Отиде си един Велик Човек - сбогом Байно

[lubezen]

Нямам думи да опиша какво чувствам, за това ще пейстна думите на ПЕтър Атанасов тук:

Вчера, около 18.00 часа, на Врачанските скали, близо до Алпийския дом, при трагичен инцидент загина Иван Масларов Байно. Не питайте за подробности. Не знам нищо повече от вас. А и подробностите в случая нямат никакво значение.


Байно беше една от най-големите и най-колоритните фигури в българския алпинизъм. Изключително интелигентен, с рядко чувство за хумор, той можеше да опише всяка ситуация в планината и извън нея по неповторим, байновски начин. Много от казаните от него неща, звучаха като сентенции и бяха резултат на философски прозрения.

Не знам дали има човек, останал непочерпен от Байно, не чул добра дума или не получил някаква услуга от него.

Байно бе мозъкът на легендарната свръзка Иван Масларов-Любомир Илиев-Николай Петков, една от най-добрите в историята на българския алпинизъм. Те тримата плюс Кирил Досков, Наско Ламбов, Митко Начев и още неколцина алпинисти първи в България възприеха и започнаха да изповядват философията на катеренето без изкуствени опорни точки.

След стотици турове в нашите планини Байно записа първите български зимни изкачвания по северните стени на Матерхорн (1982 г.) и Айгер (1985 г.), първото изкачване в Патагония по Аржентинския тур на Фицрой (1991 г.) с Николай Петков, първото българско изкачване по южната стена на Аконкагуа (с Николай Петков и Кирил Тафраджийски), първото българско изкачване по Южната стена на пик Комунизъм (1986 г.). Иван е автор е на една от малкото български премиери в чужбина по сериозната Южна стена на Батиан, по-високия от двата върха, увенчаващи купола на Маунт Кения (вторият по височина в Африка). Участва в първите български изкачвания на два от континенталните първенци Аконкагуа (1987/ 1988 г.) и Маккинли (1988 г.). Няколко пъти е посещавал Кавказ. В Памир има изкачване на пик Ленин. Всичките му действия в планината се отличаваха с висока интелигентност и необикновена резултатност.

Участва в написването на първите катерачни гидовници на Мальовишкия дял на Рила и на Врачанските скали. Бе председател на федерацията по алпинизъм (2001-2004 г.). После за близо десет години бе хижар на хижа Мальовица.

Всичко, което Байно направи, му създаде невероятен ореол. Още приживе беше легенда. Ще е я разказват следващите поколения алпинисти и планинари. За нас остават страшната празнота и болката от загубата на Човека и Приятеля.

Страшно ще ни липсваш, Байно.
Почивай в мир.

Петър Атанасов

Източнк climbingguidebg.com

[lubezen]

Бих искал тук да си говорим и пишем най-вече за хубавите моменти, лафове, снимки, изобщо всичко хубаво което всеки от нас е преживял с Байно.
Мисля че ще бъде много по-лесно за всички нас да приемем загубата му, а по този начин ще можем поне до някаква степен да погледнем на живота от гледната точка на Байно, а именно с усмивка и привидно не много насериозно.
По този повод искам да ви кажа един виц:

Двама братя седяли под едно дърво.
По едно време една ябълка паднала върху главата на единия,
а другия нито можел да чете, нито да пише ...

[Version 7.0]

Трудно ми е, но се чувствам длъжен да напиша нещо... Когато приех факта в мен се отвори огромна празнота, показателна за това колко Байно беше значим за мен. Ужасно ще ми липсват раздумките с него, историите му, уникалното му чувство за хумор, интелектът му. Общуването с Байно беше като да разлистваш Книгата на живота, докосването до душата му беше като докосване до топъл гранит. Уникален човек, който с чувство на привилигированост наричах Приятел...
Друго не мога да измисля,

Катери се в мир Байно!

[Сале]

Смерть самых лучших намечает и дергает по одному пееше Висоцки.

Голям човек ... опитвам се да напиша беше и пръстите ми не искат.

[goose]

Есен е. Вали. Планината е намръщена и мокра.
Републикански преглед на псс. Тичам с отбора на Лакатник защото им липсва четвърти.
Тръгваме от ЦПШ и след малко пристигаме на хижата.
Байно ни посреща отпред. Анцунг, елек без ръкави, шапка с козирка която покрива и ушите.
- Охо... здравей как си?
- Здрасти Байно. Е гледай, търчиме тука залудо.
- Няма лошо. И сега накъде?
- Еми по фератата после Мальовица и обратно.
- Идеално. Аз тая ферата за това съм я правил, за деца, пенсионери и планински спасители.
Валя цял ден.

Ужасна новина. Много ще ни липсваш. Почивай в мир.

[Version 7.0]

Летен слънчев ден, навалица пред хижата. Байно седнал на една маса и пийва ракийка. Към него се приближава неделна туристка на средна възръст:
- Добър ден, казаха ми, че вие сте хижаря.
- Аз съм хижаря, с какво мога да помогна
- Искам да ви попитам далеч ли в върхът
- Какво да ви кажа, госпожа, аз от сутринта седя тук и още не съм стигнал
- ... ?!?!? ... , а друго да ви питам, какви опасности "крие" планината?
- Възможно е да срещнете опасности от всякакъв характер - зимата може да срещнете Багера. Лятото е по-сложно, може да срещнете мен
-
-

[lubezen]

Едно от най-яките приключения, в които съм участвал с "гид" Байно.

Предния ден ни разправя с баджанака:
- Утре в 7:00 ако не сте готови, си отварям една бира

Голем!

[Capelle]

Човекът с най-невероятното чувство за хумор, който съм срещал в тоя живот. Човекът, който, като се разболееше, оздравяваше за една седмица с лекарства и за седем дни без... Човекът, който емпирично установи, че качването нагоре с тежка раница е значително по-уморително от слизането надолу с лека...
За това, колко добър алпинист и планинар беше е нелепо аз да говоря - постиженията, които остави след себе си говорят достатъчно...
Безкрайно ще ми липсват разговорите ни за случки във високата планина, музика, споровете ни за Рони О'Съливан и Андре Агаси.
Голям човек.. чувствам се привилегирован, че се докоснах до него покрай хижа Мальовица. Всичките му истории са ни карали да ни увисват ченетата от възторг или да се превиваме от смях. А те са много, но първата, която сега ми идва в главата е как се хванал на бас, че може да изправи със ски склона над Еленино езеро.. и спечелил.. изправил го.. просто "забравил" да си махне коланите от ските...
Почивай в мир Байно и дано си на място, където планината е безкрайно голяма... като душата ти!

[Vanxa]

Миналата година, във Враца, точно преди да започне катерачната среща на Стегите. В къщата на Ели сме, и Байно се обръща към Ники Петков:
"Бе, вуйче, я кажи ти: катериш си по маршрута, нали стъпваш, хващаш... Кат видиш клин, оп една стълбичка слагаш, ама клина не го бараш. Това си се води чисто катерене, нали така?", с типичната байновска усмивка.. Велик човек! Никога няма да го забравя с чаровната му усмивка, и изключително увлекателните му истории, от всичко можеше да направи страшен разказ!

Много ще ни липсваш, почивай в мир!

[katera4]

Искаше да ме научи да се катеря на стари години,викаше ми че достатъчно немам акъл,затова и ще се получи.Просто не ни остана време за уроци,обаче успях да го науча на закуска да пие червено вино с филия хляб.
Много ще ми липсва.
Почивай в мир Байно,катери се горе на високо и спокойно място.

[bob_beliata]

Пътуваме тази пролет към Мальовица, точно в деня в който се провежда обиколката на Витоша. Минаваме към 8 часа през Ярема, където има екип от организаторите на състезанието в който са Краси Стоянов,Тафрата, Байно и др. Байно го играеше отцепка на пътя, с една светлоотразителна жилетка, нахлупил шалката с козирката под която стърчат кичури във всякакви посоки и с една голяма стоп палка в ръка. Спираме да кажем здрасти и Байно се приближава към нас и вика на шофьора: "Кво става бе, ще пишеме или ще почерпиш една ракия...!?"

Дано там дето е отишъл да има скали, студени бирички и телевизор да може да гледа снукъра и тениса! За нас остава хубавия спомен. Лека му пръст!

[gamen]

Връхлитат ме едни мисли, кощунски може би. Каквото и да говорим Иван си беше голям чешит, в най-добрия смисъл на думата и сякаш не беше съдено на този човек да си отиде от този свят, ей така спокойно в леглото си. Нали само преди година беше натрошен ужасно. Спомням си за една от неизпълнените му мечти, да покори 7-те континентални първенци и как ме убеждаваше, че и аз/не съм алпинист/ мога да кача този на Австралия -имало лифт от другата страна.
Почивай в мир, приятелю.

[kokoeverest]

Малко преди състезанието в Копривщица уийкенда, някой попита с какво темпо ще се движим, за да си пазим силите. Разбира се отговорихме с абсолютно изчерпателната сентенция на Байно:
Значи, тръгваш с максимално бързо темпо и постепенно ускоряваш до края!
Просто един голям човек - Байно, нека душата ти намери покой, приятелю!

[djogobg]

Зима е, в столовата на хижата сме.
Няма вода и Байно е нагоре по тръбата, да види, къде е проблемът.
Влезе с доволна стъпка и обяви:
-Знам, защо тръбата се е запушила.
- ??!??
-Защото под нулата водата става на лед!

[mi11er]

Байно в една от ония вечери на Мальовица се обръща към Пешо с обичайния за него сериозен поглед:
- Отиваме значи утре, ама Коцаев може да не го взимаме, че стана планински спасител и ще ни кара да се осигуряваме.

Преди време в хижата имаше един плакат:
Километричните стени на върхове в Патагония Преди да се запозная с Байно, наивно си мислех, че е залепен там само защото изглежда чудесно и тези стени са непристъпни за човешки крак.

[БАССЕС]

Близките на Иван Масларов - Байно канят всички негови приятели, познати и желаещи да се простят с него, на поклонението, което ще се състои в църквата "Света София" в четвъртък, 25 септември 2014 г., от 15 ч.

[bobber]

Коцайка, разкажи историята с директора на парка.

[бай данчо]

Първоначално изпратено отlubezen

Едно от най-яките приключения, в които съм участвал с "гид" Байно.

Предния ден ни разправя с баджанака:
- Утре в 7:00 ако не сте готови, си отварям една бира

Голем!

Ранно утро, хора се събуждат в столовата на хижа Мальовица, кой с чай, кой с кафе. Между тях е и Ася Джамбазова от Млад Дихател. По едно време влиза Байно с бира в ръка и казва:
- Чудех се дали да пия бира толкова рано, но се сетих за думите на баща ти, Ася, и веднага си отворих една: Бирата е толкова алкохол, колкото педерастът е путка...
Доста смях на гърба на Ася

--------------------------

Есента на 2006 г., Байно посреща курсисти на Планинец на хижата. Посреща ги с прясна рана на дясната буза с няколко шева.
Николай Петков: - Байно, какво си направил бе?
Байно: - Ами вуйчо, цепех си дърва онзи ден, бях се замислил нещо и изведнъж оная ми работа се надърви и ме прасна по главата...

Извинения, ако засягам някой с тези думи, споменът за Байно няма как да се увие в целофан. Видях го последно на Враца в петък преди да загине, жив и пълен с живот и не е за вярване, че само ясни спомени са останали...

Светла ти памет, Байно!

[kirkerona]

Еее, предното не е на мой гръб, ами на гърба на Джамбо ще се спомена и аз сама:


Пристига натоварената УАЗ-ка на хижата и естествено започваме да помагаме. Нося аз една каса с бира и Байно вика "Ааа, носи, носи, ама колкото баща ти може да изпие, ти не можеш да носиш"

[бай данчо]

Байно имаше навремето и едно такова първоначално впечатление/афоризъм за момчетата от баРссес, някой спомня ли си