Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

300 стъпки –
“пантене” и фриирайд из Централен Балкан

Винаги когато съм писал разни истории за сайта, ми е било лесно да сложа име. Този път трябва да си призная, че малко се затрудних. Просто ми липсваха идеи, а и като се замисля – ще ми е доста трудно да предам това, което изпитах този ден в Стара планина.
Това, че се озовах в района на връх Вежен, стана съвсем случайно. Последно време погледа ми шари из планините и изпитвам все по-голямо желание да достигна до местата, които виждам.
Преди време бях чел една статия (мисля че в Powder) за група фриирайдъри, станали рано за да изкачат един връх и да усетят тръпката от това, и голямото им разочорование, когато малко под върха забелязали хеликоптер с група “клиенти” слизащи от него.
Хубавото време, приятната компания на Светла и Васил, добрия сняг въпреки високите за януари температури и думите на хижаря, ме накараха да се замисля за това, колко е хубаво, че все още има толкова много диви места, достъпни единствено след няколкочасово ходене или “пантене”. Мисля че това е истинската фриирайд идея – да усетиш онова гъделичкане в себе си, когато си на такова място. Там около лифтовете и ски-курортите него просто го няма.
И аз обичам да цикля по пистите, но новите места до които достигам, ми дават много повече. Всеки, който е опитал, е наясно за какво точно става въпрос.
И така, събототният ден започна със синьо небе и високи за сезона температури от порядъка на + 10oС. По нищо не личеше, че е 8 януари.
Пътят за хижата минава през една доста усойна и живописна речна долина. В началото разбира се снега липсваше и човек спокойно можеше да си зададе въпроса на къде е трагнал. Но с изкачването нагоре, постепенно гората започна да побелява. Натъкнахме се и на три диви прасета, което наистина подсказваше, че наближаваме защитени територии.
След двайсетина минути оставихме колата и аз започнах да си стягам екипировката за ходене.


Сняг има, коланите са сложени...

В същото време се засякохме с мъж и жена, които бяха тръгнали към хижата. По тяхни думи пътеката била добра, без камъни. “Имаш ли панти....аааа, добре, за колани е идеално”. Силно казано идеално, всъщност направо си беше невъзможно да се ходи с панти. Първите 100 метра от пътеката те подлъгват, надъхваш се и малко след това следва един доста голям наклон в гората, напомнящ Бъндеришките улеи. И за капак – виещи се серпентини с дължината на чифти ски. На места дори пътека липсваше и на слизане трябваше да проявиш доста усилия, за да не тръгнеш настрани по склона.


Това не е толкова важно, преживява се, гората е страшно красива и разходката е хубава, въпреки наклона.
Без да вдигам поглед нагоре, с бодра крачка взех първите метри, докато не достигнах едно място, на което се върнах 2-3 метра назад. Опитах отново – нищо. Беше ясно, че няма да го бъде по този начин и свалих ските на рамо.
Останалата част от пътеката май щеше да се наложи да я мина по този начин.

Малко по-нагоре по пътеката, се натъкнахме на доста голям участък в гората с повалени букови дървета.
Тази част от нея беше затворена за преминаване.


Рядката букова гора, перфектна за фриирайд

Всъщност пътеката постепенно навлиза в резерват Царичина. Той е третият по големина старопланински резерват и е част от Национален парк “Централен Балкан”. На това място се опазват самоподдържащи се букови, буково-елови и особено ценните смърчово-мурови екосистеми, формиращи горната граница на гората. Тук е и единственият по-компактен масив от бяла мура в Средна Стара планина. Този дървесен вид се среща само на Балканския полуостров. В “Царичина” е най-северното му находище в света. В резерватът могат да се видят над 600 вида растения, както и мечки, вълци, диви свине.

Малко по-нагоре по пътеката се засякохме отново с хората, с които се видяхме долу при колата. Бяха си спретнали с хижаря и жена му “пикник” на едно слънчево място (Черешата) в гората и пиеха червено вино. Хората наистина се оказаха страшно любезни. Обясниха ни, че като стигнем до хижата и ни се допие чай, може спокойно да влезем в кухнята и да си сипем. Ключът бил на вратата. Няколко часа след това, когато се срещнахме в хижата, хижаря сподели, че последните години повечето места в Рила и Пирин доста са се комерсиализирали. Сигурно знае колко е прав...


Връх Вежен и поляната пред хижата


Връх Вежен, малко преди хижата

Реших да избързам напред, за да имам достатъчно време да стигна до хижата, след което да се насоча към връх Вежен. Самата хижа е разположена на една доста слънчева поляна, от която се открива невероятна гледка към околните била и върхове.

Изглед от поляната пред хижата


От тук нагоре пътеката минава през доста гъста млада гора, като на места трябваше да се навеждам за да мина по-нататък. След този пасаж се излиза на място с изкоренени дървета, от което се виждаха околните терени – доста добри места за фриирайд.

Лесно е да слезеш от лифта, да наместиш каската, леко да кривнеш в страни и да караш. Друго си е да си набележиш няколко места, на които не си карал и да се опиташ да ги достигнеш.
В крайна сметка се оказа пряко силите ми да кача за един ден денивилация от над 1400 м. И да се приберем по светло. Така че спускането на Вежен остава за някой друг опит. С преспиване в хижата.

По тези склонове със сигурност няма да се видят следи от ски или борд. Зимно време да се засечеш с хора е съмнително. Именно това и по-изолираното разположение на мястото, го прави доста привлекателно за фриирайд.


П.С. - “300 стъпки” се казва стръмен участък от пътеката преди самата хижа Вежен. Всъщност това са онези последни стъпки, преди да достигнеш някое място, които ти се струват направо непосилни... но си заслужават. И го разбираш малко след това.

Емо “багерчето”, 10.01.2005г.


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:Емо и Светла на Вежен
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил