Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

On the Road Again


Ден първи - мотаене, май не остана време за каране... Е, след това горещо и сухо лято и не по-рaзличната есен, дойде денят - никога не е бил толкова очакван и мечтан... въпреки, че снегът беше малко за началото на декември. Времето никак не беше приятно - поне в София. С две думи - мръсно и мрачно. Но щом излязохме на Панчарево - слънце. И синьо небе. Защо да не е за вярване? Наистина, не е за вярване самото тръгване - от магазин в магазин, а и Анди се връща за забравени документи, абе въобще - жестоко туткане. Все пак отново бяхме на път към планината със ски на багажника. А то, не бяха опулени физиономии по улиците като ни видеха, а пък бензинджията попита нещо от сорта: "Къде че карате". Трябваше ли да му се отговаря...
На ЦПШ-то цареше невероятно спокойствие, приятно, топло, слънчево и тихо. Снегът наистина бе малко, но нали все пак го имаше. И тук се помотахме - ама за къде да се бърза, няма да избяга. Поговорихме с Васил и Тодор, стегнахме раниците и нагоре. Не съм имал по-приятно качване до хижата от това - страшно време. А и на хижата нямаше хора, празно. Склоновете, изгорели през лятото изглеждаха като подстригани - неприятна гледка.
Та хижата празна и тиха. Единственото, което можеше да правим бе да чакаме /аз, Анди и Мая/ останалите. И по-точно Емката /№2/ и Савата. Довлякоха се към 11 вечерта надъхани и леко ,нали. То не е лесно да се сгряваш по пътеката с ракия и кола!?, въпреки че като ходиш се сгряваш достатъчно. Не, все пак мъкнеха джамборето /аз така му викам/ или тарамбуката. Малко раздуване, една-две глътки и в леглото.
Ден втори - къде ли може да се кара? Катерене в малко сняг и много камъни и трева. Но на Мальово поле се оказа с повече сняг, достатъчно да се кара спокойно. По пътя на горе изпробвахме с Андрей радиостанциите, които ни даде Момчил. На връщане към хижата, пак на Мальово поле, намерихме място подобно но Вододайна - идеално за скок, и решихме на другия ден да го построим... Минахме и през Овчарския улей - жестока трагедия, малко сняг с камъни и трева. Е, аз като инат свалих ските чак по средата, та оправдах прякора си - "багера" (от Брезите - бел.ред.) Горките ски, но този чифт и без това е предназначен за подобни условия. Пробвахме и как се работи с фотоапарата на Боби Нoтовски. Не е лесно да се снима с обектив х72 увеличение... Като слязохме до хижата тя беше почнала да се пълни. Дойдоха и Петя Лъвът, Генчев, Стуци, Ники, Бонката, Коста (за който не се знаеше дали ще идва), Момчил, Ники Колев, Йоана, Ботьо и Мишето, Киро секиро с приятели. Май това са всички. Нямa нужда да се описва вечерта...!
Ден трети - на скока Целият ден го откарахме на скока, който направихме /има и доста снимки - дано по-скоро станат готови, за останалото Момчи, Ники и Данчо си знаят/. Получи се добре. Както му се вика: "като по филмите". Анди се скъса да лети. Показа и новия скок - българско откритие и кръстен от нас /по-точно от Анди/ - "карате граб". Киро секиро усъвършенства 360-то, макар че от време на време захапваше снега; Петя се опитваше също да се върти, но го докарваше на мисти флип, ох горкият й кръст. Аз, след серия несполуки (2 предни салта, забиване по задник и болки в коляното), реших, че скокът не е за салта и също започнах да усъвършенствам карате граба. Ники правеше 180-ки, а Ботьо /един от двамата бордисти/ вилнееше на скока както си трябва. В това време Емката, Стуци, Савата, Ники и Бонката направиха умопомрачителен преход под вещото водене на Емката. Виждахме ги от скока идеално и от време на време се забиваха на такива места, че само се споглеждахме, а после им крещяхме накъде да тръгнат - то да им бяхме дали една радиостанция поне.
Ден четвърти - ами, пак на скока Този ден разнообразихме и с малко каране. Аз, като много надъхан, не спрях и се качих на връх "Ушите", та се чудех защо и другите след мен не ме последваха. Досетих се едва, когато се спусках - този път наистина горките ски. Де все имаше камък, през него. А отдолу изглеждаше толкова примамливо бяло. Но не съжалявам, защото гледката от върха към Мальовица и долината на Урдина река наистина си заслужаваше. На скока Петя отново пробваше от нейните умопомрачителни винтове /има го документирано на снимка - изчекната поза, неопределено на къде, но много ефектно/, докато буквално не се размаза. Та и главата не пощади освен гърба. После й се виеше свят, но какво да се прави - случва се. Знам го от опит, даже може да бъде и по-лошо /comotio cerebri, contusio capitis/. Затова с каска, за всеки случай, току виж се оказало полезно. Момчил и Савата /надявам се, че Момчи ще опише от своя гледна точка дните на Мальовица/ пробваха в екип с Емката /№2/ и Стуци пипсовете и май им се отдаде да "спасят човек" за няколко минути. Последва групово спускане през Овчарския - един пада, друг псува камънака, трети се набира надолу пеша. Интересна гледка. Малко лигавене по пътеката до ЦПШ, по една бира, натъпкахме багажа в колите, докато времето се разваляше /според Петя се оправяше/ и отново на път, само че към София. С надежда за много сняг през следващите месеци...
А, вали и то сняг, в София! Тихо да не спре. 18.12.2000г. Емануил /Емо "Багера"/

п.с. Историята е написана в дена, когато заваля първия сняг в София. Май има нещи символично, а?...


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:On the Road Again
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил