Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

"Нали идваш на езерата?" бе въпросът на Анди
"Абе идвам, ама ако продължава така да вали се чудя дали ще успеем да излезем до горе..." бе моят отговор.
Така или иначе, няколко дни по-късно се разбра, че фразата "Абе то в София наваля повече сняг от колкото в планините" има нещо вярно в себе си. Поне що се отнасяше до Витоша и Боровец. И тогава тръгна друга приказка : "няма сняг в планините, никъде не е хубаво за каране и т.н."
20.01.2001г. 9:00 Натоварвам чисто новия ATOMIC "Beta-не помня точно коя" на Сашо Сафари на Trabant-цедеса. Баща му се съмнява дали ще стигнем до горе с возилото... Аз се чудя, какво ли ще остане от тези ски след поредното БАССЕС приключение. Два часа по-късно обаче Трабанта спира на паркинга пред х.Пионерска. Вече е ясно, че и бащата и аз сме грешали. Трабанта излезе до горе със страшна сила. Даже се ядосвахме много на едно Audi A8 4,2, което се влачеше по снежния път пред нас (човекът явно си ценеше автомобила и го пазеше...). Сняг пък имаше предостатъчно за каране, дори и с идеално гладките и блестящи Atomic-и!
Поемаме по пътя нагоре. Времето е повече от разкошно - ясно и студено. Скоро две шейни ни изпреварват "с мръсна газ" и наистина доста ни "позацапват" въздуха. Е, сигурно ако аз бях не мястото на тези, които ги теглеха нагоре с шейните, нямаше да се сърдя толкова на бензиновите изпарения, но... Час - час и нещо по-късно първата гледка е налице. Перфектни улеи с нарязан от следи сняг... Подивяваме. Крачката се ускорява неусетно и скоро сме горе. Дружината се е събрала до хижата и обсъжда последното спускане...
Бърз обяд, изкачване "на бегом" до първото годно за спускане теренче, няколко завоя в лекия Powder и пред телевизора... Дружината се е събрала и нещо се радва... Минават надписите на BTV и започва дива музика. Всички се кефят, защото това е добре познатото начало на единственото истинско предаване за екстремни спортове в BG-ефира - BXME (транскриптирано на нашенски - "БиЕкстриим"). Кадър след кадър се редят скокове, весели лафове, юнашки падания... Емо (багеро) нещо подскача по екрана... Всички се смеят "от сърце"...
Предаването свършва и....отиваме да караме. В 4 следобед лифта е пуснат за "още малко" Въртим бързи пускания, а около нас гледките стават все по-красиви с настъпването на сумрака. Оранжевото слънце ни гали в най-високата точка на влека. Малко под хижата пък започва морето от облаци. Планината като че ли плува в него. На всичкото отгоре и небето е придобило някакъв странен виолетово-синкав цвят. Наслаждавам се на гледката и в главата ми цвучи "Purple haze" на Jimmy Hendrix... След спирането на влека пооправяме набързо трасето с лопатите и се втурваме към хижата за малко "човешки удоволствия". А това ще рече баня с топла вода (аз съм "като гръмнат" от условията в хижа Рилски езера, която с основание може да бъде наречена и Високопланински хотел) и глъдки 40-градусов "аспирин". Малко по-късно сме и на софрата с хапване и още пииване. Към 23ч. камерата е свързана с телевизора и всички се събираме, за да гледаме "суровия материал" от деня....
21.01.2001. 7:00 Телефона на Сашо пищи. Значи е станало време за ставане. Решаваме да поспим още половин час, но съвсем скоро парното започва да трака (същото тракане като на "Академика" на Банско...) След пет минути сме пред хижата и се наслаждаваме на приближаващия изгрев. След още малко минути сме позакусили и се отправяме с Анди аз "едно бързо изкачване и спускане".
Времето е разкошно за катерене - ясно и студено. Неусетно се озоваваме на върха на влека, слагаме ските и се отпрявяме към "предвидливо запазените улеи". Скоро сме над единия от тях. Поразкършваме се и "действаме". Пускането е просто страхотно. Много лек Powder, приятен наклон, ските сами си знаят накъде да вървят. Гмуркат се и излитат, гмуркат се и излитат... Жалко че свършва...
9:30 Дружината (а аз и Анди - отново) е на върха на лифта. Отправяме се "на високо". Целта е склона над езерото Окото. След не особено приятно (лично за мен) катерене сме горе. Повечето хора правят добър избор и се спускат през широко снежно поле. Аз, Анди, Мая и Емо продължаваме нагоре. Целата е спускане през "баш склоно". След кратка почивка и любуване на гледките от върха си избираме маршрути. Емо и Мая са през "диагонала" а Анди и аз през улея под нас.
Първи тръгва Анди. Лек скок, три бързи завоя на стръмния склон и навлизане в улея. Целият сняг от стръмното склонче е потеглил. Анди се движи за секунда-две с него, скача през една скала и с широк завой минава в другия край на разширилия се улей и пропуска снега покрай себе си. След това навлиза с бързи завои в един от по-ниските улеи и го губя от поглед. Яд ме е, че нямах камера в себе си. Толкова добре изглеждаше от моя ъгъл.
Втори съм аз. Потеглям през другия край на улея и попадам на скално поле. Оказва се, че има два-три сантиметра сняг върху скалите. С мъка се измъквам от там и започвам да въртя завои в централната част на улея. Снегът не е лош, обаче краката ми са "сдали багажа". Навлизам в тесните улеи в долната част от стената, минавам първия от тях и спирам да поема въздух. Надолу се продължава през стесняващ се улей. В долната си част е широк не-повече от метър. Анди го е "изправил" почти от самото начало. Навлизам в него, правя два завоя, спирам за секунда и "изправям" Ускорението е изненадващо голямо... Само след секунда съм набрал здрава скорост. Това ме изнендава и решавам да "убия малко" с завой веднага след улея. Снегът обаче поднася и се позаравям странично... Два широки завоя и съм долу.... Динамично спускане, ама не по най-добрия начин. Яд ме е. че не починах горе повече...
Докато прекося езерото се спускат и Мая и Емо (той малко си обърка пътя и си покачи адреналина с едно "интересно траверсче"...)
Та така приключи едно яко и хубаво изживяване...
А, имаше и проблеми с паленето на Трабанта, сменяне на свещи, палене на един цилиндър, бутане..... В Сапарева баня обаче смених за пореден път едната свещ и малко след това, Трабанта изведнъж "дръпна"...


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:един ден в рая
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил