@Nebel благодаря че си описал случката толкова точно и за това че ми помогнахте тогава.
Ако някой не е разбрал аз съм човека който имаше глупостта да бутне лавината на лале2 и къснетът да се измъкне невредим.
Както Nebel написа по-горе, влязох , или по точно паднах в склона по средата на линията на отцепване, там, където козирката е най-издадена.Карах под лифта и малко в ляво от него с идеята да се спусна там където козирката свършва и където имаше следи от каране.На 20-30 метра след стълба който е по средата на снимката пост-ната от Nebel, духна силен порив на вятъра и намали видимостта значително.В последният момент видях козирката пред мен и се опитах да завия или да спра но се усетих твърде късно и не успях.Тъй като се опитвах да спра ските ми бяха перпендикулярни на наклона и падхан от козирката практически с главата надолу.
След като паднах се претърколих няколко пъти и когато успъх да се изправя на ските си,усетих че целия склон е тръгнал.Успях да остана прав почти до долу докато снегът не ме вдигна , едната ми ска се откачи и снежната маса ме блъсна в гърба претърколих се 1-2 пъти и спрях.Изправих се за да не си помисли някой че съм затрупан и седнах да си почина и да се осъзная малко.Когато Nebel и приятелят му дойдоха вече си търсех ската.Попитаха ме дали съм добре и дали има някой затрупан, след това ми помогнаха да си намеря ската, за което им благодаря още веднъж.
Изчаках още 2-3 минути докато се оправя и направя 2 снимки и се спуснах до долната станция на лале 2,помолих един от лифтаджиите да се обади по радиостанцията на ПС за да им каже че няма никoй пострадал, след което продължих да си карам.
Разбирам какъв късметлия съм че останах невредим
и се надявам никога повече да не ми се налага да опирам до късмет.От мен толкова ,дано да съм изяснил всички неясноти.
Чао и безавaрийно
