Днес се навършват 30 години от онзи фатален ден, когато лавина отнася Людмил Янков и Стоян Наков по време на изкачване по вр. Камилата в Рила. 

Людмил Янков ще бъде помнен винаги като олицетворение на духа на истинското планинарство. Човек, който е готов да жертва собствените си амбиции и с риск и за живота си да се опита да помогне на приятел, който си отива! Много е писано за неговия подвиг на Еверест, но особено в днешните времена, когато сме свидетели на толкова много рекорди и толкова малко човечност в планините, е добре да помним такива хора!  

Людмил Янков е и един от “първопроходците” у нас на идеите, че трудните върхове може и да се пускат със ски и това е не по-малко хубаво и красиво от изкачването. Той е първият българин, спуснал със ски вр. Елбрус в Кавказ. Имал е желание да направи това и от вр. Ленин. 

Само дни преди да загине, в почти пророческия разказ “Стъпки във въздуха”, Людмил Янков като че ли описва това, което ще се случи на 17 април! 

  “Скалните прагове късаха от мене децата ми...Виждах очите им, спомнях си трескаво допир на потни ръце на деца... Нямаше време... Стремглаво летеше срещу мене Снегът. Летях със снежния прах срещу бялата твърдост на Земята... На скалните прагове останаха скъпите спомени...Долу, на бялата преспа, падна безжизнено, чуждо, грозно и черно петно.

Не питай за цената на мечтата - 

бори се , литвай, падай и умирай! 

Носи я винаги напред - в ръката, 

възкръсвай, ставай, искай и намирай! 


Не я затваряй в себе си, в душата... 

Изправен дишай, никога не спирай, 

мечтай за радостта, за красотата. 

С възторг и трепет, с вяра в чудесата - 


тя ражда и мира и светлината, 

с кръвта заплаща любовта и свободата. 

Не питай за цената на мечтата.

Людмил Янков