Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

  "3хМ екшън"

Отново пред клавиатурата. Те напоследък нещата взеха да изглеждат горе-долу така: изкарвам си работното дежурство, отивам на ски и оставам толкова доволен, че скоро след това сядам пред компютъра, за да напиша няколко реда.
Та какво толкова ме въодушеви след страхотния сняг от неделя и сряда на Мальовица?
За да ме разберете по-добре, малко предистория: Има една заготовка по Discovery Channel, в която казват, че за някои хора картата на света е не просто изпринтена хартия а ключ към ново приключение, към търсене на непознатото и необичайното. За мене също горе-долу е така. Разликата е, че тъй като не мога да си позволя да пътувам по света, се ограничавам до ниво България. Има моменти, когато кръвта ми просто започва да кипи и тогава правя две неща: ако имам време просто грабвам ските, колелото или раницата и тръгвам на някъде. Ако ли пък нямам време вадя картите и започвам да разглеждам. Меря надморски височини, гледам изложения, взирам се, за нещица като гори, скални масиви, пътища... И така се раждат идеите за нови неща. Та точно по този начин преди две-три години погледа ми се спря на долината на Бели Искър и - изненада! 1000 метра вертикална денивелация по склон със западно изложение е нещо,на което задължително трябва да се обърне внимание. Тъй като карам много рядко на Боровец (красиво е мястото ама само сняг да имаше и хората да бяха по-различни...) нямах информация за обратните склонове на Маркуджиците. Няколкото пъти, когато попадах горе все се случваше мъгливо време... Опитах се и отдолу да разгледам склона, но стигнахме до бариерата с полицаи и надписи "забранено минаването". Тогава още не знаех, че от водата в язовира явно пият големите мъже в Бояна и поради тази причина я охраняват малко по-добре от Искъра, от който пием ние, обикновените хора. Та по тази причина горе не се пускат за разходки дори и две-три годишни дечица, да не говорим пък за вили на брега на язовира... Последното го пиша, тъй като следващото лято се опитахме с един колега, една колежка и 3-годишния й син да се разходим зад бариерата, но едва ли не ни обявиха за опасни терористи и не ни допуснаха по-нагоре... Това обаче беше повод да се покатеря нагоре по една от горите преди бариерата и да събера малко зрителни впечатления. И така, за мен нещата бяха ясни: минаване има, само трябват добри снежни условия. Последното обаче е проблем за такива големи склонове, още повече като се има в предвид, че това е Мусаленския безснежен дял на Рила.
Зимата на 2001 както всички си спомнят не беше зима...
Зимата на 2002 започна добре, но дойде сухия Януари и още по-сухия (на всичкото отгоре и топъл) Февруари и нещата тръгнаха на зле. С голямо огорчение, трябваше да си кажа, че и тази година трябва да се откажа от плановете си за някои дълги спускания. И изведнъж - приятна изненада от "женския" месец Март. Както отдавна съм казал, не може по рождения ми ден да не се кара хубаво! Та заваля един голям сняг около 10-11-ти (благодарение на който успяхме да направим и първото в България международно състезание по екстремни ски и сноуборд) и нещата отново тръгнаха на добре. Последваха жеги и после хоп - отново зима. И то каква! Новините просто валяха: 30см на Мальовица, 50 см на Мальовица, 100см на Мальовица, 110 на Рилски Езера, коловете на маркировката на Черни връх били зарити... Е това ако не е сняг! И естествено в главата ми започна да дрънчи звънчето с панделка, на която пише: Бели Искър.
Е да, ама как да навиеш хората да се забият в някъкво неизследвано място, когато навсякъде има такова каране. За щастие старата дружка Геша беше на линия (и той в течение на плановете). Йоаннка също беше свободна а и нещо не й се ходеше към Банско, та прие идеята за Боровец!
И: Събота, 30.03.2002г, кабинковия лифт на Боровец. Возим се нагоре и не можем да повярваме колко сняг е паднал. Минути по-късно гледам Маркуджиците (ще ги наричам на кратко "М", че ме мързи да пиша:) и нямам думи! Нямам думи, защото на М-2 и М-3 няма клекове... Мъглата се разкъсва и виждаме Мусала. Гледката е като по филмите от Канада! Всичко е зарито със сняг до неузнаваемост. Като черно-белите снимки от 60-те години в кафето на Васко в ЦПШ-то! Швейцария ли? Явно ни било писано да видим и нашите планини такива.
Още малко по-късно (и след няколко досадни спускания по равния М-1, М-2 естествено не работеше ) с Геша сме на обръщалото на М-2 и гледаме потресени "нашия" склон. Огромен и пълен с адски много сняг. Представете си един от ония склонове на филмите, ама този път филмите за Аляска. Или пък ако сте виждали 3-ти улей на Тодорка в добър сняг си го представете, ама умножен по 3 или 4 на широчина и по 1,5 на дължина! Ама има проблем: толкова много сняг от един снеговалеж, силно навят, козирки в горната част... Смисъл да даваме оценка на лавинната опасност просто няма!
След дълго гледане стигаме до два възможни пътя. Първия е много далече а времето напредва. Втория е покрай скалите от М-1, през изгорялата гора и на ляво към билото. 30 минути по-късно сме над споменатите скали. Другия край на склона се вижда в далечината отсреща! Нашия път е възможен и сигурен, но добър ли ще е ? Е, това човек може да го каже чак като потегли...Тръгваме предпазливо. Караме един по един на къси участъци от "остров на сигурност" до следващия такъв. В улея не искаме да влизаме и затова се отправяме с траверси към скалното било в дясно. И тук започват изненадите. Първата е, че изгорялата гора се оказва доста гадна. Скелети на клекове стърчат заплашително навсякъде и правят преходите доста трудни. В същото време и месеца си казва думата и снега започва да става тежък. След доста дълъг траверс разбираме, че сме хванали лош път и решаваме да се върнем малко по-назад. Оказваме се прави и скоро започваме да караме в просеки сред стърчащи изгорели дървета. Карането е доста интересно: скрити "слайдове" по паднали дървета и доста други изненади. След няколко подобни просеки навлизаме в нормална (т.е. жива) гора. Попадаме на дълга каменна река с около 40 см сняг. Повърхността е толкова вълниста, че се чудя доста колко ли камъка ще ударя... Тежкия сняг обаче държи добре ските и се разминавам само с няколко леки удара. Навлизаме в тясна и стръмна просека. Явно наближаваме дъното на улея, защото точно отсреща се вижда много стръмен склон. Нашия път също е много стръмен и ми мирише на прагове! Правим по няколко завоя (снега в сянката се оказва почти пръхкав!) и се оказва, че нюха, опита и късмета са ни отвели на най-доброто място. Без особени проблеми минаваме в единствения път между няколко стабилни скални прага! Озоваваме се в улея и тук започва истинския екшън. Явно голяма лавина не е падала от доста време и дерето е доста обрасло. На всичкото отгоре основа от предишен сняг няма... И като започна едно провиране между храсти и борчета, едни траверси по стръмни склонове а на няколко метра под нас весело ромолящо поточе, едни удари на ските по камъните отдолу... Мъка! Мъка, ама без скални прагове. Драпахме през джунглата, но се кефихме, че "тежката артилерия" от раниците (седалки, клеми, въженца, котки) остана неизползвана. Скоро из главите ни започна да се върти друга мисъл: Склона и Улея ги спуснахме благополучно, но къде ще минем реката? Някак си не ни се газеше в зимни води. И както си ги мислехме тези мисли и Геша твърдеше, че пътя е от другата страна на реката и хоп - излязохме на него. И то не къде да е, а точно на моста, по който наистина пътя се прехвърля от другата страна на реката! Е, това ако не е късмет!
Малко бутане надолу, много красиви гледки и тъкмо взе да става много равен пътя и Йоанна спасителка се появи с белия Голф. Екзалтирано разказвахме какво е било, как сме минали и какъв късмет сме извадили докато се преобувахме. После се натоварихме на вярната машина и с усмивки на лицата поехме към мрачна София.

повече информация: въпросния склон наистина е много "тънък". Добро спускане може да се направи ако има хубава снежна основа с малко нов (и стабилен) сняг отгоре. Времето трябва да е студено и с добра видимост. Необходимо е човек да е подготвен за преминаване и заобикаляне на скални прагове. Ако остане на билата (покрити с иглолистни гори), не трябва да се правят опити за връщане към улея в долната част, тъй като стените му са високи скали. И не си взимайте новите ски, че аз успях да избия кант...

Ако ви е необходима повече информация или просто искате да обменим идеи, пишете ми на momchi@befsa.com

31.03.2002г., София, Момчил Панайотов


 


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:ски - Бели Искър
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил