Хелоу еврибади,
Нека и аз да попиша малко в тази секция споделяйки моите мъки, не че ще напиша нещо ново ама пък може и на някой да му се чете.
Към края на февруари направих един "полет" от около 50 метра (и аз го раздавам freerider-че). Автоматите на лявата ска не се отвориха и докато се търкалях надолу чувах "щрааааак-щраааааааак". Имах чуството че коляното ми ще се сгъне наопаки а болката беше неописуема. По някакъв нашин се добрах до вкъщи , а оттам съответно до бърза помощ, най-малкото защото ми трябваха болнични за следващите дни... не можех да стъпвам. Оказа се че не е нищо опасно, нищо счупено, нищо скъсано, даже коляното не се беше надуло и наистина след 2 седмици ми мина. Така реших пак да си покарам. При следващото каране обаче на въпросното коляно не му се доверявах съвсем и бях по-внимателен. Тогава мина без произшествия и се прибрах у дома жив и здрав... преди всичко здрав. Това обаче ме накара да мина към нови подвизи и така няколко дни след това отидох отново на планината и още при първото спускане (без даже и да падам) се чу едно яко щракване, коляното си остана сгънато на около 40° без никакъв шанс за помръдване, а "неописуемата" болка от миналия път беше 10 пъти по-яка. Този път дойдоха спасителите и месвалиха до долу с моторната шейна, а на следващтя ден трябваше да ходя на работа и този път не можех да си позволя болнични. Две седмици след това си направих ЯМР от която се видя че вътрешния менискус ЦЕЛИЯ (на парчета разбира се) се намира по средата на ставата и и пречи да се движи нормално а ПКВ е скъсана. Отидох на частен преглед при един прехвален специалист (май забравих да кажа че живея в чужбина
))...) спортен хирург които се занимава предимно със скиори . Той ми потвърди цялата картинка и ми обясни как ще протече операцията, без която няма да мине. Докато ми обясняваше имах чувството че съм при някои майстор които ми обяснява как ще ми ремонтира колата "... оттук пробиваме една дупка с бормашинка оттук ще брънем е едни клещи после го залепяме, закърпяме ...и т.н." Това обаче ме кара да се чувствам малко по-добре а сега чакайки операцията ми се струва че чакам да ми ремонтират някакъв уред и нямам търпение да го пробвам когато ще е готов.
Както и да е доктора ми каза че ще ми вземат някаква тъкан от жадната част на бедрото която ще бъде присадена на мястото на скъсаната връзка и ще бъде "монтирана" с някакви винтчета. Колкото до менискъса тъй като не може да бъде спасен ще трябва да се махне.
Така... иска ми се да попитам специалистите а и изстеадалите :
1. Тези винтчета как ви се струват? Завинаги ли остават или са саморазграждащисе (това забравих да попитам доктора)?
2. Тъй като оставам без вътрешен менискус ще мога ли да карам пак (аз карам телемарк отгоре на всичкото) и какъв е рискът от преждевременна артрозия (не знам така ли се казва тук му викат "artrosi preccoce")?
3. Колко време след такава операция ще мога да шофирам (това е жизнено важно за мен след както то ми е професията, а карам автобус не какво да е)?
Понеже ме беше страх да си загубя работата и не мога да отсъствам преди 30/06 се записах за операция за през втората седмица на юли... ще ви разказвам как е минало... ако не ви досаждам разбира се
Благодаря за вниманието и евентуалните отговори a presto!
P.S.въпросния доктор се казва Begnini и оперира в
Trento, Italia ако някои случаино го интересува... може пък и да го познава.