Вчера, докато си бутахме колелцата из София, Изкукалия ми каза: "Абе Момчи, пиша от известно време история в рими за ски експедицията на Мальовица (Mad Goat Tour номер 2), да ти я пратя и ако я харесаш да я пуснеш в сайта, а?"

И днес получавам това, което е по-надолу. Не се и замислих, дали да я пусна....

Четете и се кефете:)

Фрирайд мечта

Искам нещо да ви кажа, искам нещо тука аз да разкажа.
Ще извикам с пълен глас, ама няма никой в този храст.
Снегът вече е на киша, но нека аз сега да ви опиша.
На Мальовица как карахме и как добре си изкарахме.
Шумна група бяхме и в буса ний вилняхме,
В подножието по тъмно се появихме и за приключението заловихме.
Снегът, планината, гората, как да запазя в душата?

Знаете Момчи е виновникът да дойдем ний в тоз прекрасен кът.
Рожденият му ден отбелязахме, маршрута за утре набелязахме!!!
След тихата нощ, следва ходене с мощ.
Времето вън е чук, добре че не съм с махмурлук.
Храна, вода в раницата ръгваме, нагоре по баира тръгваме.
Красиви гледки извън стоманените клетки,
Няма да плащаш сметки и правиш странни равносметки!

Целта е ясна, а следата в снега прясна.
Първо качваме се на Безименен, връх с улей зашеметителен!
Къс, но дъха ти спира, нямаш сили за баира.
По време на почивка кратка, няма к'во да ти разправям батка,
Смях, закачки, никой не говори за коли и пачки.
Чакаме да дойде и последния, преливаме му вода и енергия.
Ама това не е пикник бе хора, ей сега идва зора!!!
Трябва като козите да ходим по скалите.
Със ските на гръб тръгваме по този ръб.

Ако това беше рап песен, припева става много лесен!!!
Жена и деца в София остави, на връх Мальовица върви,
Върха покори и Камината пущи!
Тук става въпрос за тези неща, за една сбъдната фрирайд мечта.

Гледай как Пънка върви нагоре и не мрънка.
И Митето не се оказа уморен, а от красотата запленен.
Бързо той нагоре панти, и на бавенето е анти.
Ето я и Надя, тя за почивка не сяда.
Нейните ски мязат ми повече на дъски,
Ама на нея не й пречи бесни завой да сечи.
За Галакси на бързо ще кажа - небезизвестен, но не е местен, кестен и ми мяза на пич свестен.
Ивчо ще кажа само мой герой, може да пие и кара яко той.
А аз по планините отдавна бродя, по стръмно много трудно ходя,
Да карам обичам и Изкукал се наричам.
Позволете да продължа разказа, но не как оная вчера ме отряза,
А за моята мечта, в Камината аз да плющя.
Оп, тук свърши ми листа, ще опитам на прима виста.


Почивката горе само отсрочва, спускането което след миг започва.
Първи завой, я, не труден е той.
Втори, трети, идат ми от раз, на Мальовица карам аз.
Краката стабилни, внимавай, линията не преебавай.
Спускането внася усмивка, обаче нека спра за почивка.
Момчи първи улея проучи и за пудрата научи.
Ний обаче не вярваме, тръгваме лично да проверяваме.
Втория след първия, след втория третия и така чак до петия.
Всеки изпита чувство незабравимо, в душата останало неоспоримо.

След такова спускане, имам нужда от отпускане.
Слизат всички от баира и се нареждат те за бира.
Почват отдолу хора да прииждат и за карането да завиждат.
Хора, яко беше, ама доста време се вървеше.
Дай сега да пием, да пеем и раждането на Момчи пак да полеем.
Тука няма други факти да доложа, някой да не изложа.
Само ще кажа весело беше и въобще не ми се спеше.

Следващия ден започна късно и май бельото ми е малко мръсно.
Няма никакво значение, след такава вечер не е никакво явление!!!
По вчерашните си следи тръгвай и не спирай да вървиш.
Страшна мъка е туй ходене, по баира нагоре бродене.
Но това крачене прекратявахме и върховете съзерцавахме
За почивки често спирахме и на върхове се нагледахме.
Защо след няколко часа и една бира каса,
Трябва да се прибираме, в града да се навираме?

Момчи "лош" човек, показа ни гледки навред под слънчевия пек.
И ни размаза, като Белия улей ни показа.
Мисля че нов свят открих и в душата си го скрих.
Мозъчната дейност спря, извън реалността се запря.

Обещавам тук ще се върна, планината ще прегърна.
Защото това е не са прости неща, това е сбъдната фрирайд мечта!!!

Изкукалия