Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

Фирн-Pro Истории
(Или малко повече за ка
ране по фирновани улеи и историите, свързани с това!)


  "Орлово гнездо"

"Орлово гнездо"
   Сполучливото име на дългата бяла линия, както се вижда от София, винаги ми напомня за нещо диво и непристъпно. И улеят наистина си е див. Не, че е толкова стръмен или тесен, но тук човек често може да попадне на нещо по-"екстремничко". Я ще му се наложи да слиза по супер стръмна мокра трева със ски обувки (заобикаляйки водопада), я ще джапа из бликнали от всякъде поточета, я ще се прави на катерач, забил смело ръце и крака в почти отвесната кал над пътеката!
От години ни е станала традиция да откриваме "фирновия" сезон с пускане през "Орлово гнездо". Обикновено точно когато в София започнат да се раззеленяват дръвчетата улеят става идеален и просто няма как да го пропусне човек. И тази година - пак натам, пак в този момент! Честно казано Насо Юар-ски не знаеше какво точно го очаква. Когато потеглихме по пътеката към Комините от Бай Кръстьо той май си мислеше, че ни предстои 10 минутна разходка по широка и равна алея. Заледеният сняг, изпопадалите клони и опитващите се да ти извадят очите брези насред пътеката обаче го изненадаха. Колко слушах реплики от сорта "ебаси гадната гора"... А когато в основата на Комините се разбра, че батериите на фотоапарата ми са свършили, беше съкрушен. С унила крачка продължи нагоре между буците от скоро падналата основна лавина...
Гледката на улея обаче го ободри набързо! Пускането определено беше добро. Много хубав фирнован сняг в горната стръмна част, малко по-мек надолу. Но пък си слязохме без проблеми до водопада! Е вярно че заобикалянето по стръмните треви си беше гадно, вярно че бая вода видяха ски обувките ни по-надолу, вярно и че и дъжд заваля, но останахме доволни!
Месец по-късно със Савата отидохме да закрием "Орловия сезон"
Положението естествено беше доста по различно! Този път избрахме далеч по-лесния подход през платото (просто лифта работеше). По целия път сняг никъде нямаше, само блага тревичка. Е, и една усойница се изниза пред краката ни, просто така, да поразнообрази!
Самият улей беше невероятно добре фирнован! За съжаление беше и толкова къс. Гледайки го отдолу се надявах, че снегът свършва, защото "има завой на улея и той крие снега". Грешах! Последва едно доста весло слизане. Що лазене по шубраците на гората беше, що дране по разни храсталаци! Савата даже си намери малка бутилчица с ракийчица! (не беше хич лоша). За финал ни се наложи и да слизаме през почти отвесни кални пасажи. Сигурно сме били доста комична гледка! На нас обаче не ни пукаше хич от това и с огромно удоволствие се поздравихме с по бира за перфектния ден и "добре свършената работа"!


 

Белия Улей Attempts (Опити)

 

Та Белия улей е стара тежест на скироската ми душа. Преди 4 год с Иво Алтънов (Халтъна или I-Boy, както му се вика), Ричи и Мишо изкарахме няколко невероятни дни на хижа Мальовица. Хижар (Любе) нямаше и съответно с него си беше отишъл и ел.токът! Не ни беше много комфортно да се разхождаме по цяла вечер със ски обувките из хижата (единствената суха част от екипировката ни), но красивите пускания от деня и приятната раздумка пред камината ни топлеха душиците.

Един ден в хижата се качиха и Любо и помошници, а се оказа, че са се появили и "някакви" скиори. Останахме приятно изненадани, когато разбрахме, че това са Саймъна и Ицо (Ц). По-късно вечерта се появиха и Краси Стоянов & со. В зародилия се разговор се оказа, че са поели към Белия улей и учтиво ни беше предложено да се включим, но ние отклонихме поканата, "за да се подготвим още един ден". Е да, ама на следващия ден следобед заваля дъжд и всичко пропадна. Но страховитата гледка от премкъта към Партизанска поляна определено намери свое местенце в "бъдещите планове". През следващите години обаче нещата не се заформиха особено добре. Винаги, като потеглех с цел "Белия" заваляваше дъжд и на следващата сутрин се оказваше, че има 20-30 см. нов сняг.Стигна се до там, че реших да потеглям само при 100% прогноза. Ама и това се оказа измамно. Най-фрапиращия случай беше, когато миналата година синоптиците обещаха "5 дни слънчево и горещо време, начало на истинската пролет". Дори професора по метеорология на Марто (от Драгалевци), беше заявил нещо от сорта "Ето, типичен антициклон, кълна се че не може да е друго освен слънце и само слънце през следващите дни". И ние естествено поехме. Сигурно сме били доста глупава гледка на автогара "Юг" със ските в поройния дъжд на следващата сутрин... На Мальовица се сипеше ли сипеше блият сняг...

