Здравейте приятели! Искам да ви се похваля, че след този ад които минах миналия уикенд се завърнах отново към любимото си занимание! Ще се съглася с Ники, че вече не е същото и едва ли някога ще бъде.
Та докарах го до сгъвка на коляното около 95 градуса, което ми позволява нормално предвижване, тичане и най-важното естествена скиорска стойка.
За положението на кръсните връзки все още се гадае. Със сигурност са засегнати, защото си чувствам т.нар. ефект на чекмеджето в коляното, но е далеч по-слаб в сравнение с това което ми описват други пострадали. Някои не могат да спят, боли ги, ставата блокира докато ходят, усещат промените на времето и т.н. За щастие аз съм далеч от такива работи. Усещам само разместване на подбедрицата с няколко милиметра понякога, но не е съпроводено нито с болка, нито ми е дискомфортно, вече му свикнах.
Купих си шината която ми бе препоръчана. Ето тази:
http://www.thuasne.biz/thuasne/front...E0102291E16807
Цитат:
Първоначално изпратено от orthodoc
Karlos,
Шината,която си купил не може да се използува за ски,при положение,че ти е скъсана предната кръстна връзка.
|
Ортодок, не искам да поставям под съмнение качествата и професионализма ти, но съвсем не си прав. В магазина му ударих голямо пробване. Взех си нарочно по-малка защото са еластични и след няколко слагания ще ми пасне точно. Впрочем само след няколко часа носене мисля, че си пасна идеално. Казаха, че този модел е най-търсения. Ставала за ски и е желателно да се носи при трекинг на слизане. Изключително лека и удобна е. В интерес на истината докато я пробвах в магазина си помислих, че тия джаджи са за някакъв плацебо ефект. При напън си усещах пак разместването в коляното. След като им казах ми дадоха да пробвам една титаниова, за 1200 лв., и при нея същата работа. Впрочем тя приличаше малко на протеза и навяваше лоши асоциации. Не бих си взел такава. Казаха ми, че в началото това било нормално. Съвсем друго обаче беше усещането когато стъпих на пистата. След като уформих естествената скиорска стойка, и поех по писта Маркуджик 1 всякакво разместване в коляното изчезна. От 10ч. до към 13ч. чувствах коляното си все една никога не е имало травма. Противно на очакванията си затворих лифтовете, обаче последните два часа чувствах леки болки, но съвсем леки и много лесно отхвърлими. Даже се замислям дали да не си взема още една такава шина за здравото коляно. Понеже е еластична, колкото да стягаш не боли, а и държи ставата много добре.
Големи ядове имах с лифта на Маркуджик 2, особено при качване. Нужно си е повече от 100 градуса сгъвка, особено с тая гадна подвижна пътека, не знам кои я е измислил. Измествах се към края й за да ме хване седалката точно като се повдига. Това обаче хич не се харесваше на тея дето се возеха с мене, защото те поемаха силата, а и тамън след като са се настанили трябваше да се друсна и аз за да ги разбалансирам. Заради това най-много карах на влека Маркуджик 3. На пистите нямах проблем, но за съжаление не можах да карам любимата ми дисциплина, а именно неутъпкан сняг. Минах веднъж терена по диагонали и заключих, че все още е ми е рано за пудра. За нея си е нужна по-голяма сгъвка на коляното. В долните части където е по-равно се опитах да карам между клековете на два пъти, но честно казано все едно за първи път стъпвах на неутъпкан сняг. Дано с течение на времето да възвърна поне част от предишната си форма.
Естествено дори най-малките скокчета ги заобикалях доста от далече.
Следобяд слязох на Ястребец. Лифта там ми беше по-лесен. На качване е ок, защото е с откачащо се въже и седалката се движи съвсем бавно, но на слизане ми направиха забележка, че ставам още в началото, а не чакам да се завърти седалката на ляво и да се изправя на червената линия, както си му е ред. Аз обясних на лифтаджийте каква е хавата и, че не мога да си сгъна коляното повече от определен ъгъл. Те се сетиха за случая ми миналата година и казаха, че цял Боровец знаел за този инцидент. Искрено ме поздравиха и се зарадваха, че отново съм на ските.
Най-добре ми пасна наклона на Я3. Карах там най-много. Минах ги и другите, но понеже Я2 е по-стръмен ми беше малко дискомфортно. Спирах разбира се през няколко завоя и освен Маркуджик 3 никоя писта не можах да мина на един дъх. Имам усещането обаче, че след няколко качвания и това ще стане, с не бърза скорост разбира се.
Много ми се искаше да документирам първото си спускане след операциите, но за голямо съжаление фотоапарата ми се строши баш тогава. Заби, от студа ли, от какво друго и не помръдна. В къщи като му сложих други батерии, се оправи. Мисля идния уикенд да отида пак и тогава ще документирам поне едно от спусканията си.
Признавам, че последния месец съм занемарил възстановяването си защото се опитвам да работя на две места. Спрях рехабилитациите, а в кварталния фитнес се вясвам най-много два пъти в седмицата. Скоро ще напусна едната работа и ще имам повече време за възстановяване. Как мислите с повече зор дали ще стигна до към 120 градуса и ще се возя спокойно на лифтовете?
Силно се надявам това лято да си подкарам и колелото.