Мега идиотия

[Vaya]

[Velio]

dear penis

[danvan]

Събота..
Евлампи Груев се търкаляше в топлото легло, като прасе в тикви, все още не можейки да се придума, просто да стане и да се изпикае. Мехурът му буквално беше пред взривяване, но да се изсули от кревата, в тоя толкова ранен час, никак, ама никака не му се щеше.
Евлампи работеше като шофьор на градски автобус, и тъй като вчера беше откарал жената и децата на село при тъщата, в това прекрасно утро той просто лежеше, наслаждавайки се на дългоочаквания покой. Нямаше ги дразнещите тънки гласчета, нямаше и кой да го навиква, като кундурджийски калфа, за материалните параметри на приноса му към семейния бюджет..... Можеше просто да си лежи, шастлив и безгрижен, като птичка божия, и да съставя светли и многообещаващи планове за почивните дни.
В главата му даже изплува неотдавнашният разговор с колегата Желю, който разказваше за това, как някаква пътничка, млада и не особено хубава госпойца, не могла да си плати глобата (гратисчийка), и предлагайки себе си в качеството на платежно средство, била с удоволствие и качествено употребена.

Най-сетне, не издържайки повече на налягането, Евлампи скочи и се запъти към тоалетната. С удоволствие остави вратата отворена. Отпусна струйника с въздишка на облекчение. В един момент го секна усилието да въздържи един прастар естествен порив, но след секунда размисъл, достатъчна да приеме факта, че е съвсем сам в апартамента, той се усмихна и разхлаби дюзата. Освободена за два дни оковите на съвместното съжителство, оная така дълго подтискана "злоба на роба" се отприщи, изразена в такава титанична пръдня, от която в съседния блок, целия фаянс, от третия до осмия етаж, се нацепи зигзагообразно. Удовлетворен и спокоен, Евлампи го изтръска грижливо, прибра го, после хвърли две шепи хладка вода на подпухналата си физиономия, огледа се и реши, вместо да се занимава с такива тривиални и досадни неща, като бръснене и закусване, веднага да се захване с изпълнението на плановете.
В следващата секунда вече държеше телефона.
- Ало, Жельооо, драсти бе, апап! Абе помниш ли, разказва ми за неква путка.... Не, бе, е онаа, дет без билет, тва.... Да! А така, тя! Аха! Ама телефона имаш ли и го? Екстра, давай, пиша... Така. Как за кво? Ми ти как мислиш, бе, датееба.... Ми естествено! Аре! И мерси! Кво? Е, не, нема да та покана и теб.... Хахаха. И аз на теб! Хаха! Аре, чао!
Евлампи набра заветния номер, уговори се със споменатата личност, продиктува адреса си, затвори и зачака. Не бяха минали и три минути и телефонът иззвъня. Груев изпсува и вдигна слушалката.
- Да?
- Альооу. Альоу, бе! - със забележим полуазиатски акцент произнесе някой от другата страна.
- Да, ало, кажете.
- Альо, тука Гюнер говори, бе. От Завет, дето съм. Селото. Разградско. Моят мама с вашта жена са разбрали нящо...
- Кво са разбрали, мен ми е през уя. А за теб, твойта мама и Завет, сефте чувам. Ти сигурен ли си, че немаш грешка?
- Не, бе!Гуруеви семейство, нали? Не разбрали, ми са уговорили, разбраха са, нали... Учили са едно времи на едно училищи. И приятелки са, така, нали. А па яз ма земаха да уча за конски дохтар - ветеренарното. Щот ного ни са брактисват офцити, козити... И да го оправям. И убави пари ша искарвам...
- Тва па кво ма интересува? И кво общо има, бе дееба?
- Не, бе, бате Лампи, те са разбираха, демек твойта жина каза на мойта мама, че яз, нали, ша живея у вазе, докат ми дават опщежитие. И после яз там ша живея, нали, по-натам. В стая.
- Квооо? Мамаидееб.... Ебах мааму. У нас, начи. И кога , начи, ша се явиш, Гюнер? Нали така беше?
- Ъхъ! Ми след два часа, накъде... Яз от гарата са обаждам, нали, подараци сам земал,нали, армагани, така.... Ша идвам след към два часа... Аде ся!
- В гъза си ги заври армаганите, педеразче ветеринарно, путка майна, катър ебан... - завика Евлампи в слушалката, но Гюнер вече беше затворил. Отиде в кухнята, извади бутилка ракия и на големи глътки изпи половината. Не му стана по-добре.
" Помак ебан, как ми са изсули на главата, баш сега. Ветеринар. Охболи, недоклатен. Смо да ми дойде, на втория ден го гона, на путка му майна. Ма и мойта, мамаидееба, екстра ма насади. Дума не каза за тоа, дигна си путката и - на село. И кво да го праа ся?"
На вратата се позвъни.
Евлампи, все още псувайки, отвори. На прага стоеше младата и не особено хубава госпойца, от разказа на Желю.
- Ааа, ти си тва, начи... Влизай, влизай, кво седиш така.
Влизайки, уруспията най-цинично и безотговорно му съобщи, че е в мензис, което хвърли нашия герой в още по-мрачно настроение.
- Еми тогава в другата......- започна той, надявайки презерватива..
- Знам кво ша кажиш - прекъсна го тя -, ама и там ни можи, щот имам маясъл и си турям едни свещички...
44 годишният водач на градски автобус Евлампи Груев усети как кръвта се качва в главата му и задавено просъска: " Абе, вие кво бе, наговорили ли сте са сички, бе мама му дееба?", на което не особено хубавата курва уплашено му отговори, че поне с устата и всичко е наред, така че да не се коси. Евлампи полуполегна-полупоседна на дивана и калтака се зае с обязаностите си.
- Педераз, бе, нещастник някъв.... Подаръци ш ми носи... На майка ти в онаа работа ги носи тия подаръци.... В Завет.... Абе дееба..... - той хвана с ръце главата на госпойцата и бързо задвижи таза си, методично насаждайки гордостта си в гърлото и.
- А кой ше го храни тук? Аз няма да го храня, да си ебе майката. Доктор ше ми става. Стой си там, пАси си овцете... Ама ше го изгона аз... Опааа, чакай че иде!
Евлампи свърши. " Три дни, я го изтърпя, я не. Ветеринар." Ставайки от дивана, той погледна момата и.....пребледня. Капчици пот избиха по не особено високото му чело. Гледайки неестествено оцъклените и очи, той внимателно я потупа по рамото, боейки се дори да си помисли това, което неизбежно си помисли.
- Ей, ти! Аре ставай вече...
Събирайки цялата си смелост, Евлампи погледна във все още отворената и уста и разбра всичко. От гърлото се подаваше края на презерватива. Курвата не дишаше.
- Кво става, бе? - завика той отчаяно - Всички откачихте, или кво, бе? Наговорихте ли се? А-А-А-А-А-А-А-А Мама му дебаааа!
Защура се из апартамента, чудейки се къде да дене трупа. Не успявайки да измисли нищо по-умно, вдигна тялото с треперещи ръце, излезе на балкона, огледа се внимателно на всички страни и го хвърли.
На вратата се позвъни.
Евлампи се посъвзе и стараейки се да не изглежда паникьосан, бавно отвори вратата. На прага стоеше Гюнер.
- Драсти, яз съм Гю....
- Запознахме се вече. Влизай, кво висиш кат мъдо там.
- А, мерси, добре заварил, яз армагани сам донел, нали, тука майка шапка ти оплете, за зимата, и на дицата тарлъци, и.... само ако може да ми покажеш, дека мога д ида така, малко по мене си, нали...
- Аааа, е там е кенефа - посочи неволният убиец и като видя гърба на госта, отиде в кухнята и довърши бутилката. Запали цигара..
На вратата се позвъни.
Евлампи пак изпсува и се приближи.
- Кой е?
- Аз съм, бе, комшу, Сандо, съседа отдолу. Отвори по-бърже!
- А, Санде, кво стаа бе? Влизай, влизай! Къв е тоа багаж дет си понесъл? Да не се изнасяш?
Сандо, помъкнал огромен сак на гърба си, с неотворена бутилка евтина ракия в ръката, веднага влетя в кухнята, тръсна тежкия сак на земята отвори пукницата и наля две чаши.
- Лампи, няма да повярваш....- нервно оглеждайки се, започна Сандо. Излизам преди малко на терасата да пуша и ..... си ебало мамата. Гледам - на простора виси неква жена. Приближих се - умряла! Не знам кво да праа, брат, донесох я тука, щот знам от мойта, че си самичък събота и неделя, да измислим нещо, - ти баща, ти майка, помагай!
- Ти мозък имаш ли, бе идиот? Ти побъркан ли си? Ти разбираш ли кво....
В тоя момент от кенефа се разнесе адски грохот. Евлампи, не издържайки повече изтича до вратата и заблъска с юмруци.
- Отваряй, Гюнер ли си, къв си! Кво напрай там, помак неграмотен!
Зад вратата - тишина.
Изкъртвайки я с крак, Евлампи онемя. По всичко личеше, че Гюнер за пръв и последен път в живота си, беше видял тоалетна чиния. Явно се беше покачил върху нея, явно е бил клекнал, явно фаянсът не беше издържал... Беше се спраскал почти на две. Почти. Защото по средата беше останало да стърчи остро като пика парче, на което се беше насадил Гюнер. На пода бавно се стичаше кръв, лайна и всякакви стомашни съдържимости на помака, а самият той сякаш извинително се усмихваше.
Евлампи тъпо наблюдаваше разтичащата се зловонна маса около мъртвия гост, когато долови звука от падащо тяло от кухнята. Излизайки от тоалетната, забеляза лежащия на пода, без признаци на живот, Сандо. Един поглед върху бутилката, от която покойника беше пил, изясни всичко. Накриво залепеният, явно непрофесионално печатан етикет, неумело намацан с лепило, мъртвата хлебарка до чашата..... Нямаше никакви съмнения какъв беше произхода на ракията. Така и не ги избиха тия мангали.
- Изрод алкохолен, напи се на евтина ракия, а - подритна трупа Евлампи. - Е, как е сега ментето, да та еба и теб... Кво ви стана днеска бе, мама ви дееба, все едно сте се наговорили...
На вратата се позвъни.
Евлампи, вече дори без да пита, отвори. На прага стоеше Сандовата жена.
- Здрасти, комшу, не си ли виждал моя пияндур? Пак се налива някъде, чума да го изпий. Не е ли минавал? А, ей, неговите чехли ли виждам в кухнята?
Жената изтича напред, и виждайки мъртвото тяло, се хвърли върху трупа и зави:
- Сандееееееееееееее! Санденце-е-е-е-е-е-еееее! Убиха ли те, изродитееееееееееее! Помоооооооооощ! Полицияяяяяяяяяяяяяя!
Евлампи мълчаливо откърти крака на табуретката и няколко пъти със все сила набримчи комшийката в главата. Скоро и тя се присъедини към компанията на гостите и млъкна. Завинаги.
Груев замъкна всички тела в коридора. Седна в кухнята и запали цигара. Минаха два часа. Нещо трябваше да се направи.
На вратата се позвъни.
Той дори не си направи труда да стане.Вече нищо нямаше значение.
- Влизай, не е заключено!
В коридора влезе Желю, старият рейсаджия и отдавнашен Евлампиев приятел.
- Здрасти, бастун, ти по телефона не ме покани, ама викам, дай да мина, последен курс правих с рейса, и без тва отдавна не сме се виждали...
- Да, отдавна - каза Евлампи, спокойно мислейки:" Е, да видим ти, пък, от кво ше умреш, курварино дърт?"
Дъртият курвар изобщо не го остави да чака. Умря от инфаркт, виждайки всички трупове. Ей така, както си седеше в коридора, наведе поглед, хвана се за сърцето и изхълца. А Евлампи просто го хвана за яката и го дотътри при останалите.
И внезапно му светна. Точно така! И как всичко си идва на мястото. Страхотно, че дъртия се е сетил да мине точно сега...
.................................................. .................................................. ..............................
Едва дочакал нощта, Евлампи пренесе в автобуса, един по един, цялата компания. Желю - на шофьорската седалка. Завърза го добре и седна на коленете му. Обърна се към салона.
- Е, потегляме, банда - извика весело, настъпвайки газта. - Наговорихте са, начи, да ма преебете, а? Ама сега Евлампи ше ви преебе сичките. Нахуйници с нахуйници. Ха-ха!
След един час вече бяха извън града. Евлампи през цялото време си тананикаше весели песнички, и постоянно говореше на компанията, само за да не се побърка. Внезапно замълча и спря. Отпред беше моста. Заключителният стадий на плана. Той отново запали цигара. Попита компанията, дали още някой не иска цигара. Никой не поиска.
- Е, добре тогава. Кво пък - да тръгваме!
Пак настъпи газта, и стигайки средата на моста, рязко завъртя волана наляво. Скочи в последния момент, претърколи се няколко пъти и вече лежащ на асфалта се заслуша, очаквайки плясъка.
Плясък нямаше.
Имаше оглушителен, страшен грохот, и от малкото корабче, наето за отпразнуване на сватбата на нищо неподозиращата двойка, и минаващо точно в този момент под моста, виковете "Горчиво!" и "Шастие на младите!" рязко се смениха с предсмъртни писъци, викове "Помощ!" и после тишина.
Но на Евлампи вече му беше през оная работа. Той тръгна към града, усмихвайки се и само лявото му око леко сълзеше потрепвайки отвреме на време. Вече пред самия вход на блока, Евлампи, странно ухилен, тихо промълви:
- Е, верно сте се наговорили, да ви еба мамата...

копирано от нета ...

[jmichev]

Това само Тарантино го е писал, да еба

Мноу добро! :boese:

[extremerider]

след това http://store1.data.bg/veleno/Videos/3GP/Skiing.3gp съм малко по-спокоен Лятото май всички трещим на воля

[Capelle]

Originally posted by extremerider@Sep 14 2006, 09:36 AM
след това http://store1.data.bg/veleno/Videos/3GP/Skiing.3gp съм малко по-спокоен Лятото май всички трещим на воля

Мухахахаххахахахаха сцепих се от смех.. Никииииии виде ли го тва беее !

[Ники]

Мда..даже медитирам в/у него

[Miro]

Вии са смеити, ма аз почти го направих оня ден докат пробвах новити Саломонски обувки...в банята... :ass:

[danvan]

и как са новите XWave 9

[МорСКИ]

Какво за изтрещяването през лятото? Ники помниш ли, като ти се обадих да ти се похваля за това

[Ники]

Originally posted by Morskia@Sep 18 2006, 01:34 AM
Какво за изтрещяването през лятото? Ники помниш ли, като ти се обадих да ти се похваля за това

ПомнА, помнА.....

[Version 7.0]

"За некой по-добър съм дори от еминем и 2Pac"

[Ники]

Originally posted by Version 7.0@Sep 18 2006, 10:23 AM
"За некой по-добър съм дори от еминем и 2Pac"

Това не е мегаидиотия.....това е класика. Все едно да сложиш клип на Травиата в тази тема...не го чувате вие Дражето.

[danvan]

По-голема идиотия не може да има! клик

[Miro]

Originally posted by danvan@Sep 14 2006, 03:57 PM
и как са новите XWave 9

ААА, Супер, на ламиниран паркет много добре се държат

[vafi]

Originally posted by danvan@Sep 18 2006, 02:10 PM
По-голема идиотия не може да има! клик

Ти мани тва , ама сега ако земе да закъснее зимата ( снегът е следствие ... ) представяш ли си кви работи ще ни накара да вършим шамана за да стане работата :stars: :boese: unk2:

[danvan]

Не смея и да помисля :stars: На витоша таралежи и други гадини има много

[korlitz]

тениска

[freeride]

[korlitz]

Олд Скуул Парти :love3: