През изминалите няколко дни от различни места в Рила и Пирин постъпва информация за спонтанно паднали или предизвикани от хора лавини. За съжаление в Петък, на 11.01.2019 г. в Бъндеришките гори на Банско (Пирин) имаше лавинен инцидент, при който загинаха двама млади сноубордисти. 

Ситуацията с конкретната лавина беше анализирана много добре от Роси Митова и Александър Михайлов, които качиха подробно описание на този линк: Анализ на снежната обстановка при инцидента в Банско.

В деня след инцидента постъпи информация и от района на х. Яворов, която беше за идентични признаци на много нестабилна снежна покривка – “издишане” и рязко слягане на снега, големи пропуквания, кънтежи. Това е признак, че в дълбочина има “слаб слой” с много слаба плътност, върху който горният сняг пропада, а при достатъчно наклон може да се плъзне като лавина. 

Отново в петък на Рилските езера е паднала една лавина, която преди 2 години погуби при сходна ситуация младо момче. В случая има минаване на хора наблизо и за щастие те не са обхванати. Склонът е северен.

В събота, 12.01.2019 г. на Мальовица падна лавина на източния склон на върха в момента, в който на северен склон, поне на 100 m се приземи скиор след скок от скала. Възможно е двете събития да са случайно съвпаднали, но е доста вероятно да става дума за “remote triggering”- предизвикване на падане на лавина от разстояние, което е индикация за сериозна нестабилност на снега. 

В неделя, 13.01.2019 г.  в района на Белмекен Кънчо Шипков и Любена са били свидетели на повсеместно “издишане” и слягане при движение дори на равно, а по време на минаване над стръмен склон под тях се е отцепила лавина, най-вероятно отново remote triggering. Склонът е югоизточен (разлика от Банско). Снимка по-долу:

Lavina_Remote_triggering_Kancho_Shipkov_Ravni_chal_13_01_2019_Depth_hoar

Както се вижда на снимката, подхлъзването е почти до основа, като вероятно става дума за слой от “снежна захар” в дълбочина.  

В същият ден под вр. Ибър (също източна Рила) е паднала много голяма лавина с дълбочина на навяването над 1 метър. Очакваме снимки от нея. 

В неделя, 13.01.2019 г. правихме профили на няколко различни изложения в долината на Мальовица по време на лавинен курс на БАССЕС, първо ниво. Ситуацията беше сходна: Мека дъска, която се намира върху  слой от “снежна захар” и се подхлъзва много лесно -при компресионни тестове (CT) на около 6 до 8-мо потупване (т.е. много лесно), на тест “Плъзгащ блок” (RB) на първи подскок. Много ясно е изразен този слаб слой на сенчести места. В долината бяха видими няколко големи лавини, които са паднали самостоятелно най-вероятно в четвъртък или петък (целият скален ръб под вр. Безименен, големият улей на Петлите и северната стена на вр. Орловец).

 Видеа от тук (има още няколко): Компресионен тест под Петлите, северен склон. 

Плъзгащи блок (RB) под Петлите, северен склон. 

Гледайки направения от Сашо и Роси профил от Банско (вижте по-долу) и останалите индикации, не можех да не си спомня 2010 г., когато имаше почти идентична ситуация. Тогава, заради подобно състояние на снега в дълбочина падаха самостоятелно лавини в горите в Банско, в рамките на няколко дни имаше няколко лавинни инцидента, два от които за съжаление бяха с фатален край. След това лавини падаха много лесно още над един месец, като два от тях завършиха благополучно за повлечени хора благодарение на много голям късмет и адекватни реакции. 

Ситуацията е описана в тази малка статия:

„Защо паднахте лавини?”

 Профили :

1. Профил от Сашо Михайлов и Роси Митова от място в близост до фаталния инцидент в Бъндеришките гори:  

Pirin_13_01_2019_Banderitsa_close_to_avalanche_2_fatalities_Sasho_Mihayklov_and_Rosi_Mitova

Профил от 2010 г., сходна ситуация:  

Pirin_2010_Forest_aval_07_Feb

Обърнете внимание, колко идентични са профилите. Слабият слой е този, който е с много ниска плътност (по-малка широчина на синьото стълбче). И в двата случая над този слаб слой има тънка кора, която не е достатъчно здрава, за да понесе тежест. Съответно натежаващите дъски  над тях падат много лесно при допълнително натоварване.

Лично аз наблюдавам поведението на снега в България от почти 20 години и си спомням за толкова неблагоприятни ситуации само няколко пъти.

Нещо много важно е, че при наличие на толкова ясно изразен „слаб слой” е възможно проблемът да се задълбочи и да има още много лавини. Всичко ще зависи от това, колко бързо ще „натежат и се уплътнят” горните слоеве, което обикновено изисква период на затопляне, падане на лавини и след това стабилизиране! Но, кога ще се случи това, не може да се каже за момента!

За момента в планините се наблюдава и очаква допълнително натоварване от пренос на сняг от ветрове, това може да значи още по-тежък слой сняг върху слабия слой…

Знам, че сега много хора си казват „Тези само плашат, аз карах еди къде си и не падна нищо”. Да, възможно е на някое място да не падне лавина, дори при индикации за нестабилност. За пример ще посоча прогноза за силен дъжд в София. Той може да не падне в София, а в Банкя. Може и да не е чак толкова интензивен, но вероятно ще падне… Така е и с лавините. Може да не се случи на определен склон с определен човек, но може и да се случи…

Какви съвети може да има:

1. Бъдете много, много внимателни и предпазливи. Мислете за ситуацията, за маршрута Ви. Търсете много безопасни маршрути, като не забравяйте и за това, което е високо над главите Ви. Ако не се чувствате уверени, по-добре се откажете от определен маршрут. Ще се върнете пак, но при по-добри условия!

2. Следете развитието на обстановката! Ще се опитваме да качваме редовно информация в каналите на BEFSA – befsa.com  и фейсбук страницата ни и дискусионната група (страница) във Фейсбук. Следете дневната обстановка в уеб сайта на ПСС (раздел “Планините днес”) и споделени съобщения от хора в планините. 

14.01.2019 г., Момчил Панайотов