Кафето на БАССЕС

Върни се   Кафето на БАССЕС > Ски терени и условия

Темата е заключена
 
Функции на темата Display Modes
Стари 23-01-2007, 16:41     #1
Capelle
Pocket Rocket
 
Аватара на Capelle
 
Дата на присъединяване: Dec 2003
Местоположение: Sofia
Мнения: 6,060
Начално

Най-после се очертава да дойде така чакания сняг...
Нека не повтаряме отново и отново грешки, които други вече са допускали. Някои фатални, други не чак толкова - не мисля, че това е най-важното, по-скоро отварям тази тема с цел да не потъват подобни истории в архива на форума и да може от тях да бъде почерпен целия опит на хората попадали в такива ситуации.

Започвам с историята за късният януарски сняг след дълго безснежие и напрегнато очакване за така мечтаните завои в пудрата...

Автор: Къртача

Събота. 22.01.2005г. 8.15ч. сутринта.Поглеждам през прозореца към улеите.Виждам това, което искам, това, което чакам от миналия сезон.

Цяла нощ е валяло, пудра до колене!Нямам търпение, хапваме набързо, нахлузваме обувките, хващаме ските и сме вече на влека.Първите няколко пускания са по така наречената писта, кара се почти само шус, защото иначе можеш да затънеш някъде, само в малката дупка правиш 1-2 завоя и после пак.....Не смеем много много да влезем в улеите, много вятър, много сняг миналата нощ.....ще тръгне нещо със сигурност.Двама минават преди нас през най-безопасно изглеждащият склон този с козирката.Все пак преди 2 седмици, Камен влекаджията е съборил цялата козирка.....Отиваме и ние!Влизане през козирката, завои за които сънуваш, условия, за които сънуваш.Перфектно.Плуваме надолу още няколко спускания, а думите са излишни


.....вече сме почти при хижата и точно тогава пада първата....Виждаме трима човека, които сноват нагоре надолу по 4ти улей.Изглежда някой е загубил нещо....после се оказа, че Пьотър е загубил едната си ска, но след кратко търсене я е изровил.

А от долу прииждат ли прижда хора, някои пеш, някои с ратрака...
С Тото решаваме да не чакаме повече, туко-виж някой ни изпреварил отправяме се към крайните улеи, въпреки прадупреждението на Чората, казваме му че ако нещо не ни хареса, ще се върнем.След като стигаме се чудим по кой улей точно да се спуснем.Този на който се образува голяма козирка не ни допада много, прекалено много скали има долу, ако не дай боже нещо стане, тези скали може и да са последното нещо, което ще видиш....връщаме се 1 назад.Тази работа, не ми харесва!Въобще!Много е навято, много е изтумбено!Тото решава да тръгне, аз оставам горе, уж достатъчно назад!Сърцето ще ми изхвърчи, като гледам Тото как изчезва зад ръба, за момент съм спокоен, защото нищо не се случва.......в следващия момент някаква скрита бомба гръмва под снега, смразяващ звук, който кара кръвта ти да замръзне, последван от свистене, като от сгъстен въздух...седя горе....и гледам как всичко на около 3-4 метра от ските ми потегля надолу.........към Тото.....А аз просто седя, защото съм безпомощен да направя каквото и да било, дори да извикам, няма да ме чуе.......Остава ми само да се моля, да не го застигне.......
В 1 момент чувам викове, но викове, от удоволствие .....Не се вижда нищо, а секундите са часове. В следващия момент виждам Тото долу, който бяга у лево и паралелно с него отдясно с тих грохот пада нещо огромно и пушещо, досущ като по филмите и спира чак на пътеката за старата хижа.Трудно се мърдам.Тото е добре, но си е забравил станцията в хижата.Махам с ръка, че се връщам назад, а отгоре виждам, че Чората е тръгнал към Тото, защото в последствие разбирам, че с Неда са си помислили, че един от нас е зартупан!Глупава постъпка от наша страна, която слава богу се размина без последствия.

Отиваме до хижата и пием бири, надявайки се малко да ни поотпусне тегавото психическо състояние в което се намираме.Изпиваме бирите и решаваме да отиваме да караме отново.Аз и Неда тръгваме, аТото иска да поолаби още малко.На влека ми казва по станцията, която вече е взел от стаята, че и 3ти улеи е паднал, точно в момента който изкачвам ръба на 6ти стълб и го виждам с очите си.Решаваме че ще караме само по пистата и по най дения склон козирката.И отново и отново, докато вече не ни държат краката и решаваме на хапнем нещо, защото сме прегладнели.Докато ядем в столовата пристигат още членове на групата.Когато излизаме навън зада закопчаем пак ските виздаме че и козирката е долу.


Побиват ни тръпки, та добреди малко карахме дам, снимахме се......Когато се качваме горе отиваме да погледнем и виждаме че има още нацепени огромни блокове които седят надвиснали, чакайки някой да им помогне да се повозят надолу...Продължаваме да караме, но само по пистата и по-голямата дупка отдясно на влека.Минаваме един слад друг, скачаме от козирката, кеееф с една дума!Най-накрая намирам най-високото място и се хвърлям оттам.Приземявам се малко кофти, малко по-назад от колкото трябва и сядам на ските, едната се откопчава.Слагам ги отново и потеглям.Качваме се пак горе и потегляме към същото място, защото е голям фън.Когато стигам там, не мога да повярвам на очите си!Целият слон и долу!От край до край!

А Дельо рови нищо с Жоро(с който се запознахме след това) между огромните блокове, някои високи почти колкото човек.Слава богу, заклещила му се е само едната ска и след малко вече с помощта на Жоро е извадена.
Лунен пейзаж, казва Тото!И наистина е така, трудно си проправяме път през свлачището.После Дельо ми казва че е скочил точно по моите следи от козирката и всичко потеглило надолу......изтръпвам отново, като се сещам как точно на това место преди малко съм паднал!А Чората, цял ден ни врънка да се спуснем с него към Скакавица и да се върнем обратно.Е да, ама нас ни мързи.И добре че тръгва на там с още 1 псс-ар.Изравят 1 човек, който е седял около 6 часа затрупан под снега.Заровен!Пешеходец тръгнал сам по лятната пътека от Езерата към Скакавица!Успял с едната ръка да си освободи място за дишане, бил близко до повърхността!Чул разгораор и викал, така го чул Чората и с другото момче го изровили.
Късметлия! Като нас!

Къртача
__________________
"Nothing is fucked here Dude, nothing is fucked. They're bunch of fucking amateurs!" - Walter Sobchak
"Fuck it Dude, let's go bowling!" - Walter Sobchak
2005/2006 - 42, 2006/2007 - 37, 2007/2008 - 36, 2008/2009 - 33, 2009/2010 - 37, 2010/2011 - 28, 2011/2012 - 38, 2012/2013 - 41, 2013/2014 - 26, 2014/2015 - 22, 2015/2016 - 24, 2016/2017 - 17, 2017/2018 - 20
17
Capelle Не е онлайн  
Стари 23-01-2007, 16:42     #2
Capelle
Pocket Rocket
 
Аватара на Capelle
 
Дата на присъединяване: Dec 2003
Местоположение: Sofia
Мнения: 6,060
Начално

История втора -

Автор: Момчи

Бих искал да разкажа на James една история, защото тези снимки много живо ми напомниха на нещо:

1997-ма, точно преди 10 години. Сух и безснежен януари. Ад. А ние сме млади надъхани "екстремисти". Нищо не ни спира... Миналата година всеки път сме се прибирали през улеят на Комините и сме се смяли на хората, които са ни предупреждавали за лавини. Защото там лавини не падат (поне когато ние караме), нали сме тествали вече...

01 февруари - първи 10-на сантиметра от Нова година насам. Вятър....
02 - горе сме, къде да сме. Времето е слънчево, горното лале работи. "Орем яко". Отиваме на 4-ти (Булеварда). Пресичам го бързо, склона задържа за секунда и 10 см дъска отлита надолу. Голем кеф че я съборихме.... Трябва да има кой "да почисти"......

късния следобед - газ към Комините. Нали е паднало малко сняг, трябва да се "отбележим". Пада лека мъгла. Стигаме и що да видим: В улеят сняг няма, само малко навято горе на стръмното. Аз се оправям, Геша ме изчаква, Рени си слага още сноуборда. Потеглям към центъра. Там е най-стръмно и има най-много сняг. Ще направя максимално много завои.... Навизам към центъра и нещо ме "гложди", решавам да завъртя наобратно. В този момент чувам Геша: "абе Момчи, я бягай от там, че нещо не ме кефи". Чувам, мисля, ама късно. В един миг склона под мен тръгва и рязко ме дръпва. Нема страшно, и преди ми се е случвало, ще спре... Ще спре, ама не... Ускорява и ускорява, бързо подминава средата на улея и продължава по камъните надолу. Левия ми крак нещо го изтегля жестоко надолу, огъва го и го усуква, натиска го надясно и надясно. Жестока болка. Единствената ми мисъл е: "ЕДИН КРАК ОТИДЕ, КАКВО ЛИ ЩЕ Е СЛЕДВАЩОТО?" За тази секунда през главата са ми минали хиляди мисли... Скоро лавината спира. Малка е, нали са само 10 сантиметра дъска. Но е запълнила половината улей... Едвам стъпвам на крака си. Вечерта се напивам доволен, че съм жив... После се започва - надутро коляно, прегледи по поликлиники, обездвижване, нагревки... (тогава не можеше просто ей така да стигнеш до Мазнейков или някой друг от добрите...). Никой не може да каже какво е.... А заваля. Ама яко... Метър, още метър. Приятелите карат ли карат, а аз всеки ден по нагревки...


