Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

МАЛЬОВИШКИ РАБОТИ И МАЛКО СНЕЖЕЦ

Как ли да я кръстя тази история? Дали да е : "В дън гори мальовишки", дали да е: "Защо всеки път няма такъв сняг?" или да е нещо далеч по-просто като: "Няколко невероятни спускания във фантастичния powder на Мальовица" Не знам и май няма значение. Та да започвам.
Събота, 23.03.2002. Софиянци са отчаяни от лошото време. "От къде се взе сега този студ?" е най-често чуваната реплика. Ние обаче сме безкрайно щастливи, защото един скиор ако не е щастлив от студ и сняг от какво ще е? Весела дружина се е събрала на хладилника и след кратко обсъждане се отправяме нагоре. На Алеко познатата история - въжето било замръзнало, ролките били замръзнали, вятър духал горе… Замръзнали са им главите! Що за лифтаджия си ако не искаш да работиш в един от най-зимните дни на годината. Теглиме им на ум по една нашенска си , слагаме ските (а Цоло - борда) на раниците и поемаме нагоре. Съвсем скоро става ясно, че нито вятъра е такъв, какъвто си го мислят долу, нито снега е такъв, какъвто трябва да е. Халите от предишните дни са си свършили работата и снежната покривка е силно навята и доста коварна. Спускаме се до долу с по няколко залитания и пет-шест хубави завоя в гората и сядаме да мислим какво ще правим по-нататък. На Емо и Борко им писва и решават да карат на Помагалския. Геша решава да рискува с Лалето. След кратко мислене и аз се отправям към Помагалския. Още първото пускане обаче ме убеждава, че не е за мен тази писта, прежалвам си ските и отивам към Лалето. Няколко хубави завоя в горната част, няколко още по-хубави камъка в долната и когато в един миг виждаме,че са пуснали Заека отпрашваме без да му мислим нататък. Та защо ли разказвам всичко това, след като започнах с "Мальовишки…" Еми защото когато вечерта предложих в неделя да отидем до Мальовица, никой не каза "не!". Отговорите бяха от сорта: "Защо не, сигурно там ще е далеч по-хубаво от на Витоша"
Неделя, 11:00, бариерата пред паркинга на Мальовица. Пазарлък. "Ако се окаже, че не работят влековете ще ни върнеш ли парите и т.н" На края решаваме аз да изтичам напред и да разбера каква е хавата. Хавата е следната: някакъв безкрайно умен ПСС служител или стажант (и аз не знам) предишния ден успял да прехвърли една паничка през въжето и от там нататък…. Паднала обръщателната ролка, паднало въжето от повечето стълбове с две думи - няма да работи паничката а само ръждавишката котва. Снега обаче е доста особен - много като количество и отличен като качество. Бързо успявам да убедя останалите да караме на котвата. Нали обаче сме "зелени" на мальовишките влекове и изведнъж стана така, че се бяхме изкатерили по "Голгота" (пътеката до началото на котвата), но карти нямахме. Карти пък се продавали само долу! И така аз и Геша се "жертвахме" и предприехме спускане до долу. Какво ти жертване - още на първия завой ми става ясно, че в такъв сняг не съм карал от декември на Рилски езера! Новите ми ски са широки ама и снега е много и газя доста дълбоко! Решавам да си направя кефа и натискам ските надолу. Резултатът е зариване с пръхкав сняг, който навлезе дори през яката ми и ясно показа, че предстои един добър ден за българските "свободни" скиори. С Геша се отправяме с шеметна скорост към трасето на влека. Там е неотъпкано, стръмно и … дълбоко. Правим мощни завои, зариваме се и изплуваме и след няколко секунди чукваме щеките си за поздрав за страхотното пускане. И двамата сме в жестоко настроение и за отрицателно време се изкачваме отново до котвата . И от там се започва едно чудо… Емо гази с "лопатите" (едни доста широчки и новички Salomon-и) и пробива път в равните участъци. Аз карам зад него и се кефя не само на дълбокия сняг, но и на това как опашките на ските му хвърлят нагоре сняг като водни ски… Геша пък като представител на старото ски производство ни диша праха отзад и се дразни, че широките ни ски са по-бързи от неговите. На наклона на "улея" обаче възможностите са изравнени и всички летим надолу. Снега е толкова хубав, че дори Йоанна казва :"Искам и аз в дълбокото" и се присъединява към "снежните плъхове". Завой след завой и неусетно е станало 3(а, пропуснах да спомена за тъмната биричка веднага след изкачването от плаца до котвата. Благодаря Емо! Ти направо ме спаси!) Време е за "последното". По предварителен план маршрута е следния: Качваме се малко нагоре, влизаме в гората, намираме си някоя просека и се ровим до уши в пръхкавия сняг. Речено - сторено! Е, в началото малко се объркват нещата и има а наляво , а надясно между клековете, но скоро намираме каквото сме търсили. Тясна и стръмна просека! Тамън като за четирима. Емо и Геша са първи. Аз съм последен, за да "събирам" Йоанна ако й падне ска. По странните им викове става ясно какво са "напипали". Изведнъж Йоанна казва: "не мога, притеснявам се като ме гледат" и аз оставам без думи. Е, скоро притеснението изчезва и тя потегля, за да направи няколко жестоки завоя. Идва и моя ред. Чувам Геша от долу да вика: "Искам да видя как ще го направиш това", поемам въздух (сиреч донадъхвам се) и се засилвам. Първи завой и ме засипва, втори завой и пак ме засипва. Бре, от къде се взе толкоз сняг бе? Спирам колкото да кажа, че в следващия участък аз съм първи и отлитам надолу. Дори не бях се надявал на такова нещо. За миг преровям паметта си и класирам спускането в "Top 10" на каранията ми в пръхкав сняг… След минута две сме на Меча поляна и се надпреварваме да си разкажем кой какво е изпитал. Половин час по-късно похърквам в колата и бас ловя, че съм се усмихвал насън…
Сряда, 27.03. След кратък разговор (във вторник) с лифтаджиите на Мальовица става ясно, че паницата е оправена и ще работи! Ботката е свободен и сме решили да направим едно велико каране като "в добрите стари дни" заедно. В 8:00 ми се обажда: "Абе Ники нещо не може да си намери обувките, ако не успее какво ще правим с теб, дали да не отидем към Витоша?" Стоя като гръмнат! Каква Витоша, навън вали сняг! След 10 минути идва по-доброто обаждане: "След малко сме при теб. Слизай долу!"
Час и половина по-късно констатирам: "По-топло е от неделя, сигурно снега не е толкова добър. Лифта обаче работи и следователно ще покараме яко"
Десет минути по-късно правя корекция на първоначалното си становище. Първото ни спускане показва ясно, че снега не само не е по-лош, ами дори е доста по-пръхкав. На всичкото отгоре е и повече. След няколко диви спускания по пистата, един-два скока от страничните насипи (благодарение на корекциите, направени по пистата преди две години, освен, че беше съсипана Меча поляна и пистата направена в стил "всеки може тука" има и една добра придобивка: поредица добри скокове от страничните насипи) и няколко заривания решаваме да се прежалим и да издрапаме до началото на просеките. На мене и Ники ни е зор, но все пак се движим. Ботю обаче е принуден да свали борда и гази до кръста. Тъкмо е на път да се откаже и чува нашите подвиквания: "Ботю, само ела да го видиш" (ние вече сме в началото на просеката). Скоро се появява лазейки… След още съвсем малко разбира, че си е струвало! Просеката е недокосната (зарити са и нашите следи от неделя), наклона е стабилен а снега - супер пръхкав и дълбок. Да се опитвам да описвам каране в такъв сняг е безмислено - то просто трябва да се опита. А веднъж опитате ли работата не е на добре, защото ще станете като мен - човек, който не спира да търси добър сняг и е готов да ходи като ненормален из какви ли не места, само и само да направи няколко яки завоя… Та, снега се оказа перфектен. Единствения недостатък беше, че веднъж като се огази хубавата просека трябва да се търси втора такава. На следващото пускане Ботю се отказа да гази и останахме само аз и Ники. Добре,че той е кален байкър и е свикнал със всякъкви мизерии. Иначе просто не знам след толкова падания, губене на ски и т.н. как би реагирал. Та този път просека не открихме, но имаше няколко доста добри "разкрития" между дърветата. Те се сториха малко теснички на Ники (все пак първи ден в такъв сняг му беше), но той за пореден път доказа, че човек ако има желание може да постигне какво ли не!
И неусетно пак станало 3! А като стане 3 е време за "последното". Ботю и Ники решиха да "пасуват" и аз си останах сам. И си викам: " Така и така съм сам, я да се завра яко в горите. Малко ходене надали ще ми навреди!" Тия мисли обаче не винаги са много добри. Такъв "весел" траверс си спретнах в изгорелите от големия пожар клекове… Не стига, че няколко пъти падах в най-гадните участъци, ами и бая се очерних (изгорелите клекове все пак са си въглени а те имат лошото свойство да цапат в черно:) Най-накрая стигнах до едно малко деренце със стръмни склонове. По-напред беше абсурд да се продължава. Просеките, които си спомнях от едно митично каране с Марто от Драгалевци сега представляваха черни скелети на изгорели клекове. Явно деренцето ми беше единствена възможност! И така - напред. Явно реших да си наваксам за драпането и се засилих здраво. Не ме притесняваха нито честите дървета, нито стабилния наклон. Наклона между другото наистина си беше добър, защото забелязах, че най-горния слой на снега е потеглил и се движи доста бързо. Аз обаче бях по-бърз. И изведнъж … просеката свърши и се озовах в най-якия гъстак! Добре, че поне дръвчетата бяха млади и клоните им се огъваха като драпах през тях. Добре, че бях и с каска и ски очила! Добре, че и участъка не беше прекалено дълъг…
Та така. Това беше разказа ми за няколко хубави спускания в още по-хубавия мальовишки сняг! Мога само да си спомням тези прекрасни мигове и да се моля да се повторят по-скоро!

Момчил Панайотов, София, 27.03.2002-03-27

други действащи лица:
Емо - Емануил Емануилов или както му се вика Емо - багера! Виден скиор от БАССЕС, нагърбил се с не-леката задача да е и секретар на споменатата организация.
Геша - Георги Лилянов - дългогодишен преследвач на пръхкав сняг, който има отбелязани на щеките не една и две резки от великолепни дни в горите на Банско. И той от БАССЕС.
Борко - също скиор от споменатата асоциация. Слави се с риболовни постижения из България и САЩ. Вечна конкуренция с Иво Халтъна за най-голямата речна пастърва.
Ботю - сноубордист ама не от "pro"-тата, а от тези дето без много да говорят много карат и то яко! Също записал не един и два славни дни в powder колекцията си!
Ники - виден наш байкър, дето в момента е решил човек да става и се образова в Австрия! След 27.03.2002 и търсач на пръхкав сняг.
Йоанна - едно хубаво момиче, дето все се питам как ме търпи и дето лека полека също взе да става фенка на горе-споменатите изживявания
Марто от Драгалевци - "злато човек", с който сме изживявали много хубави моменти из българските планини - било то със ски, било по скалите или просто пиейки биричка на терасата на ЦПШ

 


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:мальовишки работи
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил