Цитат:
Първоначално изпратено от mishoni
В резюме, има два кофти момента: преживяването на първата "брачна" нощ с новата кръстна връзка, след като те пусне упойката (първият път наистина боли  ), и махането на дренажа. Всичко останало никак не е страшно  Спиналната упойка хваща само крака, който ще кърпят (плюс-минус малко около него), а най-забавният момент е, когато в операционната почнат да размахват разни долни крайници, а ти чак се чудиш "Абе, тва мое ли е, че не го усещам нещо?. |
Ето няколко разлики при различните видове операции. След упойката мен ме болеше яко около капачката от където е взета връзката. Дренажа не го усетих като го махаха, но първото вдигане на крака беше с адски мъки и болка при капачката, която след няколко вдигания поотшумява - трябва да свикнеш с нея
За спиналната не съм съгласен, защото ми я биха в 12:00, в 12:10 не си чувствах 2-та крака. По време на операцията усещах че се реже кост някъде, че се дупчи с бургия,но без болка усеща се само в таза като си наместват крака. В 13 излязох от операционната и здравият крак не мърдаше колкото и да го мъча. Към 14 успях да го местя но не много контролирано. След 30 минути вече го местих здравият крак и упойката беше пуснала, но болката се засили
Аз съм много доволен как върви за сега. Направил съм си списък и пиша общо взето всеки ден какви са подобренията след месец-два ще споделя всичко.
Днес бях първи ден рехабилитация (14ти ден от операцията, 7 дни без конци) Кракът го сгъвам 90 градуса. Стъпвам върху него без помощни средства от 11 дни. Упражненията ги правих през час ( 10-на серии по 10-15 пъти) от всяко упражнение. Списъкът го има публикуван някъде из темата.
Днес имаше електросимулация на мускула, ултразвук, масаж, упражнения и за финал развъртях велоаргометъра за 3мин.