Днес е Втори февруари, ден на ….

За мен е ден на смирение.

Преди години, на тази дата една малка, но качествена лавина на Комините ме поразтресе солидно. Разминах се с прецакано коляно и доста отрезвяващ шамар в лицето. Изведнъж разбрах, че не съм безсмъртен и че трябва да започвам да се уча – и на теория за лавините, но и да мисля… Всички признаци бяха на лице – дълго безснежие, последвано от първи мижав сняг, но с вятър. Видимо навяти сколонове. Съборена от нашата “хвърката непобедима дружина” лавина в Булеварда на Резньовете. И въпреки всичко това, в края на деня се озовахме трима човека над улея на Комините за “обичайното ни прибиране от там”… Е, не беше обичайно прибиране…

Тогава си обещах на тази дата винаги да си правя малка равносметка. 

По-късно в годините датата се доказа гадна. Помня няколко лавинни инцидента с хора на нея, за съжаление и с фатален изход :( Сигурен съм, че сред вас има хора, които си спомнят лъчезарната усмивка на едно момче, което обичаше много планината, но вече не е сред нас…

За съжаление, и тази година равносметката в съзнанието ми е тъжна. Обичайния много неприятен цикъл с бури в края на януари отне още един млад живот. Още едно лъчезарно момче, което остава в спомените на роднините и приятелите си!

Пиша тези редове, за да Ви помоля да се замислите за няколко минути! Не само за загубените приятели, но и за отминалите дни! Казвам Ви го честно – аз толкова, толкова странен януари не помня! Такива невероятни обрати – от 4 дни дъжд около 10 януари (това наистина не беше ни се случвало. Едно е обичайния вече дъжд на Коледа, но на 10 януари…), през период с минус 25 градуса, последван пак от положителни температури, после пак минус 15, после пак положителни. “Върха на сладоледа” беше този уикенд, през който за 24 часа се смениха бурен южен вятър със студен северен вятър и после ураганен южен вятър! То бива бива, ама това…

Всичките тези температурни обрати, обилни валежи при контрастни условия и непрестанен силен вятър не можеха да не създадат проблеми. Не е необходимо да цитирам записките си за лавините тези дни, но те са като телеграф по време на война – за почти всеки ден имам поне по едно “брутална лавина в…”, “необичайна лавина в….”. Достатъчно е само да видите “BEFSA-дискусионна група” във Фейса ( https://www.facebook.com/groups/376909122439725) и последните няколко дни – една огромна тежка лавина под вр. Ком, Четири улея наведнъж на Рилски езера и една доста голяма лавина до х. Мальовица. Да, виждали сме и други подобни лавини. Но не всяка година и не в рамките на няколко дни! И нека не се лъжем – само късмет, не, КЪСМЕТ спаси поне няколко човека! Защото буквално минути преди лавина да убие Бобо на западния склон на Тодорка, от другата страна на пистите, на крайно гнусното място Ечмище (да не казвам, колко хора са загинали вече там) е имало “застигнат от лавина човек, който си е гръмнал раницата”. И тази лавина, забележете, е бутната от друг човек! WTF? Бруталната лавина на х. Ком също е “задействана от човек”. Потърсете и изгледайте клипа с нея. Мачка яки букови дървета! А ако човека беше останал вътре?  Голямата лавина на х. Рилски езера видимо пада, когато в съседство в склона има каращ човек, а друг потегля, още докато лавината се движи! WTF? Не е видял, или? Надявам се тези хора да са се замислили, защото “свързаните склонове” са като одеяло – тръгне ли едно, лесно тръгва и друго. И тези двама пича можеше да се окажат също под снега… Лавината на х. Мальовица пък пресече обичайната, масово използвана пътека. И то не за 10 метра, а за стотици метри! Късмет, истински късмет! Защото, ако беше неделя, а не понеделник, там можеше да има 15-на случайно минаващи туристи! 

Още по-неприятното е, че с цялата тази динамика изобщо не знаем, какво става в снега. Какво стана с онзи коварен слой от снежна захар, който откривахме под снежните дъски при тестове на 22-23 януари и беше причината за падане на лавини на Мальовица буквално “от нищо”? След толкова валежи и ветрове за една седмица “май го няма” (поне не е засечен при профилите на курса този уикенд), но дали го няма скатан някъде и дали няма да “сработи” по-късно през сезона, както се случи през 2010 г.? Тогавашния “слаб слой” предизвика два смъртни случая в края на януари, но имаше поне още няколко разминали се в лавини, и то включително до месец март! Какво стана с 5 милиметровите зърна суграшица от преди няколко дни? А с ледените топчета от снощи? Дали някъде не са се събрали на тънък слой и над тях няма навята дъска? Ще издържат ли дълбоките навяти снежни дъски с дълбочина МЕТРИ при затоплянето тези дни? Защото онзи ден на Рилски езера линията на отцепване на голямата лавина вече я нямаше! Това е много, много навят сняг! 

Приятели, всички вие, които така обичате хубавия сняг, планината, карането на ски, борд, ходенето, прекрасните мигове с други готини хора до Вас. Искам да Ви призова да сте много, много предпазливи и внимателни в следващите дни! Може и нищо да не стане, може снега да си слегне кротко, да се спои, да направи невероятно добра основа, която да си караме до май. Но може и някъде, в някой незнаен момент, нещо да реши да тръгне! И то няма да е никак леко! Няма да е “мек снежец, който се начупва” като по филмите! Ще е брутално, тежко, дълбоко, мощно и бързо!  Бъдете наистина консервативни, поне в първите няколко дни на затоплянето! Гледайте на всеки навят склон, като на “противопехотна мина” – стъпиш ли на грешното място и изхвърча! Сега е момента да караме кротичко по приятните склончета с малък наклон, сега е момента да се разхождаме за чистото удоволствие от разходката, красивите гледки и най-сетне малко слънце без ураган! Ще дойдат после и по-сигурните и спокойни дни, с вече поулегналата снежна покривка! Ще дойдат и поне няколко леки снеговалежа! Планината е там, няма да избяга!

Втори февруари 2021 г.

Момчил Панайотов