Кафето на БАССЕС

Върни се   Кафето на БАССЕС > Ски терени и условия

Отговор
 
Функции на темата Display Modes
Стари 08-05-2018, 09:47     #1
SixKillerVR6
Senior Member
 
Аватара на SixKillerVR6
 
Дата на присъединяване: Dec 2010
Местоположение: Kostenets/Plovdiv
Мнения: 337
Изпрати съобщение чрез skype; на SixKillerVR6
Начално Червения улей 28/29/30.04.2018г.

И така... това е фото разказ за една стара мечта, залегнала в мен от години и постоянно чоплеща отвътре. Поради всевъзможни причини обаче така и не успявах да я осъществя. Освен разказа ще се опитам да опиша мястото, терена и условията, за да остане полезна информация за следващите авантюристи след нас. А кои са тези „нас“... ?
Да ви запозная с отбора:
1. „Дедо“ Ане - моят тъст, благодарение на който всичко разказано по-долу се случи по най - добрия възможен начин.

2. Алекс - Моята половинка в живота / достойна дъщеря на „Дедо“ Ане /, която геройски и с усмивка през цялото време понесе всички премеждия.

3. Аз ... обикновен „баир будала“ / сЧиор – мечтател /.

Мечтата се зароди през годините излизайки сутрин на балкона и набивайки ми се в очите северния склон на връх Белмекен. Гледам склоновете и все си казвам колко яко би било да се спусне някоя линия там, но пък почти всичко е 100% лавинарник, отвесни улеи с огромни козирки или линиите са прекъснати от сериозни скали, а всичкия издухан сняг от билата горе се набива точно там. Само два улея остават незабележими за окото... дали има влизане в тях... а дали има излизане от тях? С времето нещата станаха ясни... за да разбереш трябва да видиш... тоест ще се ходи на място в пълна бойна готовност.

По първоначални проучвания набелязаната цел е улеят непосредствено преди Червени връх. По кадри от Google Earth, справки с туристически карти, наблюдения от балкона и местността около Костенец, този склон изглежда перфектен за приятно спускане и добра разходка по интересни места. Нямам информация улеят да е спускан някога в миналото и затова си го нарекохме „Червения улей“ поради близостта му до едноименния връх / Ако някой има информация за минали спускания в улея и вече си има дадено име, моля да сподели за да коригирам текстовете /.

Подхода към терена може да бъде направен по няколко различни маршрута, но най-достъпния от тях е през в-х Белмекен по билото към Червени връх.
Излизането обаче от долината след спускане е истинско предизвикателство дори за най-подготвените туристи, скиори, бордисти, алпинисти и всякакви други джигити. Клека е непробиваем, висок, гъст, ОГРОМЕН и е навсякъде. Няма никакъв шанс да стъпиш на твърда земя / сняг... ходенето е изцяло по стъблата на самия клек от клон на клон, от трън на трън и по гЪз и по корем.
Нашата група обаче... понеже в-х Белмекен не ни е особено интересен вече... решаваме, че ще си спретнем една експедиция, съчетаваща в себе си любими места в родната планина и напълно нови маршрути извън маркираните пътеки.

Програмата на експедицията беше следната:
1. Тръгване събота рано сутрин 28.04.2018г. с джип към язовир Белмекен и кантон Крайна / местност Кутлините /, като сме готови за 8км. ходене пеша от стената до кантона, ако пътят е затрупан от сняг.
2. Бивакуване в / около кантона, оглед на терена и условията, редуциране на багажа, ядене на мръвки и пиене на домашна ракия.
3. Потегляне за кръгов маршрут от кантона през „Змиевидната“ пътека посока хижа Белмекен -> на превала в най-високата част от пътеката се отбивам към връх Червени връх, а Алекс и Ане-то се връщат, за да ме пресрещнат от другата страна на маршрута ->продължавам по самото било към върха -> подминавам върха и се насочвам директно към улея -> спускане на улея -> връщане към кантон Крайна по дерето към Кутлините и пресрещане с Алекс и тъста ми.
4. Бивакуване в / около кантона, разбор на деня с обилно количество мръФки и домашна ракия.
5. 30.04.2018г. релакс и мързелуване цял ден под снежните склонове и прибиране обратно вечерта към 18:00ч.

Всичко започна по план... стягане на основен багаж, както и на мнооого допълнителен такъв... ако все пак стигнем директно с джипа до кантона, да си имаме всякакви екстри за къмпинг.


И старт...




Пътят за наше щастие беше проходим почти целия за джипа с изключение на няколко преспи, които ни принудиха да отметнем доста сняг.




Поснимахме се по пътя /заслон Лева река/...

Първи гледки към целта...





На по-малко от километър преди кантона вече се наложи да оставим „коня“. Съответно конете станахме ние...







Три курса до джипа за багаж и настроението вече е на МАХ...









Оттук започва ядене, пиенЙе, разпределяне на багажа и ранно лягане.







Луната се показва да ни изпрати към дървените нарове и спалните чували.



След няколко отпускащи ракии, подплатени с много мезе полегнахме в кантона. Последва много бързо наспиване и се събуждаме с първите слънчеви лъчи.



Бързо кафе, закуска, преглед на екипировка, метео-прогнози и последни уточнения за маршрута. По прогнози се очакваше хубаво време до обяд и следобедно разваляне с доста дъжд и гръмотевици. Това налагаше да действаме стегнато и организирано.





Добре отпочинали и с много настроение поемаме с бодра равномерна, крачка по план. Пътечката е приятна, разнообразна, постепенно разкрива гледки.









Неусетно се стига до превала, където би следвало да се отклоня в ляво от пътеката директно по ръба към Червения връх, а спътниците ми да се върнат, за да ме пресрещнат от другата страна в дерето.



Само че „Дедо“ Ане не го свърта, а и се притеснява за мен да ме пусне в пресечения терен сам, решава да тръгнат с мен поне в началото, за да проправя път в клека, с надеждата, че клека бързо ще отвори във височина и няма да е толкова трудно проходим. Да-Да... ама НЕ!







Приключението е пълно! Клека е непробиваем, дори в повечето време не може да се стъпи на твърда земя, а напред става все по-голям и гъст. Изцяло се придвижваме от клон на клон, пружинирайки нагоре надолу, лепим се обилно в смола, а игличките намират път и до най-милите места от човешкото тяло
Въпреки всичко компактната ни група върви стегнато, в ритъм и с постоянна усмивка. Ангел е водач, познава добре района и е въоръжен с къса брадва за близък бой, с която умело просича по някой клек, за да имаме представа накъде вървим и някак да минавам със ските. Алекс ни следва плътно подскачайки по клековите стъбла.







Лека полека все пак се откриват и първите хубави гледки.





Следва продължение...

Запоследно променено от SixKillerVR6 : 28-09-2018 в 16:23.
SixKillerVR6 Не е онлайн   Отговори с цитат
Стари 01-10-2018, 14:48     #2
SixKillerVR6
Senior Member
 
Аватара на SixKillerVR6
 
Дата на присъединяване: Dec 2010
Местоположение: Kostenets/Plovdiv
Мнения: 337
Изпрати съобщение чрез skype; на SixKillerVR6
Начално

Гледките са прекрасни, настроението е приповдигнато, времето се държи за сега... всичко изглежда супер... ОБАЧЕ... клека сякаш няма край и ни изпива силите много настойчиво. По първоначални планове тук трябваше да съм сам и да си бедствам сам. Затова съм си взел 2л. Вода, шоколад, енергиен десерт /бар/ и два пакета с ядки. Ами другите двама, които трябваше да се върнат? ...
Те са със по една вода и една дрешка... все пак трябваше да вземат провизиите като се върнат, за да ме пресрещат от другата страна. Времето напредва бързо и вече губим надежда за излизане от клека, но сме твърде далеч, за да се връщаме обратно и турът продължава. Все пак по някое време преди обяд се появяват истинските пейзажи и клека започва да отваря бързо. Това ни дава нови сили и ни показва колко сме нищожни на този природен фон.

















През цялото време козела на БАССЕС ни пробива партина... вървим точно в неговите стъпки и постоянно забелязваме пресните му следи и изпражнения, но него така и не виждаме.



И така къде на шега, къде на майтап... все пак изкачихме заветния Червен връх.
Баир Будала Тийм е на върха!







Най-накрая идва време за заслужена почивка и опустошително изяждане и изпиване на всички провизии. Няма нужда да обяснявам за какво блаженство става дума в такъв момент на такова място...











Оттук натам се очаква малко ходене до улея и само спускане и слизане надолу. Заживяваме в илюзията, че трудното свърши и ни предстои приятна разходка и каране обратно до кантона.
Починахме добре, без да бързаме, времето беше с нас. Часа беше около 12:00 по обяд и слънцето печеше стабилно вече. Краката едвам се надигат след почивката и леко треперейки отново тръгваме да търсим влизането в набелязания улей.



Не след дълго виждам за първи път така мечтания от мен улей ...
... и точно в този момент козела на БАССЕС прави грациозен скок пред мен и потъва в улея ОГРОМЕН, рогат и красив козел... мам*а му ... пусна се първи в улея За секунди вече ме гледаше умно от ниското долу и бавно, спокойно се изнесе в клековете.



Улея е лесно разпознаваем заради голяма скала в самата среда на склона, която го разделя на две в средата.



Козирките са си леко притеснителни за мен и имаха места готови да паднат спонтанно от топлото време, но имаше и малък участък в който можеше да се влезе директно, ако имаш по-здрави и по-кафяви гащи.
Аз обаче не съм нито толкова екстремист, нито толкова физически подготвен, нито пък съм ПРО-сЧиор.
Имах и желание да приложа на практика наученото покрай БАССЕС-ци.
Не губих никакво време и започнах подготовка за влизане.





Ще си правя осигуровка в снега и ще влизам на въже в улея, за да имам възможност да огледам спокойно, да преценя дали е по възможностите ми и дали няма да си събирам багажа и да хващам пешеходната алея надолу .





Докато аз се готвя за гмуркане, Ангел и Алекс търсят безопасно слизане в улея. От двете му страни са отвесни скали и слизането пеша също е приключение. Все пак стигат до централната скала, за да запазят първи ред за спектакъла. Също и да направят някоя снимка.







Настаняват се удобно в ложата



И как без едно селфи в центъра на събитията



Влязох успешно, осигуровката държеше чудесно и всичко мина плавно и спокойно. Улея не е нещо впечатляващо като наклон и широчина. Тамън като за моите скромни възможности. Хем да ми повдигне адреналина стабилно, хем да покарам сравнително безопасно и с кеФфф.



Без да се бавя много, понеже снега беше на границата да стане кофти пластелин, събирам инвентара и тръгвам за така чаканите няколко завоя.







Снега в улея беше добре и се получиха няколко мазни завоя, а надолу вече беше размекнал доста + доволно количество Сахарски пясък отгоре. Не беше мечтаното каране на края, но беше супер емоция.
...
SixKillerVR6 Не е онлайн   Отговори с цитат
Стари 01-10-2018, 15:05     #3
SixKillerVR6
Senior Member
 
Аватара на SixKillerVR6
 
Дата на присъединяване: Dec 2010
Местоположение: Kostenets/Plovdiv
Мнения: 337
Изпрати съобщение чрез skype; на SixKillerVR6
Начално

И така с огромна усмивка и облекчение вече знаех, че съм закрил сезона пуснах се до където мога със ските и трябваше някъде там в края на снега да се чакаме и да продължим надолу по пътека. Времето вече ни затваряше, облаците настъпваха бързо и трябваше да се изнасяме.







От тук мисля да спестя повечето информация, понеже мога да напиша книга в два тома за връщането от този улей, през тази долина, в тези условия.
Последва загубване в клека и трудно събиране на групата, немислимо огромен клек през цялото време до кантона, не сме стъпвали на твърда земя в продължение на часове. Тук вече клека е в пъти по-огромен от онзи горе... когато се качвахме.





Нямам думи да опиша колко се скапахме и как съм се молил да имам сили да стигна до къщичката, а ми оставаха 500 метра до нея.
Но точно когато започнеш да се скапваш физически и психически ти се появява една ей такава красота:



Бяло минзухарче, което за мен е рядкост.
... и ти идват силите и настроението за още ходене

След връщането ни в кантона времето бързо се развали и заваля, а ние мислехме, че имаме сили само за леко хапване и заспиване на мига...
Е... и тук ни се разминаха плановете... След такова приключение колкото и да си изморен, настроението е приповдигнато и никой не иска да свършва този незабравим ден. Няма да уточнявам количествата домашен 43* еликсир който се изпи, както и мръвките, които се изядоха







А какво по-хубаво да имаш още един ден на разположение, за да оцениш какво си преживял.
След обилно консумиране на храна и напитки си полегнахме и поспахме като новородени бебета
На следващия ден имахме време да си спомняме, анализираме, преразказваме, да се поснимаме и помотаем, а накрая и да си тръгнем към забързаното ежедневие.







Ей там бяхме:



И съм горд от това:



И не само аз:





И пак ще се върнем!







Благодаря за търпението на всеки, който е прочел всичко изписано от мен по-горе. Моля да ме извините за закъснението на продълженията, но все не остава време за това.
Поздрави и натягайте "апаратите", че не остана
SixKillerVR6 Не е онлайн   Отговори с цитат
Стари 02-10-2018, 22:44     #4
mi11er
наХазматизиран
 
Аватара на mi11er
 
Дата на присъединяване: Jun 2005
Местоположение: further down the.. Helix
Мнения: 1,624
Начално

mi11er Не е онлайн   Отговори с цитат
Стари 03-10-2018, 12:42     #5
Capelle
Pocket Rocket
 
Аватара на Capelle
 
Дата на присъединяване: Dec 2003
Местоположение: Sofia
Мнения: 6,063
Начално

Евала
Вече мислех, че няма да довършиш историята след тази 5 месечна пауза ;-)
Било е наистина забавно и емоционално - давай все така.
__________________
Fuck it Dude, let's go skiing!
2005/2006 - 42, 2006/2007 - 37, 2007/2008 - 36, 2008/2009 - 33, 2009/2010 - 37, 2010/2011 - 28, 2011/2012 - 38, 2012/2013 - 41, 2013/2014 - 26, 2014/2015 - 22, 2015/2016 - 24, 2016/2017 - 17, 2017/2018 - 20, 2018/2019 - 17, 2019/2020 - 12
Capelle Не е онлайн   Отговори с цитат
Стари 04-10-2018, 07:58     #6
SixKillerVR6
Senior Member
 
Аватара на SixKillerVR6
 
Дата на присъединяване: Dec 2010
Местоположение: Kostenets/Plovdiv
Мнения: 337
Изпрати съобщение чрез skype; на SixKillerVR6
Начално

Благодаря... аз самия взех да се чудя кога ще довърша темата, но по-добре късно от колкото никога.
SixKillerVR6 Не е онлайн   Отговори с цитат
Отговор

Функции на темата
Display Modes

Правила за писане на мнения
Не можете да публикувате нови теми
Не можете да публикувате отговори
Не можете да прикачате файлове
Не можете да редактирате публикациите си

BB code is включен
емотиконите са включени
[IMG] код е включен
HTML кода е изключен
Прескачане на форум


Всички времена са по Гринуич +2. Времето сега е 07:36.


Powered by vBulletin® Version 3.7.0
Copyright ©2000 - 2020, Jelsoft Enterprises Ltd.