Разгледай единично мнение
Стари 01-10-2018, 13:48     #2
SixKillerVR6
Senior Member
 
Аватара на SixKillerVR6
 
Дата на присъединяване: Dec 2010
Местоположение: Kostenets/Plovdiv
Мнения: 336
Изпрати съобщение чрез skype; на SixKillerVR6
Начално

Гледките са прекрасни, настроението е приповдигнато, времето се държи за сега... всичко изглежда супер... ОБАЧЕ... клека сякаш няма край и ни изпива силите много настойчиво. По първоначални планове тук трябваше да съм сам и да си бедствам сам. Затова съм си взел 2л. Вода, шоколад, енергиен десерт /бар/ и два пакета с ядки. Ами другите двама, които трябваше да се върнат? ...
Те са със по една вода и една дрешка... все пак трябваше да вземат провизиите като се върнат, за да ме пресрещат от другата страна. Времето напредва бързо и вече губим надежда за излизане от клека, но сме твърде далеч, за да се връщаме обратно и турът продължава. Все пак по някое време преди обяд се появяват истинските пейзажи и клека започва да отваря бързо. Това ни дава нови сили и ни показва колко сме нищожни на този природен фон.

















През цялото време козела на БАССЕС ни пробива партина... вървим точно в неговите стъпки и постоянно забелязваме пресните му следи и изпражнения, но него така и не виждаме.



И така къде на шега, къде на майтап... все пак изкачихме заветния Червен връх.
Баир Будала Тийм е на върха!







Най-накрая идва време за заслужена почивка и опустошително изяждане и изпиване на всички провизии. Няма нужда да обяснявам за какво блаженство става дума в такъв момент на такова място...











Оттук натам се очаква малко ходене до улея и само спускане и слизане надолу. Заживяваме в илюзията, че трудното свърши и ни предстои приятна разходка и каране обратно до кантона.
Починахме добре, без да бързаме, времето беше с нас. Часа беше около 12:00 по обяд и слънцето печеше стабилно вече. Краката едвам се надигат след почивката и леко треперейки отново тръгваме да търсим влизането в набелязания улей.



Не след дълго виждам за първи път така мечтания от мен улей ...
... и точно в този момент козела на БАССЕС прави грациозен скок пред мен и потъва в улея ОГРОМЕН, рогат и красив козел... мам*а му ... пусна се първи в улея За секунди вече ме гледаше умно от ниското долу и бавно, спокойно се изнесе в клековете.



Улея е лесно разпознаваем заради голяма скала в самата среда на склона, която го разделя на две в средата.



Козирките са си леко притеснителни за мен и имаха места готови да паднат спонтанно от топлото време, но имаше и малък участък в който можеше да се влезе директно, ако имаш по-здрави и по-кафяви гащи.
Аз обаче не съм нито толкова екстремист, нито толкова физически подготвен, нито пък съм ПРО-сЧиор.
Имах и желание да приложа на практика наученото покрай БАССЕС-ци.
Не губих никакво време и започнах подготовка за влизане.





Ще си правя осигуровка в снега и ще влизам на въже в улея, за да имам възможност да огледам спокойно, да преценя дали е по възможностите ми и дали няма да си събирам багажа и да хващам пешеходната алея надолу .





Докато аз се готвя за гмуркане, Ангел и Алекс търсят безопасно слизане в улея. От двете му страни са отвесни скали и слизането пеша също е приключение. Все пак стигат до централната скала, за да запазят първи ред за спектакъла. Също и да направят някоя снимка.







Настаняват се удобно в ложата



И как без едно селфи в центъра на събитията



Влязох успешно, осигуровката държеше чудесно и всичко мина плавно и спокойно. Улея не е нещо впечатляващо като наклон и широчина. Тамън като за моите скромни възможности. Хем да ми повдигне адреналина стабилно, хем да покарам сравнително безопасно и с кеФфф.



Без да се бавя много, понеже снега беше на границата да стане кофти пластелин, събирам инвентара и тръгвам за така чаканите няколко завоя.







Снега в улея беше добре и се получиха няколко мазни завоя, а надолу вече беше размекнал доста + доволно количество Сахарски пясък отгоре. Не беше мечтаното каране на края, но беше супер емоция.
...
SixKillerVR6 Не е онлайн   Отговори с цитат