„Щастливите изходи“ в края на най-слабия ни ски сезон
17 April, 2023 - 20:40
Автор: mp2
„Щастливите изходи“ в края на най-слабия ни ски сезон
Ще се опитам да е кратко.
Леко, даже не съвсем леко съм притеснен.
Зад гърба ни е по-голямата част (за повечето и цялата част) от най-слабия ски сезон, който си спомняме. Снега го нямаше, а когато го имаше беше като лека шегичка – прогноза за „30 сантиметра“, ама в крайна сметка „щастливи сме и на 10“. Температурите бяха крайно високи, дъждовете не бяха необичайни.
Всяка година пълня по един Word файл, който си кръщавам „Weather and avalanches“ (Време и лавини). Обикновено вътре пише за снеговалежи, ветрове, лавини, ситуации. Тази година има по-скоро подобни неща: „18-19.01.2022 – ураганен южен вятър. Удря 40 метра редовно на Рилски езера. Температурата там е около 0 или леко положителна. На х. Мальовица държи положителна. На моменти прехвърча, само по най-високото вероятно е мокър сняг, в по-ниското е дъждовно (Банско). „Пистите пак потичат на кал“…
Снеговалежи имаше чак на 20 януари. Хубава буря, започнала с мокър обилен снеговалеж и постепенно захлаждане. По принцип е добра ситуация, но не и със силните ветрове, които бяха заедно с бурята. В такива дни съм много „на тръни“. Причината е не само в снега, причината е в мисленето на хората. Дългата „суша и глад“ карат много хора да се наострят, едва ли не да се подготвят за „битка“. На опашките на лифтовете има едно уж приповдигнато настроение, но всъщност всеки е зареден с вътрешен хъс да „скъса останалите“ горе и да „разцепи първи“. Всички казват на глас „ще внимаваме днес“, но всъщност повечето хора нямат никакво намерение да внимават. Просто искат да са първи и са склонни да рискуват много, за да са първи…
На 21.01.2023 г. излезнахме към Втора тераса с групата на лавинния курс „Второ ниво“ на БАССЕС. С курсовете Второ ниво е много особено. Хем искаш да покажеш на хората правилно мислене, хем искаш да им покажеш „нещо интересно“. Обикновено навлизаме внимателно с дискусии на ситуацията и очакванията към дъното на Втора тераса, където на късото стръмно склонче под скалите правим бързи тестове и наблюдения. След това обсъждаме, как масово хората правят грешка и катерят лежерно по склончето под „Малкия петел“ без да съобразят риска да бъдат ударени от идваща от високото лавина, а ние демонстрираме „правилно минаване“ с бърз преход до голямата скала отсреща, скриване зад нея, после бърз преход един по един за пресичане на въпросното склонче и излизане на хълмчето със стълба от зимната маркировка и продължаване по него. И сега направихме така. Може би на някои хора им се стори пресилено, но правилата са си правила. Бързият ни компресионен тест преди това беше показал наличие на мека снежна дъска върху по-пръхкав сняг. Отцепваше се лесно (CT3), но не потегляше. Малко по-късно, в основата на „склона“ при качването нагоре към Еленино езеро беше втората ни точка за „изследване и осмисляне“. Изиграхме го добре – обсъдихме, че снега не ни харесва съвсем, че можем да намерим безопасен път нагоре благодарение на сериозното общо безснежие, но от къде ще слезем? И няма ли при опита да намерим хубавите големи петна със сняг за спускането да навлезем в по-стръмни терени, които може да потеглят? Job well done, сценката е изиграна добре, дискусията мина хубаво и всички се съгласихме да се връщаме. Част от упражненията на „Второ ниво“ – да умеем да се откажем и да се върнем. Аз останах последен, за да съм сигурен, че групата е ОК надолу и няма да има „изгубен в буря“. Всички се изнизаха един по един надолу, остана само един човек. Аз стоях горе на сигурно и гледах ту него, ту хвърлях по един поглед към скалите горе високо. И изведнъж погледа ми засече нещо странно. Движение? Да! Всичко. От стръмното снежно поле под скалите се беше отцепила дъска и се засилваше право към онова местенце, където последния човек от групата ни все още се спускаше внимателно. Изкрещях силно „Лавина. Истинска. Давай бързо надолу!“ с неприятното усещане, че може би е късно. За щастие лавината се засили към голямата скала и спря в нея… Онази скала, зад която се крием и си изчакваме реда, за да пресечем един по един склона… Същия ден се оказа, че е паднал целия източен склон на Мусала. И „Лавината“ на Витоша.
Защо пиша всичко това? На първо място, защото преди само два дни наблюдавах как опитни хора се движат през това място „в пакетче“ и между тях няма повече от метър и половина дистанция. Очевидно не слагаха в съзнанието си опция „ако падне склона отгоре“. Замисляли ли сте се, какво ще стане, ако група от близко движещи се нагоре с панти хора бъде ударена от лавина? Ските може да не откачат, защото „точките са заключени“ за катеренето нагоре. Обикновено дрехите са разкопчани или свалени, защото при изкчаването е горещо. А в лавините хипотермията е фактор след първия час, но само при добре облечени хора! Ако човек по термо бельо бъде затрупан от лавина, хипотермията вероятно ще е бързо настъпваща! И на всичкото отгоре, най-кошмарното е, че ако лавина затрупа близко движещи се хора, вероятно няма да остане никой „отвън“, който да види ситуацията и да реагира!
След тази буря в края на януари имаше период с брутални северозападни ветрове, още малко сняг в Пирин и Рила и доста повече в Стара планина. Хубава, истинска зима. Но пак резултата за „големите ни планини“ беше почти никакъв сериозен сняг. И след това нови „никакви хубави валежи“, мижава ситуация с повече вятър и топло, отколкото зима. В края на февруари даже си имаме „сахарски гостенин“ – сняг с пясък, който формира един от онези неприятни жълти слоеве, на които „никога не можеш да имаш вяра“. Те привличат топлина, често се нагряват дори под малко нов сняг и предизвикват лесно плъзгане на новия сняг.
След това, в началото на март имаше един мижав снеговалеж, 10-на сантиметра, при това отново с по-високи температури. Без изненада, много лавини, за щастие плитки. След това пак затопля, в записките ми има: „Под 2000 м снега е малко, мокър, на места продънен, клековете стърчат здраво. Много зле е положението, билата прозират повсеместно! На по-високото снега е изтекъл на много места до жълтия слой. Жълтият слой е като кора от суграшица, 10-на см, над него има по-мек сняг, а най-отгоре друга кора от мъгла. Доста слаба комбинация.“
Ситуация, при която всички ние трябва да сме предпазливи и да се замисляме внимателно, къде точно караме ски!
На 8-ми март разбрахме за първата лавина с човек за сезона. Сериозен улей с много скали! Групата е направила едно добро спускане и въпреки много силното затопляне е решила да повтори към обед. Слънцето здраво е напекло склона. При навлизането в улея се отцепва малка дъска, но знака е пренебрегнат. След това при потегляне на човек в следващия, по-голям участък се цепи по-дълбока дъска, която го отнася. За щастие преминаването през две скални прагчета се разминава без травми и за щастие отнесения скиор не е затрупан от снега, може би и благодарение на активираната лавинна раница. Късмет. И повод за размисъл. Стръмен улей, припечен склон, топъл ден, греещо слънце и решение за повтаряне на спускане по обед?
Следват отново „слабо продуктивни дни“ с малки снеговалежи, чести ветрове, периоди със силни затопляния. В общи линии, най-слабия март, който си спомням. Първата по-сериозна буря идва в началото на април, интензивен нощен снеговалеж със силен вятър и очаквано изчистване сутринта. Ситуация „като по учебник“. Без изненада при контролното задействане на системите Gazex на Банско рано сутринта има лавини под всички от тях. Ясно се вижда, че има дъска, която се разпространява лесно след сцепване. Даже “задейства” и по-долен слой сняг. Това местенце се вижда добре от най-високия лифт на Банско и би трябвало да е стресиращ сигнал за всички. Но? Познайте? Да, точно така, една камара хора карат почти „един през друг“. Всеки гони първи следи, спускане след спускане се „тестват нови линии“, за да се установи, че навсякъде след средата на склона всичко се цепи и потегля много лесно. Но най-фрапиращия момент е, че има човек, който е завлечен от лавина в улея под горните Газекси. Не знам дали се сещате, но там улеят се стеснява, става все по-стръмен и в един момент достига до леден праг („ледопада“). Попаднеш ли там без контрол, ситуацията е от лоша по-лоша. Човекът явно кара сам, завлечен е и това е ВИДЯНО от хора, които са били на лифта. Познайте, кога се получава сигнал до ПСС? Веднага? НЕ! По-късно, друг човек, който си кара там намира една самотна ска и вижда буци от лавина. Притеснил се и е звъннал на ПСС. Лека полека става ясно, че завлечения човек е видян долу на пътеката с една ска, „поочукан“, без щеки (с пръчки в ръцете), а по-късно е потърсил и медицинска помощ. Сега си помислете! Повлечен от лавина човек! Видян! И никой не се обажда на ПСС, за да каже „Абе тук нещо така… може би не е зле да проверите…“??? WTF???
Нейде по-рано на друг печално известен склон на метри от пистите има и друга лавина, в която участва човек. Но там май „нарочно е съборена, за да се почисти“. Не знам, само чух…
Следва пак мърляво, но по-валежно време. Даже става като зима. За разнообразие в планините вали и сняг, не само дъжд, а даже решава и пак да подуха известно време ураганно. На 13 април се очаква изчистване и слънчев ден. Познавате ли, какво ще има на следващите редове? Разбира се – правилото, че най-опасен е първия слънчев ден след буря ще се спази отново! Лавина на Калините (стряскащо дълбока дъска), по обед лавина с огромен фронт на южния склон на вр. Отовица (горе-долу 1/3 от широчината на склона), на Мальовица по някое време пада лавина по западния склон на Камилата, която пресича „безопасната пътека за заслон БАК“. А междувременно, на вр. Мальовица има съборена от хора „плитка дъска“, а по-късно през деня съборена пак от същата група лавина в Заешкия улей. Пак „плитка“, но буците поне на мен два дни по-късно ми се сториха „достатъчно много“. Ден по-късно над х. Мусала има нова лавина с човек в нея, отново на източен склон, силно навят от югозападните ветрове в дните по време на бурята. Човекът има късмет и се измъква с лоша травма, но е могло да бъде и много по-зле!
Сега ми се ще да се замислим!
Хора, имаме проблем!
Тези неща по-горе се случват не при „междинни и неясни ситуации“, те се случват в очевидно опасни дни – след силни ветрове, след очевидно навяване! При затопляне! Случват се на склонове, които са стръмни, опасни, със скали! Склонове, на които човек НЕ ходи да кара в такива дни! Преди много от тези лавини във вездесъщия интернет има публикувани предупреждения, дори снимки на паднали лавини! А какъв по-добър знак, че е лавиноопасно, от това, че падат лавини?
И не, не казвам, че всички ние не грешим и не рискуваме! Но струва ли си да се рискува толкова очевидно? Силно се надявам всички ние да се замислим за това!
Между другото, има страхотна статия в The Avalanche Review, току що излезлия брой 4ти за годината. Страница 30. За много опитни хора, на които им се разминава на косъм. И техния анализ на ситуацията. Членовете на БАССЕС ще получат PDF по мейлите си, не е лошо да отделите 15-на минути, да го прочетете, да се замислите. Аз лично много се замислих!
17.04.2023 г., мрачна и дъждовна София, а в планините си вали нов сняг.
Момчи Панайотов
влез или се регистрирай за да пишеш коментари | 1141 разглеждания