Събота. 22.01.2005г.

8.15ч. сутринта. Поглеждам през прозореца към улеите. Виждам това, което искам, това, което чакам от миналия сезон.

Цяла нощ е валяло, пудра до колене!Нямам търпение, хапваме набързо, нахлузваме обувките, хващаме ските и сме вече на влека.Първите няколко пускания са по така наречената писта, кара се почти само шус, защото иначе можеш да затънеш някъде, само в малката дупка правиш 1-2 завоя и после пак.....Не смеем много много да влезем в улеите, много вятър, много сняг миналата нощ.....ще тръгне нещо със сигурност.Двама минават преди нас през най-безопасно изглеждащият склон - този с козирката.Все пак преди 2 седмици, Камен влекаджията е съборил цялата козирка.....Отиваме и ние!Влизане през козирката, завои за които сънуваш, условия, за които сънуваш.Перфектно.Плуваме надолу още няколко спускания, а думите са излишни





......вече сме почти при хижата и точно тогава пада първата....Виждаме трима човека, които сноват нагоре надолу по 4ти улей.Изглежда някой е загубил нещо....после се оказа, че Пьотър е загубил едната си ска, но след кратко търсене я е изровил.

А от долу прииждат ли прижда хора, някои пеш, някои с ратрака...

С Тото решаваме да не чакаме повече, туко-виж някой ни изпреварил - отправяме се към крайните улеи, въпреки прадупреждението на Чората, казваме му че ако нещо не ни хареса, ще се върнем.След като стигаме се чудим по кой улей точно да се спуснем.Този на който се образува голяма козирка не ни "допада" много, прекалено много скали има долу, ако не дай боже нещо стане, тези скали може и да са последното нещо, което ще видиш....връщаме се 1 назад.Тази работа, не ми харесва!Въобще!Много е навято, много е изтумбено!Тото решава да тръгне, аз оставам горе, "уж" достатъчно назад!Сърцето ще ми изхвърчи, като гледам Тото как изчезва зад ръба, за момент съм спокоен, защото нищо не се случва.......в следващия момент някаква скрита бомба гръмва под снега, смразяващ звук, който кара кръвта ти да замръзне, последван от свистене, като от сгъстен въздух...седя горе....и гледам как всичко на около 3-4 метра от ските ми потегля надолу.........към Тото.....А аз просто седя, защото съм безпомощен да направя каквото и да било, дори да извикам, няма да ме чуе.......Остава ми само да се моля, да не го застигне.......

В 1 момент чувам викове, но викове, от удоволствие .....Не се вижда нищо, а секундите са часове. В следващия момент виждам Тото долу, който "бяга у лево" и паралелно с него отдясно с тих грохот пада нещо огромно и пушещо, досущ като по филмите и спира чак на пътеката за старата хижа.Трудно се мърдам.Тото е добре, но си е забравил станцията в хижата.Махам с ръка, че се връщам назад, а отгоре виждам, че Чората е тръгнал към Тото, защото в последствие разбирам, че с Неда са си помислили, че един от нас е зартупан!Глупава постъпка от наша страна, която слава богу се размина без последствия.

Отиваме до хижата и пием бири, надявайки се малко да ни поотпусне тегавото психическо състояние в което се намираме.Изпиваме бирите и решаваме да отиваме да караме отново.Аз и Неда тръгваме, аТото иска да "поолаби" още малко.На влека ми казва по станцията, която вече е взел от стаята, че и 3ти улеи е паднал, точно в момента който изкачвам ръба на 6ти стълб и го виждам с очите си.Решаваме че ще караме само по пистата и по най дения склон - козирката.И отново и отново, докато вече не ни държат краката и решаваме на хапнем нещо, защото сме прегладнели.Докато ядем в столовата пристигат още членове на групата.Когато излизаме навън зада закопчаем пак ските виздаме че и козирката е "долу".

Побиват ни тръпки, та допреди малко карахме дам, снимахме се......Когато се качваме горе отиваме да погледнем и виждаме че има още нацепени огромни блокове които седят надвиснали, чакайки някой да им помогне да се "повозят" надолу...Продължаваме да караме, но само по пистата и по-голямата дупка отдясно на влека.Минаваме един слад друг, скачаме от козирката, кеееф с една дума!Най-накрая намирам най-високото място и се хвърлям оттам.Приземявам се малко кофти, малко по-назад от колкото трябва и сядам на ските, едната се откопчава.Слагам ги отново и потеглям.Качваме се пак горе и потегляме към същото място, защото е голям фън.Когато стигам там, не мога да повярвам на очите си!Целият склон е долу!От край до край!





А Дельо рови нeщо с Жоро(с който се запознахме след това) между огромните блокове, някои високи почти колкото човек.Слава богу, заклещила му се е само едната ска и след малко вече с помощта на Жоро е извадена. "Лунен пейзаж", казва Тото!И наистина е така, трудно си проправяме път през свлачището.После Дельо ми казва че е скочил точно по моите следи от козирката и всичко потеглило надолу......изтръпвам отново, като се сещам как точно на това место преди малко съм паднал!А Чората, цял ден ни врънка да се спуснем с него към Скакавица и да се върнем обратно.Е да, ама нас ни мързи.И добре че тръгва на там с още 1 псс-ар.Изравят 1 човек, който е седял около 6 часа затрупан под снега.Заровен!Пешеходец тръгнал сам по лятната пътека от Езерата към Скакавица!Успял с едната ръка да си освободи място за дишане, бил близко до повърхността!Чул разгораор и викал, така го чул Чората и с другото момче го изровили.

Късметлия! Като нас!

Къртача

P.S. Всички снимки от този ден са качени в галерия Рилски Езера 22.01.2005 г.