Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

Millenium Pamporovetc

 

Ричи boy във въздушно настроение

Иво "Халтъна" се опитва да прелети "Дупките"

Gangsta' Paradise - издирваните в цяла България Халтъна и Дойчи

На 26.11.1999г в ранни зори (разбирай 3 след обед) две коли със ски поеха дългият и неравен път към Пампорово. Както се очакваше, пътувахме дълго и тежко. Още при спирането в "Хепи" (God bless It) на спирачките на Москвето(Джогана) на Асен нещо изведнъж им стана. Имаше ги и си работеха добре и в следващия миг ги просто ги нямаше. Та   предполагам вече се досещате как мина остатъка от пътя - "със 30 километра в час аз си карам напред...". Тъй или иначе в 8 вечерта колите спряха за едина бърза проверка на времето на паркингът под Студенец. Леко ръмещият дъждец изпълни сърцата ни с надежди за сняг в следващите дни.
Но едно са надеждите, друго реалността! Последваха дни наред изпълнени с поройни дъждове, разходки до Планетариума, и автотуризъм из смолянския регион. Дежурният на ПСС беше категоричен ден след ден: " Няма бе, няма. Пак валя дъжд. Разбира се, че го чакаме снегът, ама нали знаете - Божа работа."
Отчаянието растеше а заедно с него и тайфата. Лека полека в Смолян се стовариха и Анди, Косьо, Петя( Лъвът), Борко, Емо, Ясен и Добри и много, много още хора .
И дойде очакваният ден. 30.12.1999г. "Ако утре не завали сняг си тръгваме" бе отсекъл Асен предишната вечер. "Е защо не го каза по-рано, можеше и да завали" казах аз на следващата утрин, радвайки се на прехвърчащият сняг. Независимо от поредните отчайващи думи на ПСС: "Все още е зле, 10см" се натоварихме в Корсата на Йоанчето и запрашихме нагоре. Последва едно не толкова лошо каране. Нищо, че зад ските оставаха черни следи. Поне си бяхме сами по пистите.
На следващата сутрин положението бе типично - Смолян зарит в сняг.  Единствен отчаян бях аз. На 31.12.1999 трябваше да се отправя към София и да застъпя дежурство "2000" същата вечер.
За последвалото кране на компанията чувах следните неща по телефона: "Супер яко. Толкова е дълбоко, че едвам се кара... Минахме през скалите на "паницата". Като се приземяваш направо се паркираш до гърди в снега...Абе направихме си днес един скок на "стената" и здраво "плющене" падна. Анди си счупи цайсите при едно задно салто, Сандедо "лепна" задното от раз, Петя ( лъвът ще й викаме вече) правеше едни умопомрачителни винтове... Правиме яко снимки, ще ги видиш..."
За мое утешение поне отидох на Витоша. Сърцето ми се късаше като гледах стадо начинаещи бордери да се свлича странично през супер пръхкавия снаг под "Бай Кръстьо". Всичко изравниха и за мен не остана друго освен да поема посока "Гора на Комини". И не съжалявах. Дългото пешеходство беше наградено с едно от най красивите ми спускания. Невероятна тишина, невероятен сняг, невероятно удоволствие....

Момчи, Януари 2000г.

Millennium Pamporovetc II - От Ричи boy (Теодор Стефанов)
Реших да напиша тази историика, за да допълня статията на Момчи. Той така или иначе изпусна самото каране. Абе ние всъщност от доста време подозираме, че той е прикрит (авто)туристунгел, който се прави на скиор. Та моята "одисея" започна в момента, в който на 29.12.1999г. взехме с ладето последните завои пред паркингът на Студенец. Пред очите ми се откри трагична лкартина - Стената приличаше на разорана нива. По повод свежата тревичка, която ни обгръщташе и нашата част от тайфата- Мира, Ели, Иво "Халтъна", Дойчи и Аз започна да мърмори за посещение на Планетариума. След малко малко мислене обаче решихме, че не трябва да изпадаме в каръщината на Смолянското подразделение на БАССЕС и взехме здравословното и разумно решение да се отдадем на пиене в чест на снежните богове. Халтъна поднесе изненадата на вечерта - маркови бутилки. Бурните радостни възгласи обаче траяха кратко. Марковите питиета се оказаха произвотство на "Циганс Мазе ботълинг Къмпани".
Нов ден нов късмет! Рано, рано (в два следобед) разузнавахме в индианска нишка положението на Студенец. На бойното поле се натъкнахме на друг боен отряд- Президенто Андрей, Косьо, Петя -Лъвът, Борето и Емо. Президенто заяви, че страшно нема и след ред псувни надяна неопренова маска на главата. Е добре, че си е пророк! (то ние всъщност затуй сме го избрали, не че кара кой знае как :) ). На следващия ден маска наистина си трябваше. Четири-пет часа бясно каране в изведнъж падналите 50-на см. свеж снежец беше не лош подарък за Новата 2000! Боговете явно бяха оценитли БАССЕС парти напъните и алкохолните принушения! След мъчно развиване на скорост дори и по най стръмните части на Стената репликата обикновено беше "Ъъъ, май трябва да звъннем на Момчи..." Ножогодишната нощ премина диво(както и се очакваше). Десанта на "Английската Кръчма" протече успешно и според плана!
Първият ден на новото хилядолетие ( за педантите- на 2000год.) беше посветен на въздушни занимания. Яко "плющене" от огромният скок на Стената беше актуалната тема! Петя - Лъвът беше героят на деня. Здрави опити за "Родео" след мощно предно салто показаха, че всички ние трябва сериозно да се позамислим...
Вечерта Халтъна прояви дипломатичния си талант и успя да ни уреди да се пренесем от избушеното ни бунгало в "раят на комунизма" - станция "Министерски Съвет"
И следващият ден беше "въздушен". Аз се отбелязах с един от най-мощните си дропове от скалите до "Стръмната паница". Язък, че никой на снима! Открих и скока на бъдещето - ако някой успее да прелети от тунела над зелената и да приземи в "Дупките" да ми се обади - печели бутилка по избор. (Ако не успее да се приземи обещевам да го навестя в болницата!). Единственото доказателство, което искам е снимков материал! По настояване на Халтъна следващте дни минаха в каране из горите. Упоритите му опити за среща с "дивият свят на Пампорово" останаха безуспешни. За негов късмет обаче няколко дни по късно се натъкнахме на стадо диви кози в горите на Банско.
И тъй дойде време да отлитам пак над "Голямата вода". Но на 15 Март със страшна сила се завръщам и се отправям към свщените ловни полета на Банско, за да проведем един бърз "пленум" на БАССЕС. Мисля да "очертаем" насоките за развитието на Асоцияцията през следващото хилядолетие...Така че, be all there or be square!




намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:Millenium Pamporovetc
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил