Видове

Най-общо лавините са от пресен сняг(мокри и сухи), от стар мек сняг и снежни дъски. Лавините от пресен сняг обикновено са с крушовидна форма (започват от една точка и се разширяват постепенно при движението си). Падат по време или скоро след снеговалежа. В България обикновено не са много бързи(особено в началото) , но когато са от пръхкав сняг могат да задушат лесно човек.
Снежните дъски са "скиорските" лавини. Откъртват се с линия на пропукване, като често причината за това е външен натиск (спусък). Основен фактор за образуването им е слаба връзка между различните слоеве сняг и вятъра. Имат голяма стартова скорост (често 50-60км/ч). те са най-опаснитя вид лавини за хората в зимната планина, тъй като обикновено снежната покривка изглежда измамно стабилна.
Лавините от стар мокър сняг най-често падат при силно повишаване на температурите и първите пролеъни затопляния. В такива случаи много опасни са места под или на козирки, скали и зарита растителност. Те не са много бързи, но поради голямата си тежест притежават изключително висока способност.

Повече информация за видовете лавини, както и някои снимки можете да видите на посветената за това страница.

Допълнителни дефиниции и снимки свързани с лавините можете да намерите на адрес:
http://wa.slf.ch/index.php?id=278


Фактори, които сочат за евентуална опастност

Лавините от пресен сняг падат след началото на снеговалежа. Обилен снеговалеж , висока температура, силен вятър (над5-6м/сек) , повишаване на температурата по време на валежа са фактори които говорят за вероятна висока опасност.
Основна причина за дъските е лошото свързване слоевете в снежната покривка и вятъра. Често след валежи от дъжд повърхностния снежен слой се заледява. По този начин той става идеална плъзгаща повърхност за следващия сняг. Други много опасни снежни слоеве са такива, изградени от едри зърнести или овални кристали. Навятите от умерени и силни ветрове върху тях снежни дъски имат много ниско сцепление и при оказване на външен натиск (много често преминаване на човек) се пропукват и образуват този тип лавини. Типичен признак за повишена опасност от падане на лавини тип "снежна дъска" е "издишане" и пукане на снега под ските и поява на пукнатини пред тях по време на движение.

Как да се предпазим от лавини

В зимната природа има много признаци, които могат да ви подскажат каква е лавинната опасност. За много от нещата дори не е необходимо да отделяте специално време. Просто гледайте и слушайте докато се движите.

Наблюдение

Наблюдавайте склоновете с подобно изложение на този, който ще пускате. Ако по него са падали лавини или скоро се е свличал мокър сняг може би е по-добре да си изберете нещо друго. Преценете и откъде е духал вятърът. Ако спускането ви минава по подветрен склон може да има навята дъска. Обърнете внимание на поведението на снега под и около ските ви. Ако чувствате "пропадане" на слоевете под вас или чувате кух "издишащ" звук под вас, най-вероятно се намирате върху твърда и нестабилна дъска. Ако при студено време снегът се разцепва и пред ските ви се движат пукнатини сигурно става дума за същата ситуация. Обърнете внимание на моментите, когато обръщате ските си. Нацепват ли се слоевете? Плъзгат ли се надолу? Хубаво е докато се движите да "сондирате" снежната покривка с щека. Може да усетите нещо странно, като например рязко пропадане на някой от долните слоеве или кухо пространство. Отделете малко време и изкопайте и един снежен профил. Той трябва да обхваща колкото се може повече слоя, т.е. да е по-дълбок. След като леко загладите стената му се вгледайте в структурата на слоевете. Добра ли е връзката между тях, има ли кухи пространства или едри и зърнести кристали? Обърнете особено внимание на много твърди или неструктурирани слоеве. Докато се движите оглеждайте се за малки и стръмни склончета. Един подскок върху тях може да ви даде доста информация (естествено не го правете ако има опасност склончето да продължи да се "движи дълго") Добре е да направите и някои от бързите тестове за стабилност на снежната покривка.
В нашата страница ще ви предложим кратко описание на най-популярните и използвани тестове за стабилност - Блоков тест ("Швейцарски тест" - Rutschblock Test) във варианти за скиори и туристи и за сноубордисти и тест с лопатка (Shear shovel test)

Разпознаване на опасен терен и "слаби места"
В Българските планини са много опасни горните стръмни части на циркусите. Това важи още повече за стръмни тревни склонове, над които има дълги плата. Често вятърът навява целият сняг от платата в горната част на циркуса и образува дебели и нестабилни дъски. Типични подобни места са големия улей на Комините(Витоша) и улеите ("дупките") между пистите Тодорка и Платото на Банско.
Когато се движите в дъното на долини с големи сколонове също имайте "едно наум". Въпреки, че теренa около вас е равен, този над вас не е. Избирайте си възможно най-защитения път.
Голите тревисти склонове са от най-опасните. Снегът лесно се подхлъзва върху тревата. Начупен терен със скали и дървета е за предпочитане. При много високи температури обаче скалите стават опасно място. Те се нагряват бързо от слънцето и снегa около тях започва да се топи. Образувалата се вода "подмива склона". Лично аз никога няма да забравя едно пускане в Tрети улей на Тодорка през м.май. Заваля дъжд с гръмотевици и трябваше да се "спасяваме". Всеки път когато стъпехме на сняг над клек или скала всичко под нас потегляше...Бая зор видяхме докато слезем до Бъндерица.
Внимавайте много и с южните склонове. Често са покрити със заледен или фирнован сняг, който се явява идеална плъзгаща основа за ново навалелия сняг.
Трябва да помните, че и в гори няма 100% сигурност. При определени обстоятелства и там падат лавини. Натрошени дървета и широки и дълги просеки са признак за това. Избягвайте подобни места при мокър и дълбок сняг и внимавайте ако пръхкавият сняг е много (дай Боже).

Каране в съмнителен терен

Кара се по билата. Предпочитат се терени със скали, дървета и клекове, въпреки че наличието им не е гаранция, че няма да падне лавина. (Пролетно време при трайно повишаване на температурите се избягват участъци до скали, клекове и храсти. Често лавини от мокър сняг тръгват точно от там.) Избягват се издути зони и зони под и над козирки. Кара само един човек. Другият(те) го изчаква докато не стигне на сигурно място и не даде сигнал. Ако при първият човек не падне лавина това не е гаранция за минаването на следващите. (има случаи, когато е падала на трети, четвърти човек).Преди да потеглите трябва добре да отпочинете. Не се спира за почивка в склонът. Кара се на по-дълги завои с по-голяма скорост , без скокове(възможно най-плаво и "меко"). Ако трябва да се пресича склон се прави бързо, със ски насочени по-надолу.Ако втори човек пресича го прави над следите на първия. В случай, че пресичате склон при катерене пак се насочете леку надолу, махнете каишките на щеките от ръцет си, закопчайте якето и сложете шапка.
Вижте и страницата, посветена на някои от най-опасните лавинни склонове в България.

Ако ние попаднем в лавина

Отърваваме се от щеки, тежки и обемисти раници. Не се диша. Хубаво е ако лавината е много мощна лицето да се прикрие с ръце. Стараем се да останем на повърхността. Твърди се, че плуващи движения са подходящи. Осети ли се намаляване на скоростта се прави опит за изплуване. Важно е преди спирането ръцете да се съберат пред лицето. Веднага след спирането се прави опит за раздвижване и спечелване на пространство. Чака се помощ. Ако има много пространство се установява положението на тялото с плюене и ако може се прави опит за изкопаване. Помнете, че има невероятни случаи. В България рекордът е 5,5 часа преди човекът да е изваден, в чужбина има и случаи на хора, които са изкарали много повече.

Ако някой друг попадне в лавина

Наблюдава се внимателно местоположението му. Запомня се къде се е скрил под снега. Ако склонът е прав, човекът игурно се намира по линията от последното му местоположение надолу. Ако е бил в горната част на откъртването, сигурно е в средната част на лавинния конус, ако е бил напред- в предната. След като се слезе до конуса се оглежда и обхожда много внимателно. Маркира се местото, където последно е видян човекът, както и местата на намерени предмети. Помнете, че най-голяма помощ пострадалия може да получи от вас. Концентрирайте цялото си внимание и търсете човека. Свалете кръгчетата на щеките и използвайте щека като сонда. Показателен случай за взаимопомощ е следният: Двама приятели се спускат близо до Лейк Люис. Първият скиор се е спуснал от Върхът на вр.Ричардсън и е наблюдавал приятелят си от сигурно место. Вторият скиор си е избрал малко по-стръмен маршрут и на 10-я завой е отцепил дъска. Приятеля му е наблюдавал внимателно движението му с лавината и веднага след спирането й се е отправил към вероятното местоположение на скиора. Започнал е търсене чрез сондиране с щека и го е открил на 4 забиване. Въпреки, че е носил лавинна лопата и е изкопал приятелят си бързо, той вече е бил в безсъзнание със запушена със сняг уста. Малко закъснение сигурно би било фатално...
За помощ се отива ако тя е наблизо и ще пристигне бързо. Човекът който отива за помощ се движи много внимателно и маркира пътя си (важно е да стигне).

Когато сме изровили жертвата

Проверете пулсът и дишането. Ако няма пулс, не значи че е мъртъв. Започнете веднага изкуствено дишане. Ако има съмнения за сериозни наранявания го движете колкото се може по-малко и внимателно. Ако е престоял по-дълго в снега може да има хипотермичен шок или наченки за него. В такъв случай го премествайте много бавно и внимателно. Проверете леко врата и гръбнака. Дори да е в безсъзнание може да има рефлекс, ако има нараняване. Ако има мокри дрехи заменете ги със сухи и топли (свалете ги от вас). Ако чакате помощ или ще пренасяте пострадалия поставете краката в раница а ръцете напъхайте в ръкавите и поставете до тялото. Сложете допълнителни дрехи ако можете. Не давайте в никакъв случай алкохол или лекарства! Ако има съмнения за наранявания или шок или ако пострадалия е изпадал в безсъзнание, не му позволявайте да ходи дори ако твърди, че е добре!
Винаги помнете, че от вашите действия зависи не само вашия живот, но и този на приятелите ви!