Разгледай единично мнение
Стари 08-05-2018, 08:47     #1
SixKillerVR6
Senior Member
 
Аватара на SixKillerVR6
 
Дата на присъединяване: Dec 2010
Местоположение: Kostenets/Plovdiv
Мнения: 336
Изпрати съобщение чрез skype; на SixKillerVR6
Начално Червения улей 28/29/30.04.2018г.

И така... това е фото разказ за една стара мечта, залегнала в мен от години и постоянно чоплеща отвътре. Поради всевъзможни причини обаче така и не успявах да я осъществя. Освен разказа ще се опитам да опиша мястото, терена и условията, за да остане полезна информация за следващите авантюристи след нас. А кои са тези „нас“... ?
Да ви запозная с отбора:
1. „Дедо“ Ане - моят тъст, благодарение на който всичко разказано по-долу се случи по най - добрия възможен начин.

2. Алекс - Моята половинка в живота / достойна дъщеря на „Дедо“ Ане /, която геройски и с усмивка през цялото време понесе всички премеждия.

3. Аз ... обикновен „баир будала“ / сЧиор – мечтател /.

Мечтата се зароди през годините излизайки сутрин на балкона и набивайки ми се в очите северния склон на връх Белмекен. Гледам склоновете и все си казвам колко яко би било да се спусне някоя линия там, но пък почти всичко е 100% лавинарник, отвесни улеи с огромни козирки или линиите са прекъснати от сериозни скали, а всичкия издухан сняг от билата горе се набива точно там. Само два улея остават незабележими за окото... дали има влизане в тях... а дали има излизане от тях? С времето нещата станаха ясни... за да разбереш трябва да видиш... тоест ще се ходи на място в пълна бойна готовност.

По първоначални проучвания набелязаната цел е улеят непосредствено преди Червени връх. По кадри от Google Earth, справки с туристически карти, наблюдения от балкона и местността около Костенец, този склон изглежда перфектен за приятно спускане и добра разходка по интересни места. Нямам информация улеят да е спускан някога в миналото и затова си го нарекохме „Червения улей“ поради близостта му до едноименния връх / Ако някой има информация за минали спускания в улея и вече си има дадено име, моля да сподели за да коригирам текстовете /.

Подхода към терена може да бъде направен по няколко различни маршрута, но най-достъпния от тях е през в-х Белмекен по билото към Червени връх.
Излизането обаче от долината след спускане е истинско предизвикателство дори за най-подготвените туристи, скиори, бордисти, алпинисти и всякакви други джигити. Клека е непробиваем, висок, гъст, ОГРОМЕН и е навсякъде. Няма никакъв шанс да стъпиш на твърда земя / сняг... ходенето е изцяло по стъблата на самия клек от клон на клон, от трън на трън и по гЪз и по корем.
Нашата група обаче... понеже в-х Белмекен не ни е особено интересен вече... решаваме, че ще си спретнем една експедиция, съчетаваща в себе си любими места в родната планина и напълно нови маршрути извън маркираните пътеки.

Програмата на експедицията беше следната:
1. Тръгване събота рано сутрин 28.04.2018г. с джип към язовир Белмекен и кантон Крайна / местност Кутлините /, като сме готови за 8км. ходене пеша от стената до кантона, ако пътят е затрупан от сняг.
2. Бивакуване в / около кантона, оглед на терена и условията, редуциране на багажа, ядене на мръвки и пиене на домашна ракия.
3. Потегляне за кръгов маршрут от кантона през „Змиевидната“ пътека посока хижа Белмекен -> на превала в най-високата част от пътеката се отбивам към връх Червени връх, а Алекс и Ане-то се връщат, за да ме пресрещнат от другата страна на маршрута ->продължавам по самото било към върха -> подминавам върха и се насочвам директно към улея -> спускане на улея -> връщане към кантон Крайна по дерето към Кутлините и пресрещане с Алекс и тъста ми.
4. Бивакуване в / около кантона, разбор на деня с обилно количество мръФки и домашна ракия.
5. 30.04.2018г. релакс и мързелуване цял ден под снежните склонове и прибиране обратно вечерта към 18:00ч.

Всичко започна по план... стягане на основен багаж, както и на мнооого допълнителен такъв... ако все пак стигнем директно с джипа до кантона, да си имаме всякакви екстри за къмпинг.


И старт...




Пътят за наше щастие беше проходим почти целия за джипа с изключение на няколко преспи, които ни принудиха да отметнем доста сняг.




Поснимахме се по пътя /заслон Лева река/...

Първи гледки към целта...





На по-малко от километър преди кантона вече се наложи да оставим „коня“. Съответно конете станахме ние...







Три курса до джипа за багаж и настроението вече е на МАХ...









Оттук започва ядене, пиенЙе, разпределяне на багажа и ранно лягане.







Луната се показва да ни изпрати към дървените нарове и спалните чували.



След няколко отпускащи ракии, подплатени с много мезе полегнахме в кантона. Последва много бързо наспиване и се събуждаме с първите слънчеви лъчи.



Бързо кафе, закуска, преглед на екипировка, метео-прогнози и последни уточнения за маршрута. По прогнози се очакваше хубаво време до обяд и следобедно разваляне с доста дъжд и гръмотевици. Това налагаше да действаме стегнато и организирано.





Добре отпочинали и с много настроение поемаме с бодра равномерна, крачка по план. Пътечката е приятна, разнообразна, постепенно разкрива гледки.









Неусетно се стига до превала, където би следвало да се отклоня в ляво от пътеката директно по ръба към Червения връх, а спътниците ми да се върнат, за да ме пресрещнат от другата страна в дерето.



Само че „Дедо“ Ане не го свърта, а и се притеснява за мен да ме пусне в пресечения терен сам, решава да тръгнат с мен поне в началото, за да проправя път в клека, с надеждата, че клека бързо ще отвори във височина и няма да е толкова трудно проходим. Да-Да... ама НЕ!







Приключението е пълно! Клека е непробиваем, дори в повечето време не може да се стъпи на твърда земя, а напред става все по-голям и гъст. Изцяло се придвижваме от клон на клон, пружинирайки нагоре надолу, лепим се обилно в смола, а игличките намират път и до най-милите места от човешкото тяло
Въпреки всичко компактната ни група върви стегнато, в ритъм и с постоянна усмивка. Ангел е водач, познава добре района и е въоръжен с къса брадва за близък бой, с която умело просича по някой клек, за да имаме представа накъде вървим и някак да минавам със ските. Алекс ни следва плътно подскачайки по клековите стъбла.







Лека полека все пак се откриват и първите хубави гледки.





Следва продължение...

Запоследно променено от SixKillerVR6 : 28-09-2018 в 15:23.
SixKillerVR6 Не е онлайн   Отговори с цитат