112? Only emergency? Да бе да!

[МорСКИ]

Върти ми се нещо в главата...

Преди няколко часа се върнах от един преход в Стара планина. х.Добрила - в.Ботев - х.Рай - х.Левски... 4 дни.
...Ден трети - х.Рай:
Събуждам се от ромоленето на дъжда. Естествено се излежавах до последно (кога друг път ще ми се отдаде такава възможност). Огледах се и видях, че не съм най-големия сънливец, та реших да се повъртя още малко в леглото. След миг в стаята влезе Дора и каза - дъжда спря, сега е момента да тръгваме. Облякохме се набързо, захапахме по вафла в движение и закрачихме към х.Левски. Мъгла, та две не виждаш. Не съм много наясно с времето ни на движение, но на "Баш Мандра" се засякохме с две момчета, запътили се към х.Рай от х.Левски. Обменихме по няколко думи и усмивки и продължихме да се изкачваме. На разклона "Петолъчката", последни метри качване за деня и от там следва само слизане. Сред мъглата засичаме момче и момиче, видимо слабо екипирани:

- Здравейте, ние сме към х.Рай. Надолу само такава мъгла ли е?
- Здрасти, мъглата е такава чак до хижата.
- Ами ние се чудим дали да продължим...?

Тук девойката надделя в решението си да продължават и така се разминахме. Още няколко крачки и на разклона се откри невероятна гледка... Облаците, като отрязани с нож, оставаха на сантиметри зад нас. А пред нас - слънце грее, та се нетрае. Приказка! Благополучно стигнахме до х.Левски, тоалетна, баня, храна и се отдадохме на следобедна дрямка. След час бях достатъчно отпочинал, та слязох в столовата да пия бира-две. Жорката се беше заел да изчислява общата денивилация, измината през целия преход. Към 19:00ч загрижени туристи от хижата ни попитаха "Не сте ли виждали момче и момиче да отиват към Рай? Трябваше да се "разходят" до там и да се върнат преди няколко часа!"

Уви - не се бяха върнали. В същото време в хижата влязоха двете момчета, които бяхме срещнали първо. Стигнали до Рай и решили да се върнат в Левски. Казаха, че другата двойка е тръгнала от х.Рай половин час преди тях и не са ги срещали по пътя насам. А мъглата продължавала да бъде все така гъста. Опитахме да се свържем по радиостанцията с вр.Ботев, с х.Рай... разбира се без никакъв отговор от тяхна страна.
Тук е мястото да спомена, че в х.Левски обхват няма нито един оператор, а по целия път към нря - само M-Tel... тук-там. Петте момчета от групата ни, скочихме да търсим загубените. Планът беше да се качим, колкото може по-високо, да се свържем с аварийния телефон 112 и да съобщим за случилото се. Поради щото имам немалък проблем с коленете, Анди ми бутна в ръката няколко хапа Диклак. И добре че беше тя, защото дясното ми коляно вече скърцаше болезнено, а не исках да се налага да ме носят наобратно. (Тенкю кифло!) Събрахме бусоли, топли дрехи, термоси с горещ чай и в 20:30ч тръгнахме нагоре.

Мрак! Мъгла! Ситен и пропиващ се дъждец! Вървим един зад друг и едва различаваш краката на предния. Излязохме от гористия пояс и изведнъж пред мен, сред мъглата изкочи една призрачна, рогата глава. Скапани крави, кво правят в това време навън? Закрачихме между тях, а те се разбягаха насам-натам из нощта. След половин час ходене, Станимир реши да пробва дали ще се свърже с централата. След няколко неуспешни опита, най-накрая:

- 112, добър вечер!
- Добър вечер! Има двама изгубени туристи някъде между х.Левски и х.Рай. Свържете се с ПСС - Карлово, вр.Ботев и х.Рай и ги уведомете. Ние сме група от пет човека. Тръгнахме от х.Левски да ги търсим и се движим към "Петолъчката". От там смятаме да се спуснем към х.Равнец!
- Ало...? Вие спасителния отряд ли сте? В кой град е това нещо?
- Ние сме туристи. Пет човека. Това е над Карлово.
- На кого да се обадя?
- Абе вие слушате ли ме въобще (последва повторно обяснение).

Продължихме на бърз ход към "Петолъчката" и по едно време изгубихме маркировката. Надух свирката два пъти, колкото въздух имах - без резултат. Оказахме се насред нищото! Жорката остана на място, а останалите се пръснахме в четири посоки да търсим маркировка. Някой кресна "Тука е!" и в същото време от другата ми страна, на няма и пет метра чух "ЕХООО". Ясно ми беше, че не е никой от групата. Извиках "ПАУ" и се затичах към гласа. След 3-4 крачки пред мен изкочи каменна стена... видях я твърде късно за да мога да реагирам по какъвто и да е начин. ТРЯС! Помислих си "Това пък, какво прави тука?"!

21:30 Заслона?!?! Абе къде се намираме? Ама той се намира доста под мястото, където би трябвало да се намираме в момента! Заобиколих и нахълтах през вратата. Нашите хора бяха се сгушили в едни стари одеала, целите мокри и треперещи.

- Има ли живи!? - Изкрещях смеейки се.
- Живи и здрави сме! А вие какви сте?
- Среднощния ви кошмар.

Тогава пристигнаха и момчетата. Стамбата се свърза със 112 отново за да им съобщи добрата новина. Ядосан разбра, че мърдите не са си мръднали дори кутрето за да се обадят на когото и да е. Дадохме им сухи дрехи, накарахме ги насила да ядат и да пият чай и в 21:50 тръгнахме към х.Левски. По пътя им разяснихме в подробности научния ми труд "Колко бира може да поеме човешкия организъм?" и в 23:00 бяхме на входа на хижата. Подсушихме се, стоплихме се и след това се посмяхме с бира в ръка.

Към 01:00ч се ориентирахме към леглата. Спахме докато се събудим, а след това вече не спахме. Закусихме и тръгнахме да слизаме към Карлово...

КРАЙ!



Какво ми се върти в главата?
- Загубилата се двойка са имали късмет в запас за този ден. На връщане от хижа Рай, изгубили маркировката в гъстата мъгла. Завалял дъжд. Напълно случайно попаднали на каменния заслон. И добре че в него има одеала!
- Тръгнали са слабо облечени, с една раница, с един телефон с паднала батерия, с малко храна и абсолютно никакво осветление.
- Не са познавали местостта!
- Централата 112 каква работа върши подягодите?

[Capelle]

Покъртителна история Морски.. Тоя 112 явно е за отбиване на номера за пред ЕС. Преди няколко месеца звънях на него да викам бърза помощ и после докторите ми се накараха, че съм звънял на 112, а не на 150...

[danvan]

Първоначално изпратено отМорСКИ

Върти ми се нещо в главата...

- Централата 112 каква работа върши подягодите?

Никаква!

Пак добре, че всичко е завършило благополучно

[Mitko]

Морски кога се е случила тази случка? Миналата събота и неделя ( 11-12 октомври) бях в района, минавах по маршрута заслон Ботев- хижа Левски, наистина коварно място за загубване в тези есенни мъгли.. без малко и ние да трябва да ходим да спасяваме едно хора от групата ни, за щастие се намериха сами ( с гпс).. В събота вечер в заслона се появиха едни безкрайно загубени туристи- мъж, жена , дете и куче, бяха тръгнали от Карлово за хижа Рай или нещо такова и съответно бяха изчезнали в мъглата, по някаква случайност се бяха озовали на заслона. Навън духаше студен вятър със скорост 40-50 км/ч, беше около нулата, с мъгла и видимост 2-3 метра.. и тримата бяха по къси гащи и анцузи, не знам как щяха да преживеят нощта навън..
Иначе.. не знам за 112, ама ми се струва, че най-добре да си записваме телефоните на местните ПСС-та и на тях да звъним при нужда, или директно на централата на ПСС.

[МорСКИ]

Благополучно... по чист късмет. Не искам да мисля, какво щеше да е, ако не бяха попаднали на заслона и се бяха набили надълбоко из южния Джендем. Абе 112 е хубава идея. Прекалено хубава за милата ни родна България.

А да не споменавам, че не бях учуден, като не установихме връзка с Ботев и Рай във времето им за сесия.

А като обяснихме това на операторката, тя учудено повтори "каква сесия"!

