Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

Денят Х

Всичко започна като една от многото ски ваканции на Академика, Банско. Много приятели, много веселба, много каране... Края на месец март, 1998год. Академика е препълнена! Ски отборите са на "лагер". Целата е да се подготвят за студентското ски състезание. А методите са ясни - диско до 3-4ч, ставане в 8 и гонене на рейса, чай или кафе на пистата (за все още неизтрезнелите - двойно кафе) и каране. Много каране. Празната писта, като че ли е собственост на "академиците" - просто в делничните дни освен тях и някой заблуден руснак друг няма! Стигаш на лифта, рязък завой, едно бутване и си на столчето. 20-на минути по късно си отново горе, отново се засилваш, отново огромни дъги по изгладената писта... Или пък може би не по пистата. Защото сред всички тези хора сме и ние! А ако извън пистите е хубаво за каране, няма начин някой от компанията да не е там и да не "пори powder-o со счите".

Скиорска баня...
А след цял ден каране - пак старата рутина. Завръщане до Академика, бърза "скиорска баня" (разбирай хвърляне по гащи в пръхкавия сняг, добро овъргалване и бърз спринт към банята), след това приятно "размазване" на някое канапе с бутилка биричка в ръка и най-накрая - диско (понякога придружено с откровено пиянство). И така ден след ден... Но започнах историята с изречение, което намеква, че в нея ще има нещо необичайно. Необичайното беше метеорологичната обстановка. Никакво слънце над стръмните склонове на Тодорка. Само облаци! Истинска трагедия за "ловците на тен". Парите за плажно масло са отишли на вятъра. Щастливи от факта са само една малка групичка скиори, сред които сме и ние. Ден след ден снежинките се трупат една върху друга и дълбочината на снега се увеличава безспирно. Днес минаваш през някоя от любимите стръмни просеки в горите, утре следите ти ги няма! И никой не се опитва да те изпревари, никой не те засича. Само снега, тишината и приятелите! А, и характерното "съскане" на ските, когато се гмуркат в powder-a!
This must be Heaven! (превод за неговорящите английски - Това трябва да е Раят!) "И та

ка до края на света" както се пее в една популярна българска песен. Само че, за съжаление трябваше да си ходим. В петък! Състезателите се отправят към Семково за да си потрошат малко ските по оголените писти, другите - за София! Само че в четвъртък вечерта на времето нещо му "щукна" и снеговалежа се засили. Петък. Ранна утрин. Сиви облаци са обхванали Тодорка. Колите пред Академика са затрупани със сняг. Хората се приготвят за път. Аз усещам, че във въздуха витае нещо... Успявам да убедя Ботю (верен приятел сноубордист) да останем да покараме поне по обед. Стигаме Шилигарника, купуваме си карти и се качваме на празния лифт. Возим се и гледаме. Клонките на дърветата са провиснали под пухкава и дебела снежна покривка. Добър знак! Лифта се изкачва все по-нависоко. Хората се ровят в сняг до коленете по пистата. А предишната вечер я бяха обработвали! Под лифта няма никаква следа. И е страшно студено - може би минус 15 градуса.Тук нещо става! Слизаме от лифта, Ботю затяга автоматите и потегляме. Снегът е лек. Невероятно лек. правим едно "загряващо" по стръмния ръкав! Никой не е минавал! Снега се блъска в тялото ми и се чувствам все едно се спускам по някой от дивите Мальовишки склонове. Второ качване с лифта. Подивели сме! Крещим и се радваме като деца! Второ спускане. решавам да мина под лифта. И секунди по-късно осъзнавам, какво е било това, което е "витаело" из въздуха. Неотъпкания сняг е толкова дълбок, че не може да се диша. Спирам да се поема въздух и чувам как някой ме пита от лифта "Абе човек, ти плуваш ли в този сняг". Никога през живота си не съм карал в подобно нещо! Толкова дълбок, толкова лек и ефирен POWDER! Докато се качвам на лифта си мислия, че следващото ми пускане задължително ще е през горите. Поемам сам, зашото Ботю чувства дъската си "прекалено къса". Поемам през клековото поле (клекове няма) и бързо осъзнавам, че на място , където обикновено правя 20-на завоя сега не трябва да правя нито един. Иначе спирам. Малко преди да стигна гората обаче наистина спирам и се налага да побутам с щеките. Поглеждам надолу.

"Поемам въздух и ... се гмуркам..." Снимката е правена два дни преди "Денят Х"
Поемам въздух и ... се гмуркам. за кратки секунди главата ми изниква над снега и фиксирам посоката и колко растояние имам. Спиране, нова дълбока глътка въздух и отново. При едно от спиранията се сещам за митичния филм FETISH на Steve Winter и момента, когато хората карат в невероятно дълбокия Powder на British Columbia. Сещам се как после разправят, че това било най-якото има каране и т.н. Значи това било! Естествено не се мина без проблемни и критични ситуации. Увисване с надулу главата със заклещени ски между два дънера (доста зор видях докато успея да се набера и откопчея автоматите. Добре, че тогава карах с MRR), челен удар в провиснал клон и предно салто през него (представете си човек, който се блъска в напречен прът и се завърта около него)... Ботю решава да се присъедини към мен. Но горкия няма късмет. Независимо от прокараната от мен пъртина не успява да набере достатъчно скорост и спира на няколко метра преди началото на стръмната част. Както по-късно разказа решил да си свали борда и да измине краткото растояние пеша. Но като слязъл от борда започнал да потъва и потънал под него!!! Наложило се да се набира и после да лежи върху борда и да гребе (като на сърф), за да стигне по-стръмната част. В това време аз го чаках малко по-надолу и си бях изкарал акълите (честно казано вече си мислех, че е паднал под снега и се задушава...) В ранния следобед с натъжени физиономии, но изпълнени до краен предел сърца хванахме на стоп една уазка с пияни банскалии и се отправихме надолу. Развълнувани обсъждахме карането и не ни направи никъкво впечатление, че шофьора изпусна един два завоя и съответно се забиваше в преспите! (добре, че бяхме с уазка) Финално преяждане в митичното "Орлово гнездо" и - на рейса за София. Возих се, спомнях си невероятните мигове и бавно осъзнавах, че това е бил "моят ден" и че е възможно повече да не се повтори. Но аз съм оптимист! И съм сигурен, че "гонитбата" отново ше се увенчае с успех и пак ще карам в такъв сняг. Може би в любимите гори на Банско, може би в British Columbia или Utah. Някой ден...
Щастливо усмихващ се: Момчил Панайотов

 


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:денят Х
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил