Петък късния следобед, трескава подготовка кипи за предстоящия Mad Goat Tour организиран от БАССЕС, в района на хижа Рилски Езера.

Главния виновник за събитието Боян, тича да събира лавинна екипировка за желаещите да се включат. Багажа се приготвя в последния момент, къде поради липса на време, къде от мързел и ето в 18:30 телефона ми звъни - Кофето дошъл е да ме събере...

Половина час по-късно вече натоварени пътуваме през Ярема. Кофето, Боде, Виктор и аз, борим се със зимата разразила се междувременно и с падналите през пътя дървета, хубаво че сме с джип. Боян е сам, понеже има изпит в неделя и иска да се прибира.. е не се прибра.

След доста перипетии, събиране на хора, ядене, сервитьорки в Сапарева Баня, отлепяне на найлон от колани и други, към 23:00 благополучно и бодро се отправяме от х.Пионерска към х.Рилски Езера в едно такова време дето, както би казал един не безизвестен пирински левент, не е за мАже.

Малко загубване, малко бутане на козирки и навевки и в 1, вече събота сме там.

Единствения ясен план е да идем на бар. Е имахме и друг, в 6:00 преди да са станали хората от тура, да отидем да спуснем една "нула" за загрявка, но поради първата част, втората не се състоя.

Сутринта рано, към 8, 8 и нещо, неловко се запознаваме с хората, раздаваме лавинни уреди и се приготвяме за тръгване. Решили сме с течение на прехода ще обособим две групи, "по-слаба" и "по-силна", като разделението не е по мускули, а по ходене. Плана е да се качим до Зелени камък по зимната пътека от хижата, през раздела да минем по Отовишкото било и да се спуснем от Отовишки връх към Окото.

Умората от 5 часовия преход до раздела, съчетана със силния ветрец по билото, отказа от Отовишки връх едната група, в която се намирах и аз, затова ние се спуснахме от отсрещната страна. Склончето над Сълзата и след него това между Сълзата и Окото, където се събрахме с другата група. Те пък движейки се по план, пуснаха северния склон на Отовишки връх, след което едно хубаво "напудрено" склонче до Окото.

Така след около 6 часа преход и 20 секунди каране, там се озовахме всичките 20 човека, участници в тура.

Някъде около Бъбрека се опитахме да въдворим някакъв ред за прибиране до хижата, но беше абсолютно невъзможно. Всички бързахме да стигнем, кой поради умора, кой от обезбиряване и да утолим най-належащите нужди.

Вечерта сладки приказки с приятели, пристигат още скиори, Максо, Алеко, Боян(бронята) и Сани.., сладки бири, а да и най-важното план за следващия ден.

Неделя, за разлика от слънчевия съботен ден, започва леко мрачно, но за щастие без мъла и с добра видимост. Групата ни вече оредяла, 4 човека са се отказали от преумора и различни болежки, въпреки че днес сме запланували да ходим малко, само до х. Скакавица.

На края на влека или по-точно в началото на гората се разделяме отново на две групи, като целта на първата е да пуснат каменната река, а на втората просеката и да се съберем на хижата.

Групата в която бях аз се отправи към просеката, като естествено я пропуснахме, но пък за сметка на това намерихме една страхотна, стръмна и рехава гора. Страхотна да, ама слиза малко преди леговището на мечката и доста далече от хижа Скакавица.

Следващия кадър е скиори със ски на гръб, трамбоват нагоре по едни ужасни серпентини, че и стръмни, към Скакавица.

Всичко е добре когато завършва добре, Пиринско на хижата, майтапи... оп за малко да забравя, трябва да изпантим обратно до х.Рилски езера, все пак там ни е багажа. Явно студеното пиринско беше върнало доста голяма част от силите ни, та пантенето обратно нагоре мина доста бодро и така в шеги и закачки към 16:00 бяхме готови да си ходим.

Пълна газ по пистата надолу, преобличане, товарене на екипировка, газ към кръчмата в Сапарева Баня при сервитьорката от петък...........и джипа се счупи.

Фотогалерия от Mad Goat Tour 2013 - Рилски езера