[МорСКИ]

Първоначално изпратено отMitko

Морски кога се е случила тази случка? Миналата събота и неделя ( 11-12 октомври) бях в района, минавах по маршрута заслон Ботев- хижа Левски, наистина коварно място за загубване в тези есенни мъгли.. без малко и ние да трябва да ходим да спасяваме едно хора от групата ни, за щастие се намериха сами ( с гпс).. В събота вечер в заслона се появиха едни безкрайно загубени туристи- мъж, жена , дете и куче, бяха тръгнали от Карлово за хижа Рай или нещо такова и съответно бяха изчезнали в мъглата, по някаква случайност се бяха озовали на заслона. Навън духаше студен вятър със скорост 40-50 км/ч, беше около нулата, с мъгла и видимост 2-3 метра.. и тримата бяха по къси гащи и анцузи, не знам как щяха да преживеят нощта навън..
Иначе.. не знам за 112, ама ми се струва, че най-добре да си записваме телефоните на местните ПСС-та и на тях да звъним при нужда, или директно на централата на ПСС.

Случи се вчера! Преди няколко часа се прибрах от там. На ПСС имаме телефони и с нас бяха двама ПССари. Но когато няма обхват, единственото решение е 112. За него ти трябва много малко обхват, без значение на кой оператор е клетката, просто трябва да си в мрежата. Може да звъниш и без карта в телефона.

А ние обхват нямахме. Трябваше да ходим още близо 30-40 минути за да имаме някакво покритие.

[Mitko]

мда.. неслучайно ЕС искаха да глобяват България заради този неработещ телефон 112.. не знам кво да кажа, пуснете някаква жалба-сигнал за тоя случай, иначе ще си остане само в тоя форум.. има нищожен шанс някой да реагира и да направи нещо..

[Къртач]

Евала Морски!

[rosen_talov]

Мдаааааа, първото нещо, което трябва да знаят операторите на 112 е коя служба как работи.
Липсва им обучение, но дано скоро се "ошлайфат".

За момента най-добрият начин, при инцидент в планината, си остава обаждането в централата на ПСС. Дежурният знае на кого да се обади във всяка една ситуация.

Да, 112 се избира и без поставен СИМ и при слабо покритие, но какъв е ефекта от това, когато оператора на знае как да реагира ...

[kibik]

това е от заглавната страница на ПСС

При нещастен случай, дежурни телефони:
Mtel, Vivatel: 1470,
Мобиком: 048/1843
БТК: 02 963 2000
Mtel, Vivatel - за справки или съвети: 1471

кой е заслона в който са се приютили загубените??

[ivorpetkov]

Като стана въпрос за х.Добрила: лифта от Сопот вчера е работил за последно и спира до април 2009 за профилактика.

[Къртач]

точно навреме за връх Амбарица

[МорСКИ]

Първоначално изпратено отkibik

това е от заглавната страница на ПСС

При нещастен случай, дежурни телефони:
Mtel, Vivatel: 1470,
Мобиком: 048/1843
БТК: 02 963 2000
Mtel, Vivatel - за справки или съвети: 1471

кой е заслона в който са се приютили загубените??

Телефоните ги знам! Полезни са да ги има всеки, мерси

Заслона е Бункера. Поне на мен така ми е известен...

[bob_beliata]

Преди 2 дни ползвах "услугите" на телефон 112.
След леко ПТП, се обадих на 112 за да изпратят КАТ.
Женицата с която говорих беше толкова съсредоточена да разбере точния адрес, на който се намираме, че през ума не и мина да попита
тежко ли е ПТП-то и дали има пострадали. След 3 часа като дойдоха
КАТаджиите почти ми се скараха че съм се обадил: "на този измислен телефон"

[ferdi_mruvkata]

Здравейте,

случайно попаднах на разказа на Морски. И какво да ви кажа ... цялата история ми е адски адски позната. Защо ли Ами всъщност щото и аз учасвах в нея. Да, наистина. Аз бях единия от загубента двойка. Честно казано ме е срам от случилото се ама какво да се прави. Явно е трябвало да се случи за да си имаме обица на ушенцата

Та искам да благодаря на момчетата дето са тръгнали посред нощ в гъстата като прясно мялко мъгла да ни прибират. Щото ако не се бяхме "сблъскали" с бункера щеше да стане мазало.

Благодаря Момчета!

[МорСКИ]

Първоначално изпратено отferdi_mruvkata

Та искам да благодаря на момчетата дето са тръгнали посред нощ в гъстата като прясно мялко мъгла да ни прибират. Щото ако не се бяхме "сблъскали" с бункера щеше да стане мазало.

Благодаря Момчета!

Такива неща могат да се случат на всеки! Повече маане на гащи по баирите и учене от грешки му е майката. Аз да не разказвам, от какви неща съм се отървавал на косъм, че тука има хора дето ще искат да ме бият после