Ски пътешествие до край

  1 March, 2017 - 14:10 Автор: mp2

Ски пътешествие до Край

Автор: Маргарита Ангелова


Това е историята на един бус и неговите ски туринг приключения!


Сигурно много от вас ще го позанят или дори ще са се возили или живяли в него.


Това е нашият бус, обиколил и пропътувал стотици хиляди километри с нас, за да ни позволи да се спуснем със ски по някои от най-красивите планински склонове на Балканите, Близкия Изток и Централна Европа!

Нашият бус е вече стар, на 23 години, иска да се пенсионира и има много болежки. Откраднаха ни го, но си го намерихме, счупи му се двигателя далеч от дома в Турция, но не се отказахме от него, мислихме да го продадем, но сърце не ни дава, защото това не е неговата съдба, не е в това да умре в някоя автоморга или да вози топлоизолация. 


Неговата съдбва е да умре на пътя, пътешествайки!


Толкова много сме преживели с него, че историята вече не помни.

Яли сме плескавици на склоновете на Шар планина в Македония и сме правили опит за изкачване и  спускане на първенеца на Македония, връх Кораб.

Но уви неуспешни, след 12 часова борба, заедно с местните граничари и всичките способи за развиване на болт от джанта на спуканата гума на буса, докато накрая не бяхме спасени от местния Зоран, въоръжен с генератор и флекс.

Водил ни е да покараме за 8 евро ски  в курорта Фалакро, Гърция, който бе отворен специално за нас и където да посрещнем залеза на слънцето, с гледки към българските снежни планини Славянка и Беласица.

Карал ни е до неработещите курорти в Косово, където сами в планината имахме възможността да покараме на прекрасен пролетен сняг и да се насладим на гледки към страхотни върхове, като тази към връх Гъзбаба, например.

Возил ни е до най-високите планински проходи на Румъния, като Транс Фъгараш, където пантиш по заснежен асфалтов път от юг, пресичаш със ски на гръб затворен 1-километров автомобилен тунел, за да се спуснеш от северната страна на планината.

5 години под ред навъртаме по 3000 километра, за да идем да поработим и покараме в Австрийските Алпи, където бусът ние е водил до началото на пантения през ледници към първите ни по-сериозни и по-високи върхове над 3000 метра.

Преспивали сме в буса на 2100 метра на -15 градуса, за да се спуснем от Мармолада в Доломитите и да поносим ските си надолу в района на Трите Чими.

След пътешествията по Балакните и на Запад, започнахме да мятаме погледи и на Изток, към по-далечни и още по-диви места и така 2014 решихме да се отправим към Турция. Отново наш верен спътник бе бусът, но този път пълен до горе с хора и екипировка се отправихме към планината Качкар.

Планина дива и красива, зелена като джунгала от север и жълта като пустиня от юг, планина започваща от морето (Черно море) и стигаща до небето с връх Качкар на 3932 метра.

Но за да стигнем до нея и да сложим ските на краката трябваше да изминем 2500 км, да изпием десетки литри турски чай, да се сгушим седмина на турска седянка в буса, докато навън вали безспирно, да се запознаем с кмета „шериф“ на едно турско село, който пристигна с кола с българска регистрация по сигнал от местните за натрапници, да прекосим някоя и друга река и там да открием това, за което винаги сме търсили – красиви върхове, прекрасни склонове с хубав сняг за каране.

Качкар бе и първото място, на което можехме спрем буса на 2600 м.н.в., на прохода Овит и да обуем ските директно, да направим 1000-метрово спускане и да открием нашата Валхала (изоставен летен къмпинг, с отворено бунгало, с камина, дърва и дори електричество).

Там, в Качкар, за първи път, след 60 км през пустинни каньони по черен път, спряхме буса на 2200 м.н.в напълнихме раниците до горе и се отправихме към базовия лагер на връх Качкар, където сгушени в циркуса, опънахме нашите палатки и на сутринта бяхме изненадани с гледка към най-високия връх на планината.

Толкова бяхме запленени от тази планина, че си обещахме да се върнем!

2 години по-късно, с вече утвърден екип от приятели, решихме да идем още по-наизток, а именно Кавказ в Грузия.

Прекосявайки Турция, преминавайки по пътища през нищото, стигнахме до един от най-красивите градове, които някога съм виждала Тбилиси – столицата между Европа и Изтока, между модерното и историята, градът между крепостите, градът разделен от река Кура :)

От там, заредени с дозина вкусни хачапурита се понесохме да видим и караме в подножението на едни от най-емблематичните върхове.

От Тбилиси хванахме единственият позволен път, който пресича Кавказ и свързва Тбилиси в Грузия с Владикавказ в Русия. Там на най-високата точка на пътя спряхме буса, нахлузихме ските и изпантихме един северен склон, за да може да зърнем към гиганта Казбек.

След това се отправихме към една от най-дългите и красиви долини, през които съм пътувала, а именно Сванети. След над 100 км през каньон се озовахме в столицата на Сванети – Местия.

Тук вече в рамките на 5 дни успяхме да се гмурнем в сванско-грузинската култура и природа.

Видяхме Ушба и карахме в подножието на Шхара (най-високия връх на Грузия) и Тетнулди. Незнам колко мечти успяхме да сбъднем наведнъж в това пътуване, но определено остави белег на сърцата ни.

На всички тези ски пътешествия ни е отвел нашия бус :)

Затова по случай 24та му годишнина през 2017 година решихме да го заведем на ски туринг пътешествие, но не просто пътешествие, а „Ски пътешествие до Край...“

Разбира се, първо трябва да си купим 30 литра масло, за да можем да си го храним редовно, а той да ни вози приятно :)

Идеята – товарим само най-необходимото, като ски, колани, обувки, котки, бивачна и зимна екипировка и нашите усмивки. Е не забравяме и малко от домашно приготвена туршийка, лютеничка и ракийка, за къде без тях.

Потегляме и разпологаме с 2 месеца, а посоката е Изток...

Защо „Ски пътешествие до Край...“?

Защото искаме да го заведем, или по-скоро бусът нас, до най-съкровените ни мечти и да го караме докато тотално не реши да се разделим, а дали това ще стане…ще разберем от април 2017 и след това, когато негото сърце реши да спре, но не в някоя автоморга, а на път!


влез или се регистрирай за да пишеш коментари | 4578 разглеждания