И тази пролет идеята за Белия улей "захлопа по канчето" при първите пролетни жеги. Набързо спретнахме дружина с Марто и Насо (ЮАР-ски) и се уговорихме за часа...Нахвърлих багажа в раницата, грабнах ските и изхвърчах. Отново на автогарата, отново заваля... Уж бяхме тръгнали да караме по фирн, а то снегът захвърча още от Искъра... "Ранно" ставане след лек запой, мощна крачка през мъглата и отново на премката. Пекналото слънце обаче си каза думата. При първият тестов завой всичко ново се изпързаля по твърдият фирн надолу... "Натоварените" стръмни склонове на Ловница не вдъхваха никакво доверие... Марто и Насо се вслушаха в гласът на разума и настояха да се връщаме. С поредното "кухо" усещане в душата се изкатерих обратно и започнах да въртя завои по запазилият се в сянката над втора тераса Powder. Колко увещавах "друзята" да останем още една вечер и да "атакуваме" в ранни зори на следващия ден! Но уви, всеки си имаше задълженията...Седмица по-късно с Насо пак се озовахме там. И като по чудо времето не ни извъртя никакъв номер. Малко късничко потеглихме от премката (9:00), но все пак снегът още "ставаше"! Дългоочакваните първи метри напълниха душата ми! Завой след завой се спусках в бездната... Все по-висока ставаше стената на Злият зъб над мене, все повече се приближаваше огромният гранитен надвес на Червената Дяволска игла!

Насо в края на 1-вата третина на улея
В началото и наклонът и снегът бяха по-приятни и доставяха истинско удоволствие. "Прикрих" се зад огромен камък в края на "Злото зъб" и пукнах на Насо да потегля. Докато карах не ми се струваше да съм минал много, но като погледнах колко далече и високо беше "partner-ът"... Появиха се и стичащи се от скалите потоци и водопади, които изчезваха в страховити пукнатини в снега. Усещането ставаше все по-страховито и определено бързах да се измъкнем от стесненията.Приближихме и водопада (15-на метров в този сезон). Бърз поглед показа ситуацията: силните горещини бяха "изяли" заобикалянето в дясно... Предстоеше не особено приятно спускане с котките по стръмните треви. Лекчката полечката се смъкнах до края на водопада. Насо обаче се измъчи със скапаните котки, които му се полагаха. Почти веднага и двете паднаха. Той ги завърза отново, но много скоро едната падна отново... А точно там нямъше къде да се спира и му се наложи така да продължи надолу. Доста ядове му костваше това... Веднъж измъкнали се от там поехме "на газ" по изравнилият се улей. Тук обаче ни чакаше последна "изненада". Широка цепка преграждаше тесен участък. Трябваше да се скочи, но в никакъв случай да не се пада при приземяването. Иначе можеше да се озовеме на дъното й (поне 7-8м по-долу), а това не беше приятна переспектива... Проблемът се състоеше в това, че именно тук беше едно от най-изложените на евентуални каменопади и лавини място в улея и нямаше много много време за катерене и засилване. Секунда, две колебание и се озовах на отсрещната страна. Скоро и Насо беше до мен и поехме с мощни завои към по-добро местенце...

1-вата половина я минахме
Тъй като долната част на улея се беше стопила реших да се преобуем, да траверсираме и по пътека в гората да слезем до Партизанска поляна. Май обаче се поизлъгах, защото в съседния улей (слизащ от вр.Голям Купен) сняг имаше доста по-надолу. Ама като се замислих все пак в каква джунгла щяхме да попаднем ако снегът свършваше малко по-виско, се успокоих и продължих напред през девсвените шубраци към "пътечката". Час по-късно утолявахме гладът с препечената сланина на горските пазачи на "Партизанката". Добре. че момчетата се оказаха свестни и се навиха на пазарлъка да ни "метнат" с Нивата до Рилски манастир.
Та така мина пускането на Белият улей! Не особено трудно, но много рисковано място, което изисква уцелване на правилния момент. Но невероятната красота си заслужава... Лично за себе си мога да кажа, че при следващото си пускане през тези диви и красиви места,  ще тръгна по тъмно и ще правя първи завои доста по-раничко...

Остава ни втората пловина...
      Момчил Панайотов, Май 2000г.

 




намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:фирнови истории
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил