Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

БЪЛГАРИ НА СКИ В АНДОРА

Много се колебаехме, докато решим накъде да се отправим за първото си ски сафари в чужбина. И уж почти се бяхме спряли на Доломитите в Италия, докато Ели не излезе с предложението за малка, почти неизвестна страна, заклещена между Франция и Испания. Отначало привлекателни изглеждаха само поносимите цени ( в сравнение със скъпотията в Алпите ). След малко проучване обаче, открих, че Андора, която като територия е горе-долу колкото Софийското поле, е всъщност осеяна с 3000 метрови върхове, а и също има около 3 пъти повече лифтове отколкото в цяла България. От там нататък решението не беше много трудно…
И така на 17 март се оказах на летиштето в Барселона, където във фоайето ме посрещнаха неочаквано червенокоият Атанас и Халти. Навън на паркинга в два почти нови Ситроена, които бяха взели под наем, се бяха разплули от кеф още Ели, Мира и Дойчин. Цялата картинка със шестте чувала ски на покривите не се връзваше много с почти лятните температури и дълите редички палми. От самолета бях видял плажове и вълни, та последва кратка дискусия дали пък да не отидем на палаж за няколко часа - все пак решихме да не прекаляваме и подкарахме към планините.
Три часа по-късно и около 300 хиляди завои по живописен супер тясен път, по който тръгнахме уж за да избегнем скъпите магистрали и тунели, се появиха първите заснежени върхове в далечината. Настроението беше еуфорично от самото начало и наличието на огромно количество радиостанции водеше до непрестанен поток от глупости между двете коли. Още два часа и бяхме на границата ( доста символична на пръв поглед - по-късно щяхме да открием, че на връщане тя става съвсем реална - или поне митницата ). Навлизайки в столицата на Андора ( която отнесе доста подигравки заради факта, че самата държава беше около 60 квадратни километра ) най-очевидните неща бяха автосалоните на Ферари и други такива куци марки автомобили, както и фактът, че около 90% от магазините бяха за мотори или мото аксесоари ( по груби сметки излизаше, че всеки жител на Андора трябва да е мотоциклетист и да си има собствен магазин ). Слизайки на паркинга, гледката на огромен увиснал триъгълен склон над нас достави максимално удоволствие, а точно срещу хотела ни тръгваше кабинка към въпросния склон.


Слизайки на паркинга, гледката на огромен увиснал триъгълен склон над нас достави максимално удоволствие, а точно срещу хотела ни тръгваше кабинка към въпросния склон...

Вечерта започна в един хотел и завърши в друг, след като собственикът и на двата се направи на циганин и се опита да ни сложи в по-гаден хотел от този, за който бяхме платили ( а ние си мислехме, че такива неща стават само в България ). Ние обаче настоявахме за басейн и след скандал, в който се отличи най-вече Дойнов, ни преместиха от 3-звездния в 4-звезден и ни дадоха ключове за басейна в съседния хотел.
На следващата сутрин ( по-скоро обяд - прецизното координиране на шестима души е напълно непосилна задача, както се знае ), излязохме от хотела изцяло въоръжени и се качихме на кабинката, която тръгваше буквално пред вратата на хотела. Аринсал се оказа сравнително малък курорт със няколко приятни странични склонове, но нищо чак толкова страхотно. Веднага се отправихме към един от съседните върхове, но малко след като тръгнахме по ръба, дойде първата разправия със спасителите, които ни спряха с аргумента, че можем да съборим целия склон върху пистите отдолу.

Снегът беше леко тежък , но нямаше дебел горен пласт, така че лавинната опасност беше минимална. Ние така или иначе се промъкнахме по-късно и пуснахме две трети от склона, който беше супер широк, отворен и с наклон от около 35 градуса - само за мазни дълги GS завои. По-късно успяхме да влезем в спорове и със местните бордери, защото им скачахме от пирамидата. Но като цяло денят беше среден...

Вечерта отпразнувахме 4-годишният юбилей на Халти и Ели като двойка в бара Сърфа, който явно беше хита в Аринсал. Беше естествено пълно с англичани с червеникави лица. Доста бързо осъзнахме значението на факта, че в Андора няма мита и акцизи - пълна водна чаша с уиски: 400 песети (4.5 лева). Аз приключих вечерта на две такива чаши и това щеше да се окаже трагично на следващия ден, въпреки че в края на вечерта не бях много зле…


Като видях тази снимка съмненията ми за халюцинациите на Ричи изчезнаха моментално...
На сутринта, след задължително туткане, 3-way разменяне на глупости по радиостанциите от стая на стая и дълга бюфетна закуска, се отправихме към Аркалис - друг курорт на около 15 мин., за който бях чел, че има най-екстремен терен и най-добър сняг. Мястото действително се оказа върха на сладоледа - още от паркинга видяхме, че в рамките на самия курорт имаше стотина улея, скали и други остротии. После се оказа, че включва три големи върха и около 7-8 супер бързи лифтове ( един от тях беше 6 седалков и можехме да се возим всички заедно). Аркалис беше нешто като Банско, но увеличено 3-4 пъти - само си представяхме какво става като има 50тина см. Powder. След няколко интензивни спускания в улеи, в които се редуваха ледени участъци с такива с натежал Powder, за мен денят приключи неочаквано - смесицата от махмурлук, недоспиване, разлика във времето след полета от USA, голямата надморска височина и силно слънце ми докара смразяващи халюционации ( просто тялото ми спря да функционира, а главата ми отиде в друг свят ). На другите им беше смешно, на мен страшно - накрая Ели ме заведе на доктор и обратно в хотела.


Вечерта Дойнов, Халти и Насо ме дразниха с истории за невероятни склонове в другата долина на Аркалис ( на следващия ден ги пуснахме отново, след дълги преговори с едни лифтаджии - отначало той упорито не искаше да ни пусне, но после се предаде пред професионално-екстремния вид на Иво, който въпреки 100 градусовите температури нито веднъж не свали каската си ).

В следващите няколко дни продължихме с набезите към Аркалис, където на третия ден вече бяхме пуснали около 30тина различни улеи. За съжаление със всеки ден снегът ставаше все по-тежък, а слънцето все по-силно. Заради това и не успяхме да направим силна сесия от скокове - въпреки че набелязахме перфектен backcountry quarter-pipe, даже и 100-метровата засилка не даваше достатъчно скорост за яки летежи.

 

В ляво: Халти се опитва да докаже, че завоите в стил "А ла Glen Plake" все още не са умряли напълно....


Вечерите обикновенно отскачахме до столицата, където жените атакуваха с особено настървение главната улица с магазини. Ключово преживяване беше посещението на минералните бани Калдеа, които отвън имаха вид на музеи с екстравагантна архитектура, а вътре бяха едно огромно водно цяло от басейни, джакузита и други подобни, свързани в един общ комплекс. Външните джакузита, които бяха свързани с вътрешната лагуна чрез тясни тунелчета, даваха максимален кеф чрез комбинация от звездно небе, топла вода, и снежни върхове на хоризонта. Не пропуснахме и римските, турските и всякакви други възможни бани, които имаше - включително и преминаването от басейн със супер студена вода в друг със супер гореща ( аз всъщност това го пропуснах, наблягайки само на горещия ).
Предпоследния ден, в намален състав ( Мира и Дойчин предпочетоха да се излежават в леглата този ден ) се отправихме към последната група от курорти, където не бяхме ходили - Солдеу и Пас де ла Каса. До там стигнахме с най-дългия висящ кабинков лифт в Европа ( по местна информация ), който носеше неадекватното име Фъникамп. Този район се оказа доста голям с около 4 долини свързани една с друга - в един момент даже попаднахме в някакъв курорт, за който нямахме карти, та се наложи да се катерим обратно - добре, че другият лифт не беше далече. Мястото беше доста красиво и като терен имаше огромен потенциал, но 5-6 дни силно слънце бяха скапали снега окончателно, тъй като надморската височина беше по-малка от тази на Аркалис. Аз, Иво и Ели прекарахме денят в парка с рампата и скоковете, докато Насо се спусна към селото Пас де ла Каса и, като се върна, беше загубил и ума и дума и само повтаряше колко било яко и как сме трябвали да отидем на кафе там (?!?). На връщане трябваше да шусираме като луди, за да не изпуснем последната кабина надолу ( тогава не знам как щяхме да слизаме ).


Ричи, Ели и Дойчин
Последния ден бе белязан с яки горски пускания в Аркалис. През цялото време се навивахме един друг какво би било мястото, като падне powder. Вечерта Халти и Насо избухнаха и се прибраха в 6 сутринта - и двамата яко интоксикирани. Като се има предвид, че бяхме решили да тръгнем в 8, за да върнем на време колите в Барселона, и че Иво трябваше да бъде един от двамата шофьори, стана малко неприятно. Алтънов обаче спа два часа и седна зад волана, въпреки че главата му бе обвита в облак от алкохолни изпарения. За да го държа в кондиция, по време на целия път редувах Rage c Limp Bizkit, а звука беше на max ( това не пречеше на Атанас да спи непробудно на задната седалка ). Единственият проблем можеше да стане на митницата на излизане от Андора, където все още не ми е ясно как митничарят не получи алкохолно отравяне от парите, които се носеха от Иво и Насо ( колата ни, както и другата, бяха старателно претърсени първо за безмитни стоки - има лимит колко цигари и алкохол маже да се купи в Андора - и втора за храни, които бяха забранени заради "луда крава" истерията в Европа по това време).
Така общо взето приключи ски частта от ваканцията - следващите няколко дни прекарахме в Барселона ( един магически град ) в разглеждане на супер архитектура, ходене по мега яки ресторанти и пиене на сангрия. Последният ски спомен може би беше разтоварването на екипировката пред хотела в Барселона, която образува купчина с големината на египетска пирамида и сериозно стресна портиерите. Сега вече гледаме към новия сезон и може би (дай Боже) едно ново "керванно" приключение.

Теодор Стефанов (Ричи), Boston, 12.2001


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:ски в Андора
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил