Въпреки че календара показва края на Април, зимата не иска да си тръгне (а и защо датрябва:) Снега продължава да си трупа, това е повод да ходим редовно в планините, нооо - и лавините не спират да дебнат! Само преди дни една мокра лавина по източния склон на вр. Вихрен затвори според нас преждевременно отворения път към хижа Вихрен и десетина коли се оказаха блокирани високо в планината. И за щастие това е “малкия дявол”, но би трябвало да служи и за урок, че към планините и рисковете в тях трябва да се подхожда отговорно!

По този повод искаме за завършек на един наистина прекрасен снежен сезон да ви представим проекта, по който Калин Марков (ГИС спец) и Момчил Панайотов (Avalanche freak и специалист по гори) работеха от началото на тази зима.

Както някои от вас помнят, миналия април беше споделен първия вариант на ATES лавинно моделиране за района на Бъндеришка и Демянишка долина в Пирин:
(https://www.befsa.com/?q=node/view/22195 )

ATES зонирането (Avalanche Terrain Exposure Scale) разделя терена на 3 категории – 1. Лесен терен (Simple); 2. Предизвикателен терен (Challenging); 3. Сложен терен (Complex)
, като всяка от тези зони се дефинира на база на комплекс от фактори, които правят терена потенциално „по-малко“ или „повече“ лавиноопасен.

Повече подробности за тях можете да намерите в книгата “Лавини в България” (глава 8-ма), а тук съвсем накратко за значението на зоните:

Лесен терен (Simple) – Зелен цвят на зона; Терен с малък наклон или предимно горист. Ако има отворени терени в горите, те са предимно в зоните на спиране на лавини, които падат много рядко. Има много възможности за избягване на опасности при избора на маршрут.  Наклон предимно под 30 градуса;

Предизвикателен терен (Challenging) – жълт цвят за маркиране на зоната;  Терена е с ясно изразени и лесно определими лавинни просеки и улеи, стартови зони на лавини или теренни капани. Има опции за избягването им при внимателен избор на маршрут. Предимно наклон под 30 градуса, изолирани участъци над 35 градуса.

Сложен терен (Complex)- Червен цвят за маркиране на зоната;   Терена е с много лавинни просеки и (или) големи лавиноопсни склонове. Съдържа множество стартови зони на лавини или теренни капани в долните части на склоновете. Минимални възможности за намаляване на риска при избор на маршрут. При ледников терен той е сложен, с изложеност на сераци и зони с големи пукнатини. Променливи наклони, често има зони с наклон над 35 градуса;

Миналогодишния модел беше базиран на доста „експертна оценка“, но когато става дума за големи територии е добре да се ползват автоматизирани алгоритми, които се изчисляват в ГИС (Географски информационни системи) софтуери. Така се е процедирало в Канада, Испания, Норвегия, Швейцария и списъка става все по-дълъг. Та, и ние искаме да вървим в тази посока и Ви представяме втори вариант на този ATES модела за същата територия, изцяло автоматично генериран за всички извънгорски територии и без ръчни корекции на този етап.
По-долу можете да видите “картинка” на зонирането с оцветяването на зоните, а от ето този линк можете да отворите картата в Google Maps:

https://www.google.com/maps/d/u/0/edit?mid=1xMoGbiPUH6bjg5mvFjW7-bocEMjre5nD&usp=sharing

и “картинката”:

ATES_Bunderitsa_2022_Automatic_FINAL

Ако искате да заредите и разглеждате в Google earth, от тук може да си изтеглите файл, но  отделете малко време да настроите визията му (коя зона коя е >  Right click -> Properties -> Style,  Color да се смени оцветяането и прозрачността на всеки клас)


Ето и накратко как бе сглобен текущия модел:


1) Разделяне на територията на горски и извънгорски територии на базата „лесо слой“ от ГИС база данни на НП „Пирин“. За горските територии ATES класификацията е на база на „отворени пространства между короните“ (стръмни гори с малко дървета не защитават от лавини!) и за момента е с допълнителна обработка по локална информация (Момчил Панайотов).


2) Автоматична класификация на всички извънгорски територии. Ползва се изцяло ГИС-базиран подход подобен на ползвани в чужбина. Основа за анализа се ключови фактори на терена като наклон, форма на релефа (улей или ребро), за да се сметне вероятността лавина да тръгне от дадено място. След това се ползват и формули за alpha angle, за да се прецени до къде би могла да стигне лавина. Накрая цялата информация се комбинира, като се прилагат и различни видове стъпки за изглаждане, за да се получи финалния резултат. Много сметки, много компютърно време, но в крайна сметка готов резултат
J

Как можете да ползвате зонирането?

При планиране на маршрута си можете да видите през какви зони преминава той и да прецените, дали планирането отговаря на очакваните снежни условия и вашите умения. В общи линии, терен който е “предизвикателен” или по-сложен се препоръчва за малки групи, опитни хора с добри умения за преценяване на теренните и снежните условия или водени от опитен ски водач. Не е добре да планирате преминаване през такива терени, ако се очакват снежни условия с вероятност от падане на лавини.

Имайте предвид, че за извънгорската част ATES модела е изцяло автоматично генериран и на тази фаза не са прилагани ръчни корекции на база на експертно мнение. Това се прави при очевидни малки „дефектни“ зони или пък при наличие на локална информация за зони, които са класифицирани като по-малко опасни на база на малки наклони, но реално ние ги познаваме като опасни на база на налична история за падали големи лавини.


Резултата е само първата стъпка и част от надяваме се по-голям проект, в който се целим да приложим автоматичния алгоритъм и да сглобим ATES модел за алпийските зони на Пирин и Рила. За това сме отправили вече „предложение“ за сътрудничество с дирекциите на НП „Рила“ и НП „Пирин“ и МОСВ и се надяваме те да проявят интерес, защото според нас ще е конкретна стъпка към повече безопасност за зимните посетители на прекрасните ни планиниJ

Проекта има и други възможности за развитие и интересни идеи, които ще ги запазим тайна засега J

“Приятно и безаварийно” в красивия Пирин на всички!