тежи. Тя пък била само 300 грама. Трябва да се усеща, че нещата са много нелепи и се нареждат едни случайности, които една по една явно водят до хорър…
После и друг казва, че му се пикае, хилят се, той е по-дълъг и му е много трудно да застане така, че да може да свърши тази работа. Открехва вратичката, коленичил е много смешно, сгънал си е главата в тавана, другите се хилят, той е с гръб и дрънка глупости от сорта на „лелее, колко е високо, знаете ли как се разпръсква струята. Ама поне опазих ските, хич не ги докоснах”. Хилят се.
После пак тишина. Явно вече не им е толкова до шеги, може да има кадър на лицето на момичето, те са по-разсъдливи и обикновено първи схващат сериозните ситуации, може да започне да изглежда угрижена. След това някой казва „я, гледайте какво става в предната кабинка”. Всички се залепят за изпотения прозорец, бършат го с ръце, камерата минава между тях и дава, как от предната кабинка едни се спускат по въже. Нашите герои се смеят, викат нещо като „йеее, уникално йеее, стана екшън, ще се евакуираме”.
После единият си е заврял главата в процепа на леко открехнатата врата и крещи нещо, явно на тези отдолу, дето са дошли от предната кабинка. От виковете се подразбира, че явно един от тях ще се качи по стълба и ще хвърли въже към кабинката. После камерата може да покаже гледна точка отвътре, вижда се как по близкия стълб се качва човек, после нещо прави и вратата леко се открехва, единият от нашите си провира главата и говори с другия. Камерата остава вътре, но може да долови, че е високо и опасно. Този, с главата навън се пъха в кабинката и държи въже. Камерата се фокусира на въжето, нещо го оправят, едни ръце връзват възел, прехвърлят се раници, чува се говорене като „ти дръж тук, не мърдайте много, да не падне някой. Дръж сега да го спусна да видя дали ще стигне до долу. Мамка .у, късо е, ще е малко триково”. После пак нещо си викат с тези навън, нещо обсъждат за проблем с това, че въжето било късо, че било от две части, някакви технически неща (трябва да говорим с алпинисти да ни кажат как да стане по-драматично). Изглежда драматично, да се усеща, че май ще се пребиват и нещата идват към развръзка.
Но точно тогава звъни телефон: „Какво? Оправили ли са го? Чакай, кажи им да не го пускат, докато затворим вратата и Боб слезе до долу, че иначе може да го претрепят. Ще ти се обадя когато сме готови да го пускат”. После лифта потегля, всички викат щастливо.
В следващия момент пак излизат навън от голямата черна сграда, пак са сред сняг, ама вече е по-тъмно. Камерата може да се заиграе и да хване малко красиви пейзажи, да покаже, че слънцето явно залязва зад облаците и небето е с жълто-розови отенъци. Отварят по бира (трябва да се усети, че тия все имат бири в задния си джоб и много злоупотребяват с тях. Един вид, на зрителя да не му е много жал за тях..., смеят се, че всичко е хубаво, щом свършва хубаво...
Тръгват надолу, камерата хваща как изчезват в снега, светлината е много приглушена, трябва да има усещането, че нещата още не са се оправили и че може да има още по-страшен обрат. В следващия кадър вече има силуети в мъгла, почти тъмно е, като сенки се пързалят, някой се спъва и се заковава в снега с рязък вик….
На следващия кадър вече едвам се вижда, но сенките приближават светлина. Това е голямата база долу. Кадър отвътре. Един по един влизат хора, целите са в сняг, ски очилата им висят от каските, явно са падали. Всички крещят, шегуват се с някакво местно момче, който явно ги е поканил да дойдат да се изкефят на яката пудра. Нещо го бъзикат, че го признават за „голем”, „че са очаквали всичко, ама чак толкова не”. Единия казва, че ще си вземе бира, тръгва, стига бара, отварят му бира (може да се набие марката, ако си платят), подава левчета, камерата следи ръката на касиерката, тя чуква нещо на касовия апарат, бележката тръгва и … блокира в апарата. Явно това е поредното нещо, което се издънва. Онзи нашия вика нещо като „е не е истина, днес всичко е с главата надолу”, другите се чува как се бъзикат с местното момче „батка, обаждай се на онези долу да режат дървото да пада на пътя, явно си нагласил още изненади”. Чува се буен смях, дзънване на бири, кадъра се размива, явно има хепи енд….
После дават тъмнина, няколко лампички мигат, фокусира се, явно е табло на кола. Наши хора пътуват за вкъщи. Тишина, леко мъркане на двигател. Тук зрителя трябва да се зачуди „Е ся пък какво, не свърши ли?” В следващия момент двигателя започва нещо да трещи, започва да работи като Фолксваген костенурка от 60-те без ауспух, звукът заглъхва плавно и светлината също……
Баси, май стана доста бозав тоя сценарий, а? Ама ще го пратя на този-онзи, може пък да им хареса, да скалъпят нещо и да ме черпят някоя и друга биричка…
влез или се регистрирай за да пишеш коментари | 3027 разглеждания