"СЛЕДИ" - ски филм

[*izkukal*]

Привет,

Представяме ви ски филма "СЛЕДИ".


Намерете ни и във ФБ.

Поздрави
от целия БАССЕС Екип + "СЛЕДИ" Екипа

[odar]

Очаквайте още информация скоро!

[tablatabla]

Какво да кажа?............................................. .......................................

[Maneco]

Първоначално изпратено отtablatabla

Какво да кажа?............................................. .......................................

Ще е велико, БРАВО на всички виновници за осъществяването на този проект

[mp2]

Малко така за разнообразие, понеже вече взехме от тези "хелмит камири" да забравяме, че писаното си е писано...

Една историйка покрай "пътуванията" в опит да хванем по някой и друг момент на лентата за филма:

http://befsa.com/?q=node/view/17979

[*izkukal*]

Как започна всичко за нас. Започна трудно разбира се. Питахме се "Ама ще стане ли?", "Как се прави филм!?", "Каквиса тези длъжности ... продуценти ... режисьори ... ами артисти !?"
Но се решихме и ето вижте виновника ! ->

Идеята дойде от Момчил Панайотов. Той е леко оплешивял младеж на 36г. Занимава се със ски повече от 15 години. Обича планината и зимата използва всяка свободна минута да покара ски с приятели. Обвързал е работата си с планината. Той е основател и главен водещ в образователната програма на БАССЕС за безопасно практикуване на зимни спортове в планината.

Пускаме ви откъс от сценария с който той ни привлече да заснемем филм насочен към старите муцуни, техните предшественици и много каране от техните наследници:

... аз се озовавам по дънки на Лалето. Трагедия пълна... Чак такава, че Асен казва: Батка, ако ще идваш тук горе с нас трябва да те науча да се пързаляш поне малко... Същата година вече се боря да оцелея на бабуните на Спас, а стръмното на Боби ми е от любимите, защото няма бабуни...
Асен е стар карач. В младите си години е тренирал в Славия. Съответно знае предимствата на обувките със щраймери и кара оранжево Lange с 4 щраймера в ерата, когато всички мечтаят за черупки. Има един японски ски (бахти якото..), май се казваха Нишезава и освен всичко останало успява да се сдобие с розов марков клин (много яко), с който няма как да не бъде забелязан на Спас (все има снимка нейде). Малко по-късно Асен получава правото да кара Московеца на баща си. Бързо това става най-състезателната кола, Асен я кара все едно е състезателно Субару. В общи линии всяко пътуване за ски е яка емоция
Следващата година са и първите опити в целото на Пампорово (ей от тогава ще се намерят и снимки). Нищо не става, а съм изчел 100 пъти техника делфин в книгата за ски...
...
Да разкажа и за бомбите понеделник, сряда, петък има бомба в Английската, само се събираме, уговаряме се след час и половина на Хладилника и .... 66 е безплатен, картата за ски е колкото един сандвич, а за да е по-арно и чичо Мишо ни пуска за още по-тънко да се возим на Спас. Няколко думи за колко велико място беше Спас, как всички хора се събираха там, как гледахме по-добрите какво правят и се опитвахме да подражаваме. Боговете са Камбата, Финци и Сашо къдравия, който бачка на лифта и е по-дрът (сиреч на над 20...) Екипите и карането им са супер куул ярко зелени и розови шушляци, вързани кърпи на клиновете, яко залепени крака, хиляди завои и яки разкрачки от скокчета.... За да е по-арно жената на чичо Мишо продава страхотно греяно вино в малка барачка под влека
....
Нейде в тия години започваме да караме все по-често с Анди Балевски (той вече е поотраснал малко и идва на Алеко), Геша, Косьо Катев (звънеца), там са и баткото на Венци (Драго), самата Венци (готино младо маце, по което се заглеждаме, а Асен даже се пробва да я бори нещо), най-разни други муцуни. Иво Алтънов е дупе и жули на Боровец... За други от съвременните муцуни също не мога да се сетя
...
...
През зимата на 1996-та аз съм първи курс... И така до 2-ри февруари , когато падат едни мижави 15 сантиметра, духал е як вятър През деня жулим на Горно лале, събаряме малки лавини, но това не ни спира. Отиваме на 4-ти улей на Големия резен (по-късно за по-лесно го нарекохме Булеварда), събаряме една по-мощна дъска, но и това не ни гипсира. На края на деня потегляме към Кумините, от където по принцип си се прибираме след всяко каране (по принцип сме имунизирани против проблеми, особено с лавини) Гледката отгоре на улеят е ужасна сняг има само в началото, надолу е трева. Аз налазвам първи, влизам към центъра и изведнъж всичко потегля За секунди съм нейде след средата на улея, единия крак е жестоко усукан. Геша се шашка горе, а Рени, която в този момент си е оправяла автоматите на борда пита Момчи къде е?. Геша: ами ей там долу, слезе с една лавина. Моето коляно вече започва да отича, но аз куфея и крещя. Все пак съм жив Вечерта обикаляме (аз на куц крак) в търсене на купон нейде из тъмна и мрачна София
...

Скоро още от разказа на Момчи.

За да подплатим чувството при четенето ето една важна галерия !!!


Незабравяйте да ни проСЛЕДИте във ФБ.
Поздрави
БАССЕС екипа