Кафето на БАССЕС

Кафето на БАССЕС (https://www.befsa.com/forum/index.php)
-   Ски терени и условия (https://www.befsa.com/forum/forumdisplay.php?f=6)
-   -   Червения улей 28/29/30.04.2018г. (https://www.befsa.com/forum/showthread.php?t=12624)

SixKillerVR6 08-05-2018 08:47

Червения улей 28/29/30.04.2018г.
 
И така... това е фото разказ за една стара мечта, залегнала в мен от години и постоянно чоплеща отвътре. Поради всевъзможни причини обаче така и не успявах да я осъществя. Освен разказа ще се опитам да опиша мястото, терена и условията, за да остане полезна информация за следващите авантюристи след нас. А кои са тези „нас“... ?
Да ви запозная с отбора:
1. „Дедо“ Ане - моят тъст, благодарение на който всичко разказано по-долу се случи по най - добрия възможен начин.
http://media.snimka.bg/s1/6170/038584535.jpg?r=0
2. Алекс - Моята половинка в живота / достойна дъщеря на „Дедо“ Ане /, която геройски и с усмивка през цялото време понесе всички премеждия.
http://media.snimka.bg/s1/6170/038584536.jpg?r=0
3. Аз ... обикновен „баир будала“ / сЧиор – мечтател /.
http://media.snimka.bg/s1/6170/038584773.jpg?r=1
Мечтата се зароди през годините излизайки сутрин на балкона и набивайки ми се в очите северния склон на връх Белмекен. Гледам склоновете и все си казвам колко яко би било да се спусне някоя линия там, но пък почти всичко е 100% лавинарник, отвесни улеи с огромни козирки или линиите са прекъснати от сериозни скали, а всичкия издухан сняг от билата горе се набива точно там. Само два улея остават незабележими за окото... дали има влизане в тях... а дали има излизане от тях? С времето нещата станаха ясни... за да разбереш трябва да видиш... тоест ще се ходи на място в пълна бойна готовност.
http://media.snimka.bg/s1/6170/038585045.jpg?r=0
По първоначални проучвания набелязаната цел е улеят непосредствено преди Червени връх. По кадри от Google Earth, справки с туристически карти, наблюдения от балкона и местността около Костенец, този склон изглежда перфектен за приятно спускане и добра разходка по интересни места. Нямам информация улеят да е спускан някога в миналото и затова си го нарекохме „Червения улей“ поради близостта му до едноименния връх / Ако някой има информация за минали спускания в улея и вече си има дадено име, моля да сподели за да коригирам текстовете /.
http://media.snimka.bg/s1/6170/038584534.jpg?r=0
Подхода към терена може да бъде направен по няколко различни маршрута, но най-достъпния от тях е през в-х Белмекен по билото към Червени връх.
Излизането обаче от долината след спускане е истинско предизвикателство дори за най-подготвените туристи, скиори, бордисти, алпинисти и всякакви други джигити. Клека е непробиваем, висок, гъст, ОГРОМЕН и е навсякъде. Няма никакъв шанс да стъпиш на твърда земя / сняг... ходенето е изцяло по стъблата на самия клек от клон на клон, от трън на трън и по гЪз и по корем.
Нашата група обаче... понеже в-х Белмекен не ни е особено интересен вече... решаваме, че ще си спретнем една експедиция, съчетаваща в себе си любими места в родната планина и напълно нови маршрути извън маркираните пътеки.

Програмата на експедицията беше следната:
1. Тръгване събота рано сутрин 28.04.2018г. с джип към язовир Белмекен и кантон Крайна / местност Кутлините /, като сме готови за 8км. ходене пеша от стената до кантона, ако пътят е затрупан от сняг.
2. Бивакуване в / около кантона, оглед на терена и условията, редуциране на багажа, ядене на мръвки и пиене на домашна ракия.
3. Потегляне за кръгов маршрут от кантона през „Змиевидната“ пътека посока хижа Белмекен -> на превала в най-високата част от пътеката се отбивам към връх Червени връх, а Алекс и Ане-то се връщат, за да ме пресрещнат от другата страна на маршрута ->продължавам по самото било към върха -> подминавам върха и се насочвам директно към улея -> спускане на улея -> връщане към кантон Крайна по дерето към Кутлините и пресрещане с Алекс и тъста ми.
4. Бивакуване в / около кантона, разбор на деня с обилно количество мръФки и домашна ракия.
5. 30.04.2018г. релакс и мързелуване цял ден под снежните склонове и прибиране обратно вечерта към 18:00ч.

Всичко започна по план... стягане на основен багаж, както и на мнооого допълнителен такъв... ако все пак стигнем директно с джипа до кантона, да си имаме всякакви екстри за къмпинг.
http://media.snimka.bg/s1/6170/038585046.jpg?r=0

И старт...
http://media.snimka.bg/s1/6170/038585047.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6170/038585048.jpg?r=0

Пътят за наше щастие беше проходим почти целия за джипа с изключение на няколко преспи, които ни принудиха да отметнем доста сняг.
http://media.snimka.bg/s1/6171/038585118.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6171/038585119.jpg?r=0

Поснимахме се по пътя /заслон Лева река/...
http://media.snimka.bg/s1/6171/038585120.jpg?r=0
Първи гледки към целта...

http://media.snimka.bg/s1/6173/038590485.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6173/038590486.jpg?r=0

На по-малко от километър преди кантона вече се наложи да оставим „коня“. Съответно конете станахме ние...

http://media.snimka.bg/s1/6173/038590487.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/s1/6173/038590488.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/s1/6173/038590489.jpg?r=0

Три курса до джипа за багаж и настроението вече е на МАХ...

http://media.snimka.bg/s1/6173/038590493.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6173/038590492.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6173/038590491.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6173/038590494.jpg?r=0

Оттук започва ядене, пиенЙе, разпределяне на багажа и ранно лягане.

http://media.snimka.bg/s1/6173/038590499.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6173/038590496.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/s1/6173/038590495.jpg?r=1

Луната се показва да ни изпрати към дървените нарове и спалните чували.

http://media.snimka.bg/s1/6173/038590498.jpg?r=0

След няколко отпускащи ракии, подплатени с много мезе полегнахме в кантона. Последва много бързо наспиване и се събуждаме с първите слънчеви лъчи.

http://media.snimka.bg/s1/6255/038754543.jpg?r=0

Бързо кафе, закуска, преглед на екипировка, метео-прогнози и последни уточнения за маршрута. По прогнози се очакваше хубаво време до обяд и следобедно разваляне с доста дъжд и гръмотевици. Това налагаше да действаме стегнато и организирано.

http://media.snimka.bg/s1/6255/038754544.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765223.jpg?r=0

Добре отпочинали и с много настроение поемаме с бодра равномерна, крачка по план. Пътечката е приятна, разнообразна, постепенно разкрива гледки.

http://media.snimka.bg/s1/6255/038754545.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765310.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765313.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765625.jpg?r=0

Неусетно се стига до превала, където би следвало да се отклоня в ляво от пътеката директно по ръба към Червения връх, а спътниците ми да се върнат, за да ме пресрещнат от другата страна в дерето.

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765420.jpg?r=0

Само че „Дедо“ Ане не го свърта, а и се притеснява за мен да ме пусне в пресечения терен сам, решава да тръгнат с мен поне в началото, за да проправя път в клека, с надеждата, че клека бързо ще отвори във височина и няма да е толкова трудно проходим. Да-Да... ама НЕ!

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765314.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765419.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765421.jpg?r=1

Приключението е пълно! Клека е непробиваем, дори в повечето време не може да се стъпи на твърда земя, а напред става все по-голям и гъст. Изцяло се придвижваме от клон на клон, пружинирайки нагоре надолу, лепим се обилно в смола, а игличките намират път и до най-милите места от човешкото тяло :)
Въпреки всичко компактната ни група върви стегнато, в ритъм и с постоянна усмивка. Ангел е водач, познава добре района и е въоръжен с къса брадва за близък бой, с която умело просича по някой клек, за да имаме представа накъде вървим и някак да минавам със ските. Алекс ни следва плътно подскачайки по клековите стъбла.

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765425.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765428.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765539.jpg?r=1

Лека полека все пак се откриват и първите хубави гледки.

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765541.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765427.jpg?r=0

Следва продължение... :cool:

SixKillerVR6 01-10-2018 13:48

Гледките са прекрасни, настроението е приповдигнато, времето се държи за сега... всичко изглежда супер... ОБАЧЕ... клека сякаш няма край и ни изпива силите много настойчиво. По първоначални планове тук трябваше да съм сам и да си бедствам сам. Затова съм си взел 2л. Вода, шоколад, енергиен десерт /бар/ и два пакета с ядки. Ами другите двама, които трябваше да се върнат? ...
Те са със по една вода и една дрешка... все пак трябваше да вземат провизиите като се върнат, за да ме пресрещат от другата страна. Времето напредва бързо и вече губим надежда за излизане от клека, но сме твърде далеч, за да се връщаме обратно и турът продължава. Все пак по някое време преди обяд се появяват истинските пейзажи и клека започва да отваря бързо. Това ни дава нови сили и ни показва колко сме нищожни на този природен фон.

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765640.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765546.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765542.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765638.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765637.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765639.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765547.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765566.jpg?r=0

През цялото време козела на БАССЕС ни пробива партина... вървим точно в неговите стъпки и постоянно забелязваме пресните му следи и изпражнения, но него така и не виждаме.

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765544.jpg?r=4

И така къде на шега, къде на майтап... все пак изкачихме заветния Червен връх.
Баир Будала Тийм е на върха!

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765565.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765567.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765568.jpg?r=0

Най-накрая идва време за заслужена почивка и опустошително изяждане и изпиване на всички провизии. Няма нужда да обяснявам за какво блаженство става дума в такъв момент на такова място...

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765571.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765572.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765569.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765641.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765642.jpg?r=0

Оттук натам се очаква малко ходене до улея и само спускане и слизане надолу. Заживяваме в илюзията, че трудното свърши и ни предстои приятна разходка и каране обратно до кантона.
Починахме добре, без да бързаме, времето беше с нас. Часа беше около 12:00 по обяд и слънцето печеше стабилно вече. Краката едвам се надигат след почивката и леко треперейки отново тръгваме да търсим влизането в набелязания улей.

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765573.jpg?r=1

Не след дълго виждам за първи път така мечтания от мен улей :woow: :appls: :crazy: ...
... и точно в този момент козела на БАССЕС прави грациозен скок пред мен и потъва в улея :sho: ОГРОМЕН, рогат и красив козел... мам*а му ... пусна се първи в улея :treeskiing: За секунди вече ме гледаше умно от ниското долу и бавно, спокойно се изнесе в клековете.

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765574.jpg?r=1

Улея е лесно разпознаваем заради голяма скала в самата среда на склона, която го разделя на две в средата.

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765577.jpg?r=0

Козирките са си леко притеснителни за мен и имаха места готови да паднат спонтанно от топлото време, но имаше и малък участък в който можеше да се влезе директно, ако имаш по-здрави и по-кафяви гащи. :lol:
Аз обаче не съм нито толкова екстремист, нито толкова физически подготвен, нито пък съм ПРО-сЧиор.
Имах и желание да приложа на практика наученото покрай БАССЕС-ци.
Не губих никакво време и започнах подготовка за влизане.

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765575.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765576.jpg?r=1

Ще си правя осигуровка в снега и ще влизам на въже в улея, за да имам възможност да огледам спокойно, да преценя дали е по възможностите ми и дали няма да си събирам багажа и да хващам пешеходната алея надолу :cool: .

http://media.snimka.bg/s1/6262/038768261.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6262/038768262.jpg?r=0

Докато аз се готвя за гмуркане, Ангел и Алекс търсят безопасно слизане в улея. От двете му страни са отвесни скали и слизането пеша също е приключение. Все пак стигат до централната скала, за да запазят първи ред за спектакъла. Също и да направят някоя снимка.

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765580.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765579.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765581.jpg?r=1

Настаняват се удобно в ложата

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765583.jpg?r=0

И как без едно селфи в центъра на събитията :cool:

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765584.jpg?r=0

Влязох успешно, осигуровката държеше чудесно и всичко мина плавно и спокойно. Улея не е нещо впечатляващо като наклон и широчина. Тамън като за моите скромни възможности. Хем да ми повдигне адреналина стабилно, хем да покарам сравнително безопасно и с кеФфф.

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765582.jpg?r=1

Без да се бавя много, понеже снега беше на границата да стане кофти пластелин, събирам инвентара и тръгвам за така чаканите няколко завоя.

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765585.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765586.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765587.jpg?r=1

Снега в улея беше добре и се получиха няколко мазни завоя, а надолу вече беше размекнал доста + доволно количество Сахарски пясък отгоре. Не беше мечтаното каране на края, но беше супер емоция.
...

SixKillerVR6 01-10-2018 14:05

И така с огромна усмивка и облекчение вече знаех, че съм закрил сезона пуснах се до където мога със ските и трябваше някъде там в края на снега да се чакаме и да продължим надолу по пътека. Времето вече ни затваряше, облаците настъпваха бързо и трябваше да се изнасяме.

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765588.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765589.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765590.jpg?r=1

От тук мисля да спестя повечето информация, понеже мога да напиша книга в два тома за връщането от този улей, през тази долина, в тези условия. :wacko: :aha: :wub2:
Последва загубване в клека и трудно събиране на групата, немислимо огромен клек през цялото време до кантона, не сме стъпвали на твърда земя в продължение на часове. Тук вече клека е в пъти по-огромен от онзи горе... когато се качвахме.

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765592.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765594.jpg?r=1

Нямам думи да опиша колко се скапахме и как съм се молил да имам сили да стигна до къщичката, а ми оставаха 500 метра до нея.
Но точно когато започнеш да се скапваш физически и психически ти се появява една ей такава красота:

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765595.jpg?r=0

Бяло минзухарче, което за мен е рядкост.
... и ти идват силите и настроението за още ходене :weight:

След връщането ни в кантона времето бързо се развали и заваля, а ние мислехме, че имаме сили само за леко хапване и заспиване на мига...
Е... и тук ни се разминаха плановете... След такова приключение колкото и да си изморен, настроението е приповдигнато и никой не иска да свършва този незабравим ден. Няма да уточнявам количествата домашен 43* еликсир който се изпи, както и мръвките, които се изядоха :popcorn1:

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765596.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765598.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765599.jpg?r=0

А какво по-хубаво да имаш още един ден на разположение, за да оцениш какво си преживял.
След обилно консумиране на храна и напитки си полегнахме и поспахме като новородени бебета :cool:
На следващия ден имахме време да си спомняме, анализираме, преразказваме, да се поснимаме и помотаем, а накрая и да си тръгнем към забързаното ежедневие.

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765605.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765612.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765601.jpg?r=1

Ей там бяхме:

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765614.jpg?r=0

И съм горд от това:

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765615.jpg?r=0

И не само аз:

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765616.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765617.jpg?r=0

И пак ще се върнем!

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765609.jpg?r=0

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765610.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/s1/6261/038765611.jpg?r=0

Благодаря за търпението на всеки, който е прочел всичко изписано от мен по-горе. Моля да ме извините за закъснението на продълженията, но все не остава време за това.
Поздрави и натягайте "апаратите", че не остана :treeskiing:

mi11er 02-10-2018 21:44

:thmbup:

Capelle 03-10-2018 11:42

Евала :thmbup:
Вече мислех, че няма да довършиш историята след тази 5 месечна пауза ;-)
Било е наистина забавно и емоционално - давай все така.

SixKillerVR6 04-10-2018 06:58

Благодаря... аз самия взех да се чудя кога ще довърша темата, но по-добре късно от колкото никога. :cool:


Всички времена са по Гринуич +2. Времето сега е 03:56.

Powered by vBulletin® Version 3.7.0
Copyright ©2000 - 2020, Jelsoft Enterprises Ltd.