Внимание: Намирате се в уеб сайт на Българска Асоциaция по Ски Свободен и Екстремен Стил (БАССЕС) версия 3 (2003, 2004, 02.2005 год.). Моля посетете http://befsa.com за всичко ново в българското freeride пространство!
Attention: You are at the archive web site of the Bulgarian Extreme and FreeSkiing Association (BEFSA) - (version 3).
Please visit http://befsa.com for all the news about Freeride in Bulgaria.

 

 

СЪСТЕЗАНИЕТО В СЛОВЕНИЯ
"ADRENALIN RUSH - KANIN 2001"


Ровене в Интернет, събиране на пипсове (устройствата за откриване под лавини) и радиостанции, зареждане на батерии, точене и ваксане на ските, обсъждане на терена за състезанието (по снимка), разпределяне на багажа. Това бе ежедневието седмица преди датата. За съжаление не се отдадохме само на каране, тъй като планините бяха почти останали без сняг. А някои се радваха на топлото мартенско време и приятния южен вятър.
И така дойде денят 29 март, четвъртък. Малко след 5:30 сутринта бяхме на българо-сръбскта граница. По тъмно. 2 коли и 1 джип, в който бе цялата екипировка. И успяхме да събудим митничарите, след като връхлетяхме с над 100 км/ч на територията на митницата, подминавайки знак STOP и червен светофар. Последваха проверки, обяснения. А се оказа, че Андрей Янков не е взел писмено разрешение от съпругата си, че е уведомена за пътуването на дъщеря им Анди. Митничарят се задоволи да получи отговор по телефона! Късмет. За тях.
Почна да се зазорява, а ние хвърчахме по сръбските пътища не останали незабелязани от сръбските полицаи. А на мен ми се възпали окото и голяма част от пътя бях моно. Някой май ме прокле. Точно сега!
В следобедните часове вече бяхме в Словения и макар и едноок открих колко по-различно изглежда тя. Селата с подредените си и красиви къщи в алпийски стил, зелените (живи) огради, хубавите пътища, новите коли с пуснати фарове през деня (само една не бе, но явно шофьорът бе забравил). Наоколо бе започнало да се раззеленява и картината наистина бе впечатляваща.
В Любляня всички използваха възможността да й се налюбуват, а пък аз си останах в джипа наливайки окото си с капки. А и тази болка. После се отправихме към Бовец, мястото, където щеше да се проведе състезанието. Пътят минаваше през Кранска Гора - още едно приятно местенце. Боже колко е красива тази страна, известна на много скиори по света. Оттук започваше планината, Словенските Алпи или както са по-известни - Юлианските Алпи.
Най-впечатляващото тук е, че повечето долини са на около 400-500 м.н.в., а около тях се издигат върхове с височина 2100-2700 м.н.в. Денивелацията наистина е голяма и това създава илюзията, че планината е доста висока. А и тази безснежна зима в България контрастираше със снега тук, който почваше от около 1400 м.н.в.
Буйните реки със синьо-зеления си цвят и бистрота също създаваха колорит на местнастта. Цветът им се дължи на варовика в планините тук.
По стръмния планински път, на който ВСЕКИ ЗАВОЙ БЕ С ТАБЕЛА С НОМЕР И НАДМОРСКА ВИСОЧИНА, без нито една дупка, излязохме на местността Вършич. И започнаха да се откриват невероятни гледки между облаците и мъглата - заснежените върхове на Алпите. Изморихме се не толкова от пътуването, колкото от гледките, цъкането и ах-кането!
Най-накрая към 8 вечерта пристигнахме в Бовец. Малко селце в една живописна долина - долината на река Соча. Та тук хората се бяха ориентирали към туристическия бизнес и за разлика от Банско, всичко бе идеално подредено и … спокойно. С невероятно красиви гледки, къщи и хотели.
В хотел "Алп" цареше оживление по предстоящото състезание. Най-вече от страна на организаторите - момчетата от "Адреналин" - нещо като клуб, който се занимава освен с екстремни ски и с издаване на списание (Адреналин) за екстремни спортове, така също и с рафтинг, катерене, парапланеризъм.