Коляното си ми е болно до ден днешен. Аз си направих поуклите! Други не си ги направиха. Месец по-късно Асен едвам не загина там. Огромна лавина го размятка във всички подоки и накрая го изстреля на 10-на метра във въздуха и той "тупна" извън нея! Късмет! И Асен си направи изводите! Но други не успяха.
През март имаше страшни снеговалежи. Виктор беше излязъл в отпуск от казармата. Весело момче, много готино. Оставаха му десетина дни служба още и щеше да "удари шапката в земята". Но реши да направи едно спускане през Комините, за да закрие този велик ден "както си трябва"... Лавината беше с катастрофални размери. И той, и още едно момче си заминаха.... Виктор не успя да се уволни... Плочата му е долу на скалата, некролога на бука до нея. Всеки път като минавам от там спирам, спомням си за него, за хубавите дни на "Спас"... Почивай в мир Вики!

Дано се замислите! Дано не повтаряте нашите грешки! За това отделяме толкова много време и толкова усилия, пишем книжки, правим курсове.... Дано никога повече не се случват подобни неща! Дано!

И отделяйте по минута-две да спирате пред плочите на Виктор и Сашко, да си спомняте и за Техо! Те бяха като нас, нито са били по-луди, нито са били по-безразсъдни!
__________________
"Nothing is fucked here Dude, nothing is fucked. They're bunch of fucking amateurs!" - Walter Sobchak
"Fuck it Dude, let's go bowling!" - Walter Sobchak
2005/2006 - 42, 2006/2007 - 37, 2007/2008 - 36, 2008/2009 - 33, 2009/2010 - 37, 2010/2011 - 28, 2011/2012 - 38, 2012/2013 - 41, 2013/2014 - 26, 2014/2015 - 22, 2015/2016 - 24, 2016/2017 - 17, 2017/2018 - 20
17
Capelle Не е онлайн  
Стари 23-01-2007, 16:43     #3
Capelle
Pocket Rocket
 
Аватара на Capelle
 
Дата на присъединяване: Dec 2003
Местоположение: Sofia
Мнения: 6,060
Начално

История трета -

Размисли на Момчи в началото на миналия сезон:

Преди дни най-сетне намерих време да прочета ноемврийския брой на списание POWDER. Почти същите работи като друг път мнооого реклами, 2-3 материалчета за това, колко е хубаво да си мияч на чинии в курорт и да караш ски, малко платени материали за ски курорти и няколко страхотни снимки. Казвам почти , защото има и един необичаен материал за загиналите в лавини хора през миналия ски сезон в Северна Америка.

На първата страница на материална има 27 черно-бели снимки. Повечето са на хора под 30 години, има и на под 20. Така да се каже в началото на живота.

Зачитам материала започва с конкретна история за двама приятели, които са били наистина опитни преминали са начални курсове за лавинно образование, били са снабдени с лавинни уреди, тренирали са редовно с тях.

Завръщали се от хубав ден в планинските долини и им предстояло да пресекат последния склон преди да достигнат до зоната на ски курорта. И тогава се случило неочакваното склона подал и единия от тях бил погълнат от снежните маси. Както стана дума другият приятел е бил наистина подготвен веднага е пуснал уреда си в режим търсене и е започнал издирването.

Минали 5 минути нищо, минали 10 - нищо. Паниката започнала да го обзема. При всички тренировки се справял с намирането на заровената раница за под 5 минути, едно наистина добро време. На 15-тата минута прихванал сигнал и започнал сондиране. Помислил, че е уцелил тяло и започнал да копае. Било клон. Пак паника. Започнал да сондира отново и този път намерил тялото на приятеля си. Разчистил бързо пространството около главата му. Не дишал. Пак паника.

Някой от нас замислял ли се е дали наистина може да прави изкуствено дишане? За същото нещо се замислил в този момент и оцелелия скиор. Започнал опити, но приятеля му така и не възстановявал дишането си. Съвсем скоро пристигнали спасителите (на 20-тата минута, нещо за което надали можем да си мечтаем в България), а след минути и хеликоптера. Уви, вече било късно.

Най-черната статистика в лавинното спасително дело била потвърдена 75% от загиналите в лавини са загинали от задушаване. Четях този материал на черен фон и се замислях все повече и повече за ситуацията у нас. Колко хора са снабдени с лавинни уреди? Май мога да ги преброя на пръстите на двете си ръце. А колко много карат извън пистите... Колко хора могат да използват добре тези уреди и да намират много бързо затрупан човек? Май са още по-малко... А колко от тях могат да правят живото спасяващи операции. Аз не съм от тях, за повечето си приятели мисля че също не са... Е, чел съм, но и двете момчета, за които става дума също са били чели. И изобщо - ако нещо подобно се случи в България, какъв ли ще е изхода?

Продължавам да чета и не мога да спра да си спомням за случаи в България за огромните лавини от 22 януари миналата година на Рилски езера, за това как Къртача и приятели се бяха отървали на косъм, за това как там имало момчета, които нарочно се тикали в склона...


Размерите на дъските от 22.02.2005г. на Рилски езера. Колко ли тона са това?

Продължавам да си спомням за големите лавини на Банско, за това, как имаше смели момчета, които сутрин влизаха на газ, за да почистят склона... Спомням си и се питам какво ли щеше да остане от тези момчета, ако събрените от тях лавини ги бяха повлекли по огромния склон. Питам се и си отговарям при спомена как изглеждаха яките мури, смлени от същите тези лавини... Да не говорим пък за пълната липса на маркировка над тези улеи и за случаите, в които насред склона хора са ме питали: Извинявайте, а от тук надолу на къде да карам, за да стигна до кабинката?

Продължавам да чета. Споменава се и за абсурден случай, при който под трасе на лифт паднала лавина. Лифта се движел на няколко метра над земята и лавината ударила и убила 13 годишно момче, което се возилно на лифта! Чета и си спомням за новия лифт към Платото на Банско. А нима не си спомням как съм виждал паднали лавини по същия този склон?

Продължавам да чета. Започва интервю с Брус Темпър, човекът измислил първия лавинен уред и един от най-големите професионалисти в областта. Потресен съм от думите му : Повечето от хората, с които карам най-вероятно няма да успеят да ме открият навреме... Него, директорът на лавинния център на Юта, човекът който надали кара със случайни хора... Не искам да си задавам въпроса за себе си и моите приятели дали аз ще мога и дали те ще могат... А времето е наистина малко.

Ако в спешната медицина има златен час, то в лавинното спасяване има златни 15 минути. 93% от откритите затрупани за това време имат добър шанс да оцелеят. Голяма част от откритите след повече от половин час не са оцелявали... Това значи само едно: или те откриват приятелите ти и то много бързо, или губиш шансове. А за да те открият трябва да са подготвени да са чели, да са тренирали. Чели? Та нали преди малко правих равносметка колко книжки с основни познания за лавините сме продали. Срам ме е да кажа... Тренирали? Та нима не си спомням колко хора посетиха практичния курс по лавинна безопасност миналата година? Добре, че дойдоха приятелите, с които най-често караме...

А за уредите не ми се говори отворете всеки форум и ще видите теми с по 500 поста за най новите ски от по 500 и нагоре лева, кой какви ще си купи, какви автоматчета ще им сложи, как ще ги ваксира и ще отиде да си купи и сезонна карта за още 500, за да може да е първия в полямата пудра. Ааа, за лавинен уред тази година пари няма да останат, знаеш как е. Е знам, как да не знам - и аз се радвам на новото си яке, и аз ще се радвам да имам ново долнище, да не говорим пък за червеното голфче 3-ка с яката музичка вътре.

Продължавам да чета. Има интересни изводи за предпоставките за попадане в лавина. Най-вероятно е да попаднете в лавина когато:

1. Карате в познат терен;

2.Поемате рискове, защото наблизо има хора, които ви виждат. Имало две причини за това първата е, че всеки обича малко или много да се показва. Втората е в човешката природа все пак сме си стадни животни и се чувстваме по-сигурни, когато наблизо има себеподобни;

3. Прекалена надъханост да се постигне дадена цел изкачване или спускане от някъде;

4. Прекалено доверие в експерта хората се доверяват на решенията на по-опитните прекалено на сляпо;

5. Поемане на повече рискове в надпревара за по-добър сняг. Нещо, което ни беше чуждо до скоро, но толкова често виждахме миналата година на Банско.

Все причини, които са толкова тривиални. Не става дума за каране в супер диви места, не става дума за експедиции. Напротив типичната ситуация на попадане в лавина е ежедневното ни каране в познат терен, пред други хора, в бързане за по-добрия сняг...

А всичко това значи, че трябва точно сега, преди началото на ски сезона да седнем и малко по-сериозно да се замислим: колко сме подготвени за рисковете на извънпистовото каране, с каква екипировка раполагаме, прочели ли сме достатъчно, помним ли го, практикували ли сме скоро? И да вземем необходимите мерки да си прегледаме литературата, да си спомним основните теоретични нещица, да потренираме половин час с лавинните уреди.

Трябва и да си набием в главите едно нещо: Безопасен терен няма, има безопасни дни. И това трябва да го помним винаги, особено когато паднат така чаканите 30 или 50 см пръхкав сняг, когато най-сетне стигнем до мечтания връх, когато най-сетне имаме шанс да покажем колко сме добри...

Неприятен текст, нали? Но нека се замислим малко за написаното в него и да си помогнем да избегнем още по-неприятни неща....

13.12.2005г.. Доста притеснен: Момчил Панайотов
__________________
"Nothing is fucked here Dude, nothing is fucked. They're bunch of fucking amateurs!" - Walter Sobchak
"Fuck it Dude, let's go bowling!" - Walter Sobchak
2005/2006 - 42, 2006/2007 - 37, 2007/2008 - 36, 2008/2009 - 33, 2009/2010 - 37, 2010/2011 - 28, 2011/2012 - 38, 2012/2013 - 41, 2013/2014 - 26, 2014/2015 - 22, 2015/2016 - 24, 2016/2017 - 17, 2017/2018 - 20
17
Capelle Не е онлайн  
Стари 23-01-2008, 13:18     #4
Capelle
Pocket Rocket
 
Аватара на Capelle
 
Дата на присъединяване: Dec 2003
Местоположение: Sofia
Мнения: 6,060
Начално

История за лавината, в която загина Марио - хижар на х. Мусала
26.01.2007 г.
Автор: Capelle

След като видях набързо скалъпения репортаж по БТВ относно случилото се днес реших, че е редно да изложа фактите, в качеството си на един от хората, които бяха първи там.

Качихме се доста късно заради огромната опашка от английски, немски и прочее туристи на долна станция на кабинковия лифт. Около 11 часа бяхме на връх Ястребец, от където веднага забелязахме, че на склона в ляво от Маркуджик 3 (гледано отдолу) известен не без причина с името "Лавината" е паднала доста голяма лавина - тип снежна дъска. Не бяхме ни най-малко учудени, особено имайки предвид силния вятър придружен от нов сняг през последната седмица.

Малко по-късно се обадих на Емо Багера за да пусне предупреждение на сайта. Някъде към 12 трябва да сме били на горна станция на Маркуджик 3 - доволни от факта, че пистата не е обработена и ще можем да покараме по пърхавия, пожален от ратрака сняг. За нещо повече от това не сме си и помисляли, тъй като на всички ни беше ясно, че е лудост да се излиза на лавиноопасен склон при тези условия, подкрепени от факта, че има спонтанно паднала лавина. Казвам "спонтанно" защото специално огледахме дали има следи от ски или сноуборд над линията на отцепване на дъската и не забелязахме такива.

Последвалите две спускания по Маркуджик 3 бяха фантастични - много нов и хубав сняг, снимки, усмивки... Очертаваше се един прекрасен ден. До третото спускане, в което Иво изостана. Решихме да спрем на долна станция на Маркуджик 3 и малко по-късно Иво се появи и каза, че е забелязал човек ходещ пеша от другата страна на лавината. Викайки си един на друг, провели разговор, в който станало ясно, че непознатия е приятел на Марио - хижаря на х. Мусала. Очаквал го да се появи по обяд, но така и не идвал. Помолил да съобщим на влекаджиите на Маркуджик 2, че Марио го няма и не отговаря на мобилния си телефон. Естествено по най-бързия начин Иво предаде информацията на влекаджиите, които споменаха, че са видяли хижарят да се придвижва към хижата в 10 часа сутринта. Предполагаемия път, по който той е поел е подсичал точно падналия склон. Това ни притесни сериозно, така че решихме, че на следващото спускане ще огледаме внимателно конуса на лавината за евентуални следи, които може да подскажат, че е станало най-лошото.

Точно в 14:30 (казвам точно защото имаме снимки на апаратите, които потвърждават този час) се придвижвахме бавно по дясната част на писта Маркуджик 3, оглеждайки падналия склон. Забелязахме, че непознатото момче, което алармира Иво за липсата на хижаря е навлязло в конуса на лавината и оглежда обстановката... Приближихме се и установихме, че има следи от пешеходец, които свършват до нацепените снежни блокове, но не продължават от другата страна на лавината. Решихме че положението не е никак добро и вероятността хижарят да е попаднал в лавина подсичайки опасният склон е много голяма.

Всички от нас (общо 7 на брой членове на БАССЕС) разполагахме с лавинни сонди, лопати и лавинни предаватели. Придвижихме се към конуса на лавината бавно и внимателно, стараейки се да не засегнем по никакъв начин следите, които се губеха в лавината. Първото нещо, което направихме беше да огледаме склона. Не забелязахме необичайни предмети и затова с известен риск, всички изключиха лавинните си предаватели, а аз оставих моят на приемане с надеждата, че ако има затрупан човек с предавател ще чуя сигнала. Предполагаемия периметър, където можеше да бъде тялото беше с радиус под 50 метра, а аз бях в центъра му, така че ако имаше нещо трябваше да е в рамките на обхвата на предавателя, но след старателно вслушване установих, че сигнал няма. Отново включихме всички уреди на предаване и започнахме систематично сондиране, а Иво като най-опитен командваше редицата. Надя остана далече от опасната зона, в ролята си на наблюдател, който да ни предупреди ако падне втора лавина, което беше доста вероятно, имайки предвид, че съседния склон се беше сцепил, но не беше паднал, а и в съседство имаше малко улейче, което "гледаше" точно към мястото, където търсехме. Започнахме сондирането от височината, на която се губеха следите надолу. Малко по-късно се появиха двама служители на ПСС, вероятно дежурни в този ден. И двамата не разполагаха с лавинни сонди, лопати и лавинни предаватели. На единия услужихме със сонда, с която той започна хаотично сондиране по конуса, а другият остана на безопасно място.

След като покрихме известен периметър с грубо сондиране (придвижвахме се на две ръце разстояние един от друг), възникнаха сериозни съмнения за един участък, в който бе възможно тялото да е спряло. Там останаха да сондират фино Къртача, Митко, Коцаев и служителят на ПСС, а Иво, Тото и аз продължихме сондирането надолу по склона. В този момент се чу шум от ратрак по Маркуджик 3, а малко след това го забелязахме да захожда отдолу по посока към лавинния конус. Машината буквално навлезе встрани от конуса на около метър и в този момент се чу брутално изпукване изпод краката ни, а цялата маса от снежни блокове, в които сондирахме поддаде в дълбочина и се придвижи леко надолу по склона. Всички подскочихме като ужилени и се разкрещяхме на ратракаджията да спре моментално, което той слава Богу направи. Поне носеше няколко 4 метрови сонди. Един по един се изнесохме от лавината на безопасно място за да може ратрака да се разкара от там. Всички без служителят на ПСС. Той остана в конуса и без никакви задръжки реши да се изпикае на няколко метра от мястото, където свършваха следите на изчезналият човек. Не искам да поставям тук под съмнение качествата му на спасител и отдавам тази му глупост само на моментна слабост. Във всеки добър лавинен курс, едно от първите неща, на които те научават, е че такива замърсявания не се правят в зоната на падналата лавина, защото могат сериозно да объркат търсенето с обучени кучета. Уринирането и пушенето са абсолютно недопустими! След като ратрака се махна се върнахме в конуса и продължихме сондирането, като този път Надя дойде с нас и оставихме за наблюдател Миро. Тук трябва да отбележа, че и другия спасител (мисля, че беше доктор) се включи в сондирането с една от сондите, които бяха докарани с ратрака. Трябва да сме сондирали около 3 часа общо с всички перипетии, когато в 17:30 се появи отново ратрака (този път спря на почтително разстояние) возейки екип на ПСС - отряд Самоков. Бяха общо 6 души (не съм 100% сигурен за бройката), които спряха на безопасно място и започнаха да оглеждат склона. След около 10 минути започнаха да се придвижват към нас. Стигнаха до долната част на конуса и най-възрастният от тях (в последствие разбрах, че това е Йордан Стоянов - шеф на самоковския спасителен отряд) запали цигара и се обади по телефона. Вече знаехме, че от София идва група спасители с куче и му извиках да я загаси, но резултат нямаше. В този момент същият човек реши да поеме нещата в свои ръце и нареди да слезем всички долу при тях с цел организирано сондиране. Къртача се опита да му обясни, че довършваме нашето сондиране, с което покривахме точно половината от вероятното място, където може да е затрупания, но отсреща последва пренебрежително викане - "Махай се от там". Отговора на Ицо беше - "Човек, от 3 часа сондираме, не ми казвай така", а отговора на г-н Стоянов беше: "Събирай си партакешите и се разкарай от тук". При цялото ми уважение към ПСС смятам, че реакцията беше меко казано неоправдана. По всичко личеше, че никой не желае нашата помощ. Надявам се, че всичко това е предизвикано от моментна емоция и г-н Стоянов може би съжалява, че си е "изпуснал нервите". За последно се опитахме да кажем, какво сме претърсили, но лично аз не останах с впечатлението, че някой се интересува живо от това. В крайна сметка решихме, че е време да си тръгнем. Сигурен съм, че всеки от нас остана с горчив вкус от това. Сигурен съм, че щяхме да останем и по тъмно въпреки голямата умора и липсата на екипировка за нощна акция, ако поне малко усещахме, че има нужда от нас. Тръгвайки си забелязахме, че екипа на ПСС претърсва точно тази част, която не бяхме сондирали, което ми даде надежда, че поне нещо от това което сме казали е било чуто.

Карахме надолу по мусаленската пътека, а вече се стъмваше, когато заварихме зарязани ски точно до големия камък (май му викат Фонфона). Под самия камък заварихме доста пиян англичанин, който беше решил да спи там. С малко увещания го накарахме да закопчае ските, но се оказа, че уменията му са твърде скромни дори и за полегата пътека. С бая зор го свалихме за около час почти до Боровец, където го пое шейна на ПСС (алармирани от Миро).

Късно вечерта видях коментара на Spas, че човекът в лавината е намерен мъртъв от спасителното куче на Иван Павлов от София. Впечатляващо е, че това е станало въпреки всички небрежности, касаещи търсенето с куче, които бяха допуснати.
Това са фактите около този ден, така, както аз ги видях.

Даниел 'Capelle' Кираджиев

Снимки:

Падналата лавина малко преди да се придвижим за помощ към нея. Зелената стрелка сочи към следите на непознатото момче, което идва от х. Мусала и първо ни алармира, че хижарят е в неизвестност. Червената стрелка сочи към последните следи на хижарят. На снимката се вижда и въпросното момче...


Мястото на отцепване. В ляво се вижда и склонът, който беше нацепен, но не беше паднал...
__________________
"Nothing is fucked here Dude, nothing is fucked. They're bunch of fucking amateurs!" - Walter Sobchak
"Fuck it Dude, let's go bowling!" - Walter Sobchak
2005/2006 - 42, 2006/2007 - 37, 2007/2008 - 36, 2008/2009 - 33, 2009/2010 - 37, 2010/2011 - 28, 2011/2012 - 38, 2012/2013 - 41, 2013/2014 - 26, 2014/2015 - 22, 2015/2016 - 24, 2016/2017 - 17, 2017/2018 - 20
17
Capelle Не е онлайн  
Стари 23-01-2008, 13:19     #5
Capelle
Pocket Rocket
 
Аватара на Capelle
 
Дата на присъединяване: Dec 2003
Местоположение: Sofia
Мнения: 6,060
Начално

История за лавина в долината на х. Отовица
Автор: Митьо

на 13 01 08 се събудихме в х. вазов и все още
не бяхме определили и обмисляхме потенциални
маршрути на нашето, с виктор, завръщане към
цивилизацията... по моя инициатива избрахме
привидно най-тежкия маршрут, а именно да се качим
до отовишкото било и да търсим спускане към х. отовица,
през долината на река отовица, посока дупница...
обяснявам го това хем щото се чувствам все още отговорен
за избора, хем защото тоя избор в крайна сметка ни доведе
до относителния риск, който поехме и до склона, където се
пуснахме. (но не съжалявам, де )

като се качихме горе, единствения склон, по който изглеждаше
възможно пускане, беше този директно под вр. скалица. навсякъде
другаде по билото имаше бесни навевки и козирки и не можеше
дори да се подходи и да се види кво има отдолу...
виктор предлагаше да слезнем по-надолу по билото, в посока
черни връх и да търсим по-лесно спускане (по-късно установихме,
че едва ли щяхме да намерим такова)... но в крайна сметка
решихме да тръгваме директно надолу по скалицата...

от тази гледна точка фиксирахме и избрахме склона. най-вдясно
на снимката. наклонът изглеждаше приемлив + имаше чист заход
към склона. /единствено там/

това се виждаше отгоре, настрани. вижда се и вятърът как духа
спрямо склона. към мен, в случая. по-надолу става въпрос за това.

това се виждаше отгоре, надолу...


преди да тръгнем, обсъждахме нещата... горе долу следната
картинка се получи:

1 лавина е слабо вероятна (?!)
а/-снегът не беше много
б/-склонът беше с особено изложение спрямо вятъра. като цяло
тази страна на билото е подветрено и снегът се насипва там, но
точно нашия участък беше близо до ръба вляво на последната
снимка, а вятърът го "ближеше" странично, като повечето сняг
отиваше отвъд ръба (вляво на снимката)...
в/-имаше доста камънак тук-таме

2 допускахме възможността да тръгне нещо, но минимално като
дебелина, евентуално тънък повърхностен слой...

3 повече ни притесняваше факта, че не можехме да видим целия
склон отгоре, и че ставаше по-стръмно в някъв участък надолу.
трябваше задължително да не се пада!

4 не направихме лавинен тест!!!
а/-поради т.1
б/-нямахме способ да закрепим въжето напълно сигурно горе на върха.
трябваше да го държи другия... можехме да намерим начин, естествено,
но най-вече
в/-нямахме време - напредваше деня, беше вече 13ч, а очаквахме
(напълно оправдано, както се оказа) дълго и тегаво слизане по
отовишката долина до х. отовица и с. самораново

както се оказа,
т.1 не се оправда
т.2 се оправда на 1% имайки предвид големината на това,
което се свлече долу
т.3 се оправда, доколкото при падане нямаше да е гот, определено,
но склонът надолу не беше по-опасен...
т.4 напълно неоправдана!

друг е въпросът, че там където щяхме да копаем, точно под върха слоя,
който се отцепи под виктор, почти сигурно нямаше да го има!
но за това после.

виктор пожела да тръгне първи. снимах отгоре.



спря над едни камънаци, за да ме снима на клип...
аз тръгнах. беше кеф (личи си от клипа :love3: 2 завоя). също спрях при едни камънаци, за да
снимам виктор.


спирахме в/у групи камъни, дотук всичко беше добре и безопасно
относително.
но в този момент,

се случи случката.
уви, по закона на мърфи картата ми свърши точно тогава и не успях
да снимам "на живо".

почвам с критиките.
първо към виктор:
1 още от самото начало отиде прекалено към средата на склона. аз
някак инстинктивно се придържах близо до ръба, засега.
2 до лавината караше прекалено тежко (а и той е 95 кила), с тежки,
спиращи закантвания. но имаше камънаци, предполагам затова... в
крайна сметка точно на последното тежко закантване, почти спиране,
вижда се от снимката, се отцепи дъската под него.
3 склона тръгна, той, слава богу, остана отгоре. спря пак в/у едни
камъни. напълно го разбирам, едва ли беше възможен друг сценарий,
но нз дали на теория не беше по-добре да изцепи черта надолу... ?


малко след спирането той се пусна до езика, общо взето "на черта".
за мащаб:


оттам ме снима мене как се пускам:
"и по така"?!?

мисля, че мойте действия бяха далеч по-безумни от тези на виик.
1 вече беше ясно, че лавинна опасност съществува, меко казано
"над средна"
2 чисто и просто бях длъжен да се спусна по участъкам където вече
беше паднал слоя.
3 не само, че не се спуснах там, но не се и спуснах по друга потенциално
по-безопасна траектория, през камъни, например. въпреки виктор
отцепи дъската пак през камъни...
4 пуснах си се директно надолу, в джоба с най-много сняг. може би там
беше следващото най-опасно място... чаках на всеки завой да тръгне
склона, с идеята че ще бягам надясно към вече падналата лавина или
наляво към съседния склон и надолу...
5 изкефих се максимално на тия 6-7 завоя, но поех голям и
абсолютно неоправдан риск и то с ясното съзнание, че го правя?! пълно безумие, може би.

смекчаващи вината обстоятелства са:
1 пуснах го бързо на големи завои, без много кантене
2 нямаше камъни в джоба, където се пуснах...
3 все пак лавината на виктор беше бавна, т.к. снегът беше все още
доста лек, макар че това е безумно оправдание, си го бях помислил.
т.е. струваше ми се не толкова страшно, дори и да тръгнеше нещо...?!
4 напоследък бях много депресиран, и не ми дремеше нещо много.
5 слушах на плеъра криейтър и мешуга...
(последните 2 - шегички)

накрая пускам снимка на склона, след екшъна.


а този линк е към много голяма панорамна снимка на склона, който
иска да разгледа всичко в детайл...за съжаление е само в дата.бг:
панорамна, детайлна снимка на лавината

правят впечатление много неща:
1 камъните очевидно не попречиха на лавината
2 последната се състоеше от 3!!! дъски, задействани като домино, 1
след друга! виждат се ясно
3 дебелина - около педя - около 20см...
4 типични снежни дъски, такива от навят сняг
5 както споменах, вятърът обдухваше склона настрани (отляво надясно
на снимката), диагонално, и отвяваше повечето сняг отвъд ръба
(на тази снимка вдясно ръба). това до мн малка степен оправдава безмозъчието ни...
6 но очевидно, навят слой си имаше, и интересното беше, че той
беше концентриран там, където го събори виктор, и мисля, че беше
задържан или "събран" там от издатината с камъните, точно
вдясно от отцепените дъски, горе долу по средата на склона
7 мисля също, че именно там тръгна, защото тази издатина, под
дъските, преди да бъде навято отгоре й, е била вероятно яко
обдухвана и следователно заледена. може би в по-голяма степен от
джоба, където се пуснах аз, например. т.е. точно там, освен
насъбрания повече сняг, вероятно е имало и по-слаба връзка с долния
слой. то си личеше отдолу, че си беше доста твърд, заледен сняг...

едва ли лавината беше в състояние да зарови напълно човек
(виктор, още по-малко :P ) сиреч, трудно щеше да се стигне до
фатален край, мисля. но ако го беше повлякла, първо щеше да го
прекара през ред камънаци и скалички, преди да го извъргаля
надолу, и, може би, да го зарови поне частично...?

бе вобще не ми се мисли кво можеше да стане. а и бяхме само 2ма в
доста отдалечено място... не знам дали си представям точно риска
колко е бил голям.

разминахме се. дано никога не разбере никой колко всъщност е
голям риска...


ами това е.
надявам се да съм полезен с тая немалка информация за случката.
всякви мнения, критики и др. са добре дошли, естествено...
__________________
"Nothing is fucked here Dude, nothing is fucked. They're bunch of fucking amateurs!" - Walter Sobchak
"Fuck it Dude, let's go bowling!" - Walter Sobchak
2005/2006 - 42, 2006/2007 - 37, 2007/2008 - 36, 2008/2009 - 33, 2009/2010 - 37, 2010/2011 - 28, 2011/2012 - 38, 2012/2013 - 41, 2013/2014 - 26, 2014/2015 - 22, 2015/2016 - 24, 2016/2017 - 17, 2017/2018 - 20
17
Capelle Не е онлайн  
Темата е заключена

Функции на темата
Display Modes

Правила за писане на мнения
Не можете да публикувате нови теми
Не можете да публикувате отговори
Не можете да прикачате файлове
Не можете да редактирате публикациите си

BB code is включен
емотиконите са включени
[IMG] код е включен
HTML кода е изключен
Прескачане на форум


Всички времена са по Гринуич +2. Времето сега е 21:58.


Powered by vBulletin® Version 3.7.0
Copyright ©2000 - 2019, Jelsoft Enterprises Ltd.