ПЕТЪК, 30 МАРТ

Времето бе мрачно и дъждовно. Горе високо валеше сняг. Останалите, Анди, Мая, Армандо, Ели, Андреана, Андрей Янков, Емо Нешев, Коста, Иво, Николая, решиха да обиколят местността, а аз останах в хотела, лекувайки окото си. Пристигнаха почти всички състезатели и в хотела стана интересно. Приповдигнато настроение, пресконференция. А вечерта в дискотека "Елвис", имаше представяне на състезателите и раздаване на блузите със стартовите номера.

СЪБОТА, 31 МАРТ

Времето беше ветровито, но слънчево. Оказа се, че не можем да се качим в курорта Канин, тъй като заради вятъра не пуснаха кабинката. Затова решихме да се разходим из планината. А пътеките се оказаха доста стръмни. Иначе гледката към долината наистина си заслужаваше. На слизане минахме покрай станцията на кабинката (ATC KANIN, един от спонсорите на състезанието) и на информационното табло бе изписана следната информация: стар сняг - 570см; нова снежна покривка - 30см! Да, истина е, и е записано на видеолента.

В същото време, чакането да стъпим на ските си ни изнервяше и новината за по-добри условия в неделя ни дойде добре, особено вечерта.

НЕДЕЛЯ, 1 АПРИЛ

Всеки скиор или бордист знае какво е когато сутрин отвориш очи, погледнеш през прозореца, а навън хич не е приятно за излизане, камо за каране. Стига да не е ветровито става, но за състезание - трудно и неприятно. И докато всички проклинахме късмета си, аз и Иво решихме подобаващо да отбележим 1 април. Та пуснахме слуха, че в 9:30ч. се събират всички състезатели пред рецепцията. И от уста на уста, почти всички се вързаха. Само Андреана остана много разочарована, за което искрено се извиняваме. Все пак, организаторите решиха да сменят мястото и се насочихме към Вършич. Пътят бе между 2 върха, много живописно и директно от шосето тръгваш да катериш. Суматохата бе голяма, както и задръстването. Иначе склонът си го биваше, но не и снегът - беше доста натежал.

Не е уместно да се мисли дали сме се представили подобаващо или не. Важното е, че това е първото международно състезание с българско участие. Не по-маловажни са и контактите, които създадохме с участниците - от Австрия, Германия, Словения, Швейцария, Швеция, Финландия, САЩ. Тук имаше и представители от отборите на Salomon, Fischer, Dynastar, както и директора на IFSA - г-н Клаус Полцер (Международната Асоциация на Екстремните Скиори), под чиято егида бе състезанието.
Голям успех постигна Мая Стоилова (БАССЕС) с 15,8 точки на 2ро място, само на 2,1 точки след победителката Линда Петерсон от САЩ (Dynastar) - тя бе и миналогодишна шампионка на IFSA. Андреана и Николая неофициално заеха 3то място поради изтичане на лимита за време.

При мъжете от страна на БАССЕС най-добре се представи Андрей с 10то място, а също и Емо Нешев - 17ти, Коста - 25ти и Емо Багера - 26ти

И така дойде краят на посещението в една наистина много красива страна, с невероятните си пейзажи и планини. Надяваме се, че словенците и всички останали ще удържат на обещанието си и догодина (не сто кила) живот и здраве ще посетят България и тукашното състезание.
А дотогава има какво да се усъвършенства и желае от карането на всеки от нас. Поне аз така си мисля. И заради това си заслужава всичките усилия.


Емо Багера
Април 2001г.


P.S. След повече от 2300км, отнаво бяхме в София, над която се издигаше побелялата с 10см !!! априлски сняг Витоша. Великден и Рилските езера наближаваха...


намирате се в:
http://befsa.com

секция:истории
страница:Словения
обратно към : начало | истории
http://befsa.com
Българска Асоциация по Ски Свободен и Екстремен